На 15 Декември Православната църква чества паметта на Свети свещеномъченик Елевтерий.
На този ден Имен ден празнуват Елевтери, Елевтерий, Елевтерия и Свобода. ЧЕСТИТО!
По традиция се омесва обредна пита, а гост не се връща, дори и да е неканен.
Кратка история за животът на Светеца.
По време на управлението на Илия Адриан I, който бил ревностен идолопоклонник, чудният Елевтерий сияел като ярка звезда.Той е роден в Рим в семейството на знатни и богати родители. Майка му просветена от свети апостол Павел, приела кръщенето и била наречена Антия. Тя кръстила сина си Елевтерий и започнала да го възпитава в строго благочестие.
Едва 20-годишен Светецът бил назначен за епископ. Той сияел като светилник на свещник и светил със светлината на Божието слово, водейки мнозина към познанието за Единият Бог.
Филикс бил изпратен да залови Елевтерий, но когато чул как се излива потока от чисто учение, самият той започнал да слуша внимателно и да се удивява от силата на Христос. Мигом заменил гнева си с кротост, отворил сърцето си, което било готово да приеме семето на словото Божие. Така забравил цялото минало, от разбойник станал добър и честен.
Когато двамата пристигнали в Рим, християните научили, че Филикс е приел Христовата вяра в сърцето си.
Един ден царят, обладан от зли сили, изпълнен с гняв, заповядал да донесат медно легло, да сложат под него много нагорещени въглени, а на самото легло да положат гол мъченикът Елевтерий и да държат огъня, докато той загине, защото не искал да се откаже от вярата си в Христа.
Бог свише облекчил страданията на мъченика, който се радвал, охладен от росата.
Отново била извадена желязна решетка, а под нея накладили огън, отгоре изливали масло. Щом положили мъченика на тази решетка, силният огън угаснал на мига, а желязната решетка станала студена, сякаш била полята не с масло, а с вода и така Бог опазил мъченика Елевтерий непокътнат.
Мъченикът, застанал пред царя, започнал да му говори смело:
– „Каквото и да правиш, няма да ме принудиш, да се откажа от благочестивият ми живот.“
Тогава, подобно на светия първомъченик Стефан, Елевтерий започнал да се моли за своите мъчители:
– О, Милосърдни Господи, докосни сърцата им, нека познаят Твоето свято име и нека Те познаят, Единия Истински Бог!
Накрая мъчителят заповядал да доведат дивите волове, да вържат мъченика, така че, влачен и измъчван от тях, за да бъде убит.
Ангел Господен долетял от небето, отвързал Светеца от воловете, измъкнал го от ръцете на мъчителите и го издигнал до планина. Било пусто място и имало диви животни… Но светият мъченик Елевтерий, прославял Господа, живеел с тях като с овцете: лъвове минавали покрай него, мечките го милвали; започнали да му служат и да го бранят.
Адриан научил и изпратил войници да заловят Елевтерий. Когато войниците намерили Светеца, зверовете се втурнали към тях и едва не ги разкъсали, но Елевтерий ги пощадил и им заповядал, да тръгнат заедно към пустинята.
По пътя той ги въвел в Христовото учение и ги кръстил.
Когато стигнали в Рим Светецът бил осъден да бъде разкъсан от диви зверове. Когато бил доведен на мястото за екзекуция, първо пуснали лъвица, а след това лъв; но те, точно като овце станали кротки и започнали да ближат краката на Елевтерий.
Имало и такива, които наричали Светеца магьосник, но те били застигани от Божие наказание: някои от тези клеветници били мигом вкаменени. Екзекуторът не знаел, какво повече да направи и заповядал да отсекат главата на сияещият Елевтерий с меч.