Днес църквата уважава Свети 45 мъченици в Никопол Арменски. Град Никопол в тогавашна Армения (сега град Коюлхисар в провинция Сивас, Турция) бил мястото на мъченическата гибел на 45 християни, които приели вярата в Иисус Христос и макар гоненията не склонили да се откажат от нея и да се върнат към езическите божества. Това били Леонтий, Маврикий, Даниил, Антоний, Александър и още 40 доблестни мъже, отличаващи се с генезис, обучение и благодетелен живот. Те потърпевши в 319 година при ръководството на източния съимператор Лициний.
Какво се е случило със Свети 45 мъченици в Никопол Арменски?
През 313 година Лициний дружно с Константин (Велики) подписал Медиоланския едикт, с който християнството било прието за “ разрешена вяра “ и по този начин официално спрели гоненията. Но роденият на Балканите Лициний като твърдоглав богохулник доста скоро още веднъж почнал да преследва християните, тъй като бил в спор със западния съимператор Константин, по чието предложение бил публикуван едиктът за веротърпимост.
Жертва на тази преднамерена свирепост станали и никополските християни. Те не чакали да ги търсят и залавят, а сами декларирали пред управляващите, че са почитатели на Христос и не се опасяват от гонения и мъчения, даже и живота си биха дали за своя Спасител. Тогава всички тези 45 души били оковани в стоманени вериги и затворени в тюрма. Там грубо ги изтезавали, само че мъчениците твърдо понасяли всичко. Накрая им отрязали ръцете и краката, изгорили телата им в клада и по-късно захвърлили костите им в река Лик. Други християни скрито ги събрали и погребали. По-късно на същото място построили черква в чест на всички тези Свети 45 мъченици.
Кондак
Много мъки претърпяхте заради Христа, мъченици,
потъпкахте цялото идолско многобожие
и разрушихте всяка съблазън на безбожието,
победили го с Христовата сила,
научавате всички нас вярно да зовем: алилуия.
Този кондак е посветен на Свети 45 мъченици.
В този ден се чества и паметта на преподобния Антоний Печерски, известен подвижник (X-XI век).
Кратко животоописание на преподобния Антоний Печерски
На този ден, в който се почита паметта на Свети 45 мъченици, се почита и паметта на преподобни Антоний Киево-Печерски е руски светец от X-XI век, основател на Киево-Печорската лавра в Киев (дн. Украйна), наставник на св. Теодосий Печерски – основателят на общежителното монашество в Русия.
Св. Антоний заминал млад за Света Гора Атонска и при монашеския си постриг приел името на основателя на пустинножителството св. Антоний Велики (251–356), към чиито завети се придържали и атонските монаси. Известно време Антоний се подвизавал в пещера край манастира Есфигмен (на нейно място днес е издигната прекрасна църква в негова чест), а според други източници – в Иверския манастир.
През 1051 г. той се завърнал в родината си, за да пренесе традицията, създадена от своя небесен покровител в Русия. Антоний се заселил в изоставена монашеска пещера край Киев и с мъдростта и благочестивия си живот привлякъл множество последователи.
Сам и с братята си св. Амвросий обитавал двата хълма край Киев, които знаем днес като „Далечните пещери“ и „Близките (Антониевите) пещери“. Над тях след това била издигната светинята на руската земя – големият манастирски общежитиен комплекс Киево-Печорска лавра.
През 1073 г. преп. Антоний отдал Богу дух и бил погребан в пещерите. През 1133 г. Руската църква го канонизирала за светец и до днес го почита като един от най-вдъхновените пример за святост и благодетелност.
Кондак
Предал себе си на Бога, Когото си възлюбил повече от всичко, още от младостта си, преподобни, от цялата си душа с любов си Го последвал; тленния свят си счел за нищо, издълбал си пещера в земята и в нея добре подвизавал се срещу дяволските козни, си просиял като светозарно слънце до краищата на вселената; оттам, радвайки се, си преминал в небесните чертози; и днес, предстоящ с ангелите пред Владичния престол, помени нас, почитащите твоята памет, за да ти зовем: радвай се, отче наш, Антоние.
Защо трябва да почитаме светците?
Светиите имат венци на мъчениците, изповедниците, постниците, и тези венци им дават дързновение да стоят при Престола и да молят Всевишния и Пресвета Богородица за нас.
Светиите са най-истинското избраното общество. Ако не се молим на тях, окрадваме сами себе си.
За вярващите светците трябва да бъдат като родни и близки хора, защото те такива са и в действителността. Те чакат нашето обръщение, нашата промяна. Ние, живеещите днес, и великите светци заедно съставяме Църквата Христова, ние сме членове на една Църква.
Възможно е, че някой от нас има личен опит за общуване със светците, когато молитвите им са били чути в най-различни жизнени потребности. Този опит няма цена. Трябва внимателно да се пази в сърцето.
Почитането на светците е важна част от много религиозни традиции, включително християнството, исляма и индуизма.
Има няколко причини, поради които хората избират да почитат светците:
1. Модели за подражание: Светците често са живели живот на дълбока вяра, отдаденост и добродетели. Като ги почитат, хората могат да намерят вдъхновение и насоки за собствените си житейски пътувания. Техните истории могат да служат като напомняния за силата на вярата, устойчивостта и важността на духовното израстване.
2. Застъпничество: Много религии вярват, че светците могат да действат като посредници между хората и Бог. Чрез почитането на светците хората могат да търсят тяхната помощ и застъпничество за себе си, любимите си хора или общността. Това може да бъде особено полезно при молитви за напътствие, защита, изцеление или други нужди.
3. Духовно напътствие: Светците често притежават уникални духовни прозрения или умения, които могат да бъдат полезни за другите. Почитането им позволява на хората да се учат от техния опит и мъдрост, задълбочавайки собственото си духовно разбиране и практика.
4. Социално значение: В много култури и общества почитането на светците играе важна роля в социалното сближаване и идентичност. Празнуването на светци може да обедини хората, да създаде чувство за общност и да отбележи важни културни и религиозни събития.
5. Чудотворни изцеления: Въпреки че не всички споделят вярата в чудотворни изцеления, много хора съобщават, че са изпитали благодат или чудотворно изцеление чрез молитва към определен светец. Това може да бъде мощен източник на надежда, утеха и свидетелство за божествената намеса.
6. Предаване на вяра: Почитането на светците може да помогне за предаването на вяра и ценности от едно поколение на следващото. Разказването на истории за светци може да ангажира децата и младите хора в религиозната традиция, като гарантира, че наследството на вярата ще продължи.
Почитането на светците може да осигури множество ползи за индивидите и общностите, включително модели за подражание, духовно напътствие, застъпничество, социално единство, чудотворни изцеления и предаване на вяра. Важно е обаче да запомните, че решенията относно това как и дали да се почитат светците трябва винаги да се вземат свободно и в съответствие с личните убеждения и религиозните практики.
Като цяло светците се възприемат като образци за подражание и източници на вдъхновение за вярващите. Техните животи и дела служат като напомняния за потенциала за духовен растеж и близост с Бог, достъпен за всеки, който избере да поеме по подобен път. Вярва се, че светците продължават да оказват влияние върху света дори след смъртта си, осигурявайки духовна подкрепа и напътствия на онези, които търсят тяхното застъпничество.
Как да почетем светец?
Почитането на светец може да приеме много форми, в зависимост от вашата религия и лични вярвания. Ето няколко общи начина да почетете светец:
1. Молитва: Най-често срещаният начин за почитане на светец е чрез отправяне на молитва или молба за неговото застъпничество. Тази молитва може да бъде лична или споделена в група или общност.
2. Посещение на свети места: Ако е възможно, посещението на места, свързани със светеца, като гроба му, църква или манастир, може да бъде дълбоко духовно преживяване. Тези места често имат специално значение и енергия, които могат да подобрят връзката ви със светеца.
3. Участие в празници: Много религии имат фестивали или празници, посветени на светци. Участието в тези тържества може да бъде начин да почетете светеца и да се свържете с вашата религиозна общност.
4. Четене на живота на светеца: Научаването повече за живота, делата и ученията на светеца може да осигури ценна представа за неговата духовност и да вдъхнови собствения ви духовен път.
5. Служба на другите: Много светци са посветили живота си в служба на другите. Един от начините да почетете светец е да последвате неговия пример, като служите на нуждаещите се и работите за създаване на положителна промяна във вашия свят.
6. Дарения: Правенето на дарения в името на светеца, било то парични средства, време или ресурси, може да бъде практичен начин да покажете почитта си. Тези дарения могат да отидат за поддържане на свети места, подпомагане на нуждаещите се или насърчаване на духовните дейности.
7. Изкуство и литература: Създаването или оценяването на произведения на изкуството, литература или музика, вдъхновени от светеца, може да бъде друг начин да почетете паметта му. Тези творби могат да капсулират духа на светеца и да вдъхновят другите в тяхното духовно пътуване.
Не забравяйте, че най-важното е да подхождате към почитането на светеца с искреност и уважение. Целта не е да се търси светецът, а да се задълбочите във вашата собствена духовна връзка и да се стремите да живеете живот, воден от любов, състрадание и мъдрост.
