Уроци от най-важния човек в живота на детето – майката, изброяват психолози. Всеки от нас помни съветите и напътствията на майка си, дори когато порасни и сам стане родител. Нещо повече – ние често предаваме тези мъдрости на собствените си деца.
Ето 12 урока от мама към детето, събрани от психолози:
- Мама ме научи да ПРЕОДОЛЯВАМ НЕВЪЗМОЖНОТО: „Затвори си устата и яж супата.“
- Мама ме научи да УВАЖАВАМ ДРУГАТА РАБОТА: „Ако ще се убивате, излезте навън, току що измих пода.“
- Мама ме научи да ВЯРВАМ В БОГ: „Молете се това гадно нещо да се измие.“
- Мама ме научи да МИСЛЯ ЛОГИЧНО: „Защото аз така казах, ето защо.“
- Мама ме научи да МИСЛЯ ЗА ПОСЛЕДСТВИЯТА: „Ако сега паднеш от прозореца, няма да те взема до магазина с мен.“
- Мама ме научи НА УПОРИТОСТ: „Няма да станеш от масата, докато не свършиш.“
- Мама ми обясни ПРИЧИНАТА И СЛЕДСТВИЕТО: „Ако не спреш да плачеш сега, ще те напляскам.“
- Майка ми ме научи КАК ДА СТАНА ВЪЗРАСТЕН: „Ако не ядеш зеленчуци, никога няма да пораснеш.“
- Мама ме научи да НАМИРАМ СМЕЛОСТ В БЪДЕЩЕТО: „Само чакай, ще говоря с теб у дома.“
- Мама ме научи на ОСНОВИТЕ НА САМОСТОЯТЕЛНОТО ЗДРАВЕ: „Ако не спреш да присвиваш очите си, ще останеш така до края на живота си.“
- Мама ме научи на ЕКСТРА СЕТИВА: „Сложи си пуловер, знам, че ти е студено!“
- Мама ме научи да НЕ ЗАВИЖДАМ: „Да, има милиони деца по света, които нямат такъв късмет с родителите си като теб.“
Е, виждате, че съветите си ги бива и едва ли има някой от нас, който да не ги е чувал от любимата си майка, когато е бил дете, а даже и като по-голям.
А сега ви представяме и обратното житейски уроци, на които децата могат да ни научат
Какво знаят децата, което възрастните сякаш са забравили? Децата са по-уверени, по-смели и се радват на живота много по-интензивно от възрастните. Понякога ни се струва, че прекарваме целия си живот в опити да се върнем към това, което сме били като деца. Ето какво можем да научим от нашите по-млади хора, за да внесем повече яснота и радост в зряла възраст.
Всеки ден е ново начало.
„Не е ли хубаво да мислиш, че утре е нов ден, в който все още няма грешки?“ – Л. М. Монтгомъри.
Не беше ли винаги удивително как краят на учебния ден винаги се чувстваше толкова окончателен и толкова завършен? Ваканцията между юли и септември ми се струваше цял живот. Защото, когато си млад, всеки ден ти се струва цяла вечност и новият ден означава нови възможности да намериш нови приятели, да изследваш нови приключения, да научиш нови неща. Децата не носят тежък багаж от един ден на следващия. Те започват на чисто, винаги. Всеки ден!
Творческите занимания са забавни и полезни за вас.
„Щастието се крие в радостта от постиженията и тръпката от творческите усилия.“ – Франклин Д. Рузвелт
Колко често виждате деца да се губят в творчески проект с часове наред? Рисуване, игра с глина, изграждане на пясъчен замък с прецизно внимание към детайла. По някаква причина, когато остаряваме, преставаме да виждаме творческите дейности като полезни. Колко възрастни, освен художниците, рисуват редовно? Колко играят с глина или боя само за забавление?
Бъдете смели .
„Животът се свива или разширява пропорционално на смелостта.“ – Анаис Нин.
Пейте на висок глас. Танцувайте, когато ви се иска. Животът на детето се чувства безграничен, защото то не е ограничено от страхове от провал или унижение. Те вървят напред с надежда и решителност, защото не знаят нищо по-добро. Не са били победени, не са преживели провал. Те прегръщат живота и всичко, което той предлага с отворени обятия.
Смейте се всеки ден.
„Ден без смях е пропилян ден.“ – Чарли Чаплин
Децата имат красивата способност да намират радост навсякъде около себе си. Просто гледайте хумора, който едно дете може да намери в търговския център или в парка. Виждат забавни истории навсякъде.
Бъдете активни.
„Играта ни зарежда с енергия и ни оживява. Тя облекчава тежестта ни. Тя подновява естественото ни чувство за оптимизъм и ни отваря към нови възможности.“ – Стюарт Браун
Когато бяхте дете, играта навън беше връхната точка на деня ви. Тичаш и преследваш приятелите си, докато не останеш без дъх и бузите ти не порозовеят. Бихте скачали и правели колела наведнъж и никога не сте мислили за това като за „упражнения“ или „ежедневен фитнес“. Просто си играеше. И беше забавно.
„Щастлив талант е да знаеш как да играеш, без да причиняваш зло на другите, а да си полезен.“ Ралф Уолдо Емерсън
Подхранвайте приятелство.
„В сладостта на приятелството нека има смях и споделяне на удоволствия. Защото в росата на малките неща сърцето намира утрото си и се освежава.“ – Халил Джубран
Децата намират истинска радост, докато играят с приятели и обичат да създават нови. Те се присъединяват към футболни отбори, ходят на рождени дни, започват в нови училища. Това са все начини, по които децата намират нови приятели. Децата се придържат към мотото „колкото повече, толкова по-добре“, възрастните също.
Бъдете герой.
„Преди всичко бъди героинята на живота си, а не жертвата.“ – Нора Ефрон
Когато едно дете ви разкаже история за училище или за футболното игрище, то обикновено е героят на тяхната история. Светът се върти около тях. С напредването на възрастта не искаме да бъдем егоистични, така че омаловажаваме своите постижения. Не искаме да се хвалим. Но като правим това, ние често се изплъзваме на страната на самоунижението.
Принижаваме себе си, за да накараме другите да се почувстват по-добре или да бъдем по-свързани. Скромността се превръща в достойно за възхищение качество и започваме да се убеждаваме в собствената си посредственост.
Белезите са значки на честта.
„Всеки ден или виждаш белег, или смелост. Къде живееш ще определи борбата ти.“ – Додински
Когато дете счупи кост, всички негови познати ще подпишат гипса. Те стават суперзвездата на класа. Ако паднат и се порежат, всички искат да видят белега. И го носят го гордо.
С напредването на възрастта крием белезите си, раните ни се превръщат в наши тайни. Не искаме да ни възприемат като слаби или съжаляващи, затова не казваме на никого къде боли.
Но това, което децата разпознават, е, че белезите не са признак на слабост, белегът е знак за сила и оцеляване. История за разказване. Постижение.
Опитвайте нови неща.
„Човекът не може да открие нови океани, освен ако няма смелостта да изгуби от поглед брега.“ – Андре Жид
Децата не се страхуват да играят спорт, който никога преди не са опитвали. Те ще скачат на батут, ще се гмурнат в басейн или ще карат ски надолу по планината, дори ако това е чуждо за тях. Като възрастни се страхуваме от неизвестното. Стоим безопасно в зоната си на комфорт и рядко излизаме от нея. Трябва да си припомнят възрастните, че приключението ни въодушевява и събужда духа.
Забелязвайте малките неща.
„Наслаждавайте се на малките неща, за един ден може да погледнете назад и да разберете, че те са били големите неща.“ – Робърт Браулт
Племенницата ми обича да гледа как малки рачета тичат напред-назад по ръба на водата. Тя забелязва малките им крачета и колко бързо се движат по пясъка. Нещо просто, което приемаме за даденост, й носи огромна радост и дълбоко вдъхновение. Кога спряхме да забелязваме малките чудеса, които ни заобикалят ежедневно? Колко по-красив би бил животът, ако можехме отново да видим тези чудеса?
