Всяка година на 12 Януари Православната църква почита паметта на Св. мчца. Татяна и Св. Сава Сръбски.
На 12 януари Имен ден празнуват всичко, които носят имената и техните производни: Татяна, Татянка, Таня, Танка, Татян, Таньо, Таню, Татияна, Татиана, Трая, Траяна, Траянка.
Прекрасната Татяна помагала на бедни и болни, давала подкрепа на всички нуждаещи се. Светиите молят Господ за страданията, за тези, които се обръщат към тях с чисто сърце, техните молби към Всемогъщия подсилват молитвата на човека за помощ.
Можете да се молите на мъченица Татяна за здравето на децата и роднините ви, когато сте изправени пред трудно решение.
От църковните източници се знае, че Татяна е родена в началото на Трети век. Родена и отгледана в семейство на богати благородни хора. Нейният баща бил консул. Семейството тайно изповядвало християнската религия. Още от детството си малката Татяна свикнала с факта, че вярата й трябва да бъде защитена и скрита.
Учението за Христовата вяра и Христовото съзнание били целият смисъл в живота на преданата Татяна. Тя не пропускала богослуженията, от ранно детство знаела всички молитви.
Мислите й били насочени изцяло и само в изпълнение на Божиите заповеди. Тя искала безкористно да служи на хората, да прекарва дните си в молитва. Според светите писания Татяна била много красиво момиче – с нежно бяло лице и с буйна коса. Спокойна, доброжелателна и внимателна към човешките грижи, красивото момиче прикривало тъга в прелестните си очи.
По нейно време император Север застанал начело на Рим. Християните поздравили новия владетел с надежда, защото майката на самия император вярвала в Христа.
Вярващите и отдадени християни престанали да се крият, основали своя общност, а Татяна била много активен член в нея. Добродетелният й живот, отдаден на Бога, благочестието, неуморните молитви били високо оценени от християните.
Татяна била назначена за дякониса, тя подготвяла жените за тайнството на кръщението, участвала в изпълнението на различни християнски ритуали. Момичето посвещавало дните си в работа и грижи.
Светицата ходила при болни, помагала на бедните и неоправданите. Добрата й дума и нежните й ръце облекчавали болките, страданията, носили утеха и мир в сърцата на страдащите.
Момичето раздавало дрехи и храна, а тези, за които се грижела, изключително бързо се възстановявали. Славата на добротата и милостта на Св. Татяна бързо се разпространи из целия Рим, тя била разпознавана в града. Известността й напуснала границите на общността и момичето все-повече се разчувало с добрините си.
За жалост преследванията на християните се възобновили; онези, които отказвали, да изпълняват предписаните ритуали, били изправяни пред тежки наказания и изтезания.
Татяна също не могла да избяга от жестоките гонения. Тя била отведена в римски храм и й било заповядано да отдаде почит пред образът на божество. Но християнката категорично отказала, смело заявявайки, че познава само един-единствен Бог – Христос и изпаднала в дълбока и гореща молитва.
Внезапно езическият идол се пропукал и се разпаднал на парчета, а тъмна сянка трепнала и изчезнала в далечния ъгъл. Бързо след това част от храма се срутил.
Мъченията над красивата и благородната Татяна продължили няколко дни. Те обръснали къдравите коси на мъченицата, мислейки, че мистичните й сили се криели в дългата й коса. Но и това не им помогнало да пречупят силната и непоклатима вяра на християнското момиче.
Статуите на римските богове, с които Татяна е била заключена през нощта, са били счупени до сутринта.
Императорът и мъчителите загубили надежда, че ще пречупят изборът на Татяна, за което била обезглавена на 25 януари 226 г. Баща й също бил екзекутиран с нея.