Всяка година на 4 декември православната църква почита паметта на Света великомъченица Варвара.
На този ден Имен ден празнуват всички, които носят имената и производните: Варвара, Вара, Варадин, Варадина, Варда, Варварка.
На трапезата на Св. Варвара трябва да има:
Обредна пита (питката трябва да е направена с хлебна сода и намазана с мед, раздава се за здраве на децата, да ги пази от шарка), пшеница, фасул, грах, царевица, нахут, бакла, сусам, ошав, пълнени чушки с ориз.
В нашият бит и култура, за обичаите съпътстващи празниците на Света Варвара, Свети Сава и Свети Никола съществува интересна поговорка: „Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща“.
Кратка история за животът на Светицата.
Света великомъченица Варвара е живяла през III-ти век град Илиопол. Баща й Диоскор е бил виден представител на аристокрацията в Мала Азия, по времето на император Максимиан. Варвара била много красива девойка, заради което баща й я заключил в кула, за да скрие прелестно красивата си дъщеря от завистливи очи.
Когато Диоскор научил за християнското кръщение на дъщеря си, той се разгневил и я завел право при Максимиан. Двамата се опитвали да убедят Варвара, да се откаже от чистата си вяра в Христа. Но тя била непреклонна. Заради това я подложили на жестоки мъчения: бичували я с волски камшици, бъркали в раните й, обгаряли нежната й кожа с огън.
Максимиан оправомощил баща й да съди, както прецени собствената си дъщеря. Езичникът Диоскор станал жестокия палач на дъщеря си, като я обезглавил. След много кратко време двамата ги застигнало възмездие – изпепелени от мълния. Заедно със Света Варвара е екзекутирана и Света Юлиана, която се обявила за християнка по време на мъченията на Света Варвара.
През 1644 г., по време на управлението на Киевския митрополит Петър Мохил (1596/1597 – 1647), част от пръста на великомъченицата е даден на канцлера на Кралство Полша Георгиос Осолински. В същият период лявата ръка, която е била дълго време в Гърция, е пренесена в град Луцк, където е положена в манастирската църква в чест на Въздвижението на Светият Кръст Господен.
На този ден източноправославните християни се молят на Света Варвара за закрила от внезапна смърт, за починалите без причастие и изповед, да пази децата от шарка и за изцеление от различни болести, както и за смекчаване на родителския гняв и своеволия, за избавяне от унинието и тъгата.
Близостта на този ден до големия празник – Никулден, предопределя отношението към днешния празник. Имено затова съществуват някои забрани за определени видове дейности, мотивирани от разбирането за Света Варвара, като покровителка на женските занятия, заради което строгата светица може да накаже за неуважението към нея.
Този празник се празнува много широко сред християнското население. При някои сръбски и хърватски региони в навечерието на празника приготвяли традиционни ястия, от зърна пшеница, ечемик, ръж, царевица, грах, боб, сушени сливи, ябълки, ядки и др. – варива. Водата за варене се набавяла от различни източници, в която пускали сухи билки и цветя, след което ги вадили и добавяли светена вода.
Празникът е наречен още Женска Коледа, защото на този ден младите девойки „варварки“ с нови премени обикаляли по къщите и наричали стопаните на здраве и берекет.
Тази статия е защитена от Digiprove © 2021 Happy Woman BG
