Разпети петък се счита за най-тъжният и тежък ден в църковния календар, както и в целия християнски свят.
Всяко събитие от църковният календар има свещено значение, което обикновено е свързано с паметни исторически събития.
Църквата отбелязва Разпети петък с множество свещени богослужения, които са предназначени да ни напомнят за жертвата на Христос и за неговото безусловно послушание към Божията воля. Този ден е време за размисъл, тъга и поклонение. Всеки момент, всяка молитва и всяко действие, извършвано на Разпети петък, носи особено значение за вярващите. Разпятието на Исус Христос не е просто историческо събитие, а дълбоко духовно преживяване за християните по целия свят.
Два дни преди Великден, е Разпети петък
В този ден Иисус претърпял безброй поругания, мъки, неимоверни страдания. Това е денят, в който разпънали на кръст невинния Агнец – „жестоко измъчван за нашите грехове“, принесен в жертва, за да пречисти натрупаните грехове на цялото човечество. В този миг небето се раздрало, то се сляло със земята, слънцето скрило светлината си, непрогледна тъмнина надвиснала над Голгота.
В православните храмове на Разпети петък по традиция се издига символичен гроб, покрит с червената плащеница, която се обсипва с цветя от християните. По време на богослужение плащеницата се изнася и с нея се извършва символично обикаляне около храма, като в края на церемонията свещеникът я връща върху символичния гроб.
В народните вярвания се казва, че в петия ден от Страстната седмица дори птиците не пеят, защото страдат за Христос.
История на най-тъжният ден в годината.
Разпети петък предхожда Великден и се пада в петък на Страстната седмица. Историята е пряко свързана с Възкресението на Божият син – Иисус.
Нашият Спасител гордо и смело е понесъл всички нечовешки мъчения и унижения. Той приел смъртта с достойнство, въпреки че е знаел за нея предварително. Дори се отказал от предложеното вино, което е трябвало да облекчи, поне малко, страданията Му.
По време на Тайната вечеря той казал на своите последователи за предстоящата Му мъчителна смърт.
Защо на Разпети петък се минава под масата?
В представите на голяма част от християните Разпети петък се свързва с ритуалът минаване „под масата“. Силно се вярва, че този ритуал ще ни даде здраве, късмет, а според някои и опрощаване на греховете. За съжаление тези тълкувания не са съвсем точни.
Какво, всъщност, е християнското разбиране за случващото се на Разпети петък?
Още сутринта, на Разпети петък, преди началото на първата църковна служба за деня, в средата на храма се издига „гробът“ на Иисус, украсен с цветя, а на престола се поставя Плащаницaта (това е платът, с който е завито тялото на Божия син след като е бил свален от кръста). На парчето плат, е бил изрисуван образът на Месията. Върху Плащаницата се поставят Евангелието, кръстът и пъстроцветни цветя.
След това вярващите миряни идват в храма и носят цветя така, както се отива на погребение на близък и скъп човек. Пристъпват с молитва към издигнатия гроб и се покланят пред иконата. Целуват тялото на Иисус, изобразено върху Плащаницата, Евангелието и Кръста и полагат цветята. След това се навеждат и преминават под издигнатото място, т.нар. „гроб“.
По този начин изразяват своето преклонение, смирение и скръб, но също така и благодарността си за Неговото изкупление.
Свещеникът дарява цвете за благословение и духовна утеха символ на надеждата и вярата, че още малко и гроба ще остане празен, а Христос ще Възкръсне. Китката се занася в дома и се поставя над иконите.
Всички тези действия и ритуали, които се извършват в храма не са с произход от вяра за здраве, късмет, благоденствие или за прощаване на греховете. Не, сторените грехове и лоши постъпки могат да бъдат опростени единствено чрез покаяние или изповед. Вярващите са водени от силната си вяра, за да се поклонят пред Христовият „гроб“.
Поверия и традиции.
На Разпети петък вярващите в Христос правят всичко възможно, за да посетят църковната служба. В църквата свещениците четат текстове от Евангелието, свързани с живота и смъртта на Спасителят.
За всички, които постят, постът се засилва.
На този ден, дори онези хора, които не спазвали строгия пост, отказват изкушения и вкусотии. На Разпети петък не е прието да се готви.
Разпети петък – забрани на деня
Разпети петък е ден, изпълнен със строгите християнски правила и забрани, които целят да подготвят вярващите за Великденските празници и да подчертаят сериозността на деня. Нарушаването на тези забрани се счита за грях. Ето какво не трябва да правите на този свещен ден:
- Да се шегувате и да се забавлявате, тъй като забавлението се разглежда като сериозен грях.
- Да се храним преди изнасянето на Плащаницата.
- Да работим или извършваме всякаква физическа дейност, като почистване или домакинска работа.
- Да се занимавате с ръкоделие, като шиене, бродиране или плетене.
- На този ден е забранено да се празнуват рождени дни, сватби, юбилеи и други лични тържества.
- Освен това трябва да се въздържате от завист, злоба, клевети и конфликти.
Разпети петък е ден на размисъл, молитва и скромност, и всяко нарушение на тези забрани е смятано за противоречие със същността на деня.
Пост на Разпети петък
Традициите на Разпети петък на християнската църква повеляват постът да е особено строг. В Църковния устав на Българската православна църква е записано, че на Велики петък не се полага да се яде нищо. Изключение се прави само за немощни и престарели хора, които на този ден могат да консумират хляб и вода.
Народът казва, че на Разпети петък и пиле не пее, и гнездо не вие. Всяко живо същество страда. В този ден никой не подхваща, каквато и да е работа.
Велики петък е период на траур и скръб. Християните не трябва да се отдават на развлечения и гуляи. Денят е за молитви и покаяния.
Разпети петък е почивен ден с решение на Народното събрание от 2010г.
Защо не се правят козунаци на Разпети петък?
От следобеда на Велики четвъртък до късно вечерта на Разпети петък вярващите обикновено ограничават работата си, тъй като по това време се провеждат важни религиозни служби. По тази причина, църквата препоръчва да се въздържате от печене на козунаци след обяд в четвъртък. На Разпети петък също е забранено да се приготвят козунаци и всякакви празнични ястия, тъй като този ден се счита за най-тъжния и тежък момент от Страстната седмица. Препоръчва се дори пълно въздържание от храна на този ден.
Традиционно, козунаците се пекат в четвъртък сутринта или в събота сутринта, а яйцата се боядисват на Велики четвъртък, като преди всяко от тези приготовления, домът трябва да бъде старателно почистен.
Църквата не забранява боядисването на яйцата в четвъртък, но предпочита това да се извърши в събота, като по-добър вариант. Препоръчително е вечерта на Велики четвъртък и на Разпети петък да се въздържате от печене на козунаци и боядисване на яйца, а вместо това да се посветите на посещение на църковна служба.
Ако не е възможно да присъствате на всички служби, поне на Разпети петък е добре да се приближите до плащеницата, която ще бъде изнесена в този ден и ще остане в църквата до събота вечерта. Можете да се молите близо до нея, да благодарите на Бога за дара на Възкресението и вечния живот.
Вярва се, че в деня на Разпети петък природата замръзва и с нея целият свят. Всички скърбят, спомняйки си Страшния, изпълнен със свещен смисъл ден, когато Иисус даде живота си. Неговата жертва не е забравена и ние благодарим в молитвите си на Бог за неговият син и Спасител за това, което направи за всички хора на света.
Заключение
Разпети петък е един от най-важните и същевременно най-тъжните дни в християнския календар, ден изпълнен със скръб, размисъл и дълбока духовна осъзнатост. Това е денят, в който християните си припомнят не само неописуемите страдания и жертвата на Исус Христос, но и духовната значимост на Неговото разпятие — моментът, в който Спасителят поема върху Себе си греховете на човечеството и изкупва света чрез Своето страдание и смърт.
Традициите и обредите, които съпътстват този ден, ни напомнят за необходимостта от вътрешен покой, молитва и самопроверка. На Разпети петък вярващите се въздържат от работа, хранене и всякакви забавления, посветени изцяло на размисъл върху страданията на Христос и върху духовната стойност на този ден. Спазването на тези правила и ритуали е начин да се почете самата същност на жертвата на Исус и да се запази духът на смирение, покаяние и благодарност.
Възприемането на Разпети петък като ден на дълбока скръб и тъга не означава безнадеждност, а по-скоро подготовка за радостта и светлината на Възкресението, които предстоят. Този ден носи в себе си както тежестта на Христовото разпятие, така и вярата в окончателната победа над смъртта и злото чрез Възкресението. С всяка молитва и поклонение вярващите изразяват своята благодарност за дара на спасението и за вечния живот, който Бог осигурява чрез жертвата на Своя Син.
На този ден светът не само споделя скръбта на Христос, но също така изпълнява обещанието за надежда и изкупление. Поради това, Разпети петък е не само ден на състрадание и молитва, но и ден на вяра, че след тъмнината винаги идва светлина, и след смъртта — възкресение.
