Стане ли дума за любов, веднага отнякъде изниква и модерният термин „емоционална зависимост“. Състояние, при което единият от влюбените зарязва изцяло своя живот и се превръща в сянка на другия. Живее заради него, вълнува се единствено от неговите проблеми, среща трудности при продължителна раздяла и изобщо се поставя в пълна зависимост от този, когото обича.
За да дадем по-голяма яснота на този проблем и да потърсим правилното решение, помолихме за малко по-подробни разяснения психологът и терапевт Аксиния Цветанова.
Въпрос: Много се говори напоследък за емоционалната зависимост в любовната връзка. Според Вас какъв тип хора са най-податливи?
Отговор:
За добро или за лошо обществото ни насажда определени представи за това кое е хубаво, важно или удовлетворяващо. Романтичните филми, песни, книги представят връзките едва ли не като основен смисъл на живота. Да си влюбен, да преживяваш силни чувства сякаш е мярка за нашата пълноценност. Нагласите са нещо невидимо, но много силно. Няма застраховани за това да не попаднат в зависими отношения. Разбира се, има определени характери които са по-податливи. На които е липсвала топлина и грижа в детството. Ако такива връзки се повтарят в живота ви е необходимо да потърсите терапевт.
Въпрос: По какво емоционалната зависимост се различава от съвсем нормалните поведенчески прояви на обич, които са характерни за двама близки помежду си хора? Все пак, когато човек изпитва чувства, той се стреми да ги проявява, за да радва своята сродна душа, нали така?
Отговор:
Да така е, но ако се чувствате объркани, изпитвате по-скоро негативни чувства, вина и болка, то това не е любов. Любовта е лесна, вдъхновяваща и дава лекота и свобода. Напрежението, страха, тревожността, поставянето на желанията, мислите и поведението на партньора ви пред вашите са симптоми за зависимите отношения.
Въпрос: За кого от двамата във връзката емоционалната зависимост е по-страшна – за този, който проявява симптомите или за отсрещната страна?
Отговор:
Макар да изглежда, че зависим е единия в тази отровна игра участват и двамата партньори, това е един болезнен танц. Например, ако жената непрекъснато желае да е с мъжа, очаква той да и даде всичко от което има нужда, страда когато не е наблизо, погледнато от страни, тя е зависимата.
Но, ако тя по някаква причина се отдръпне, например реши да прекъсне това взаимоотношение, тогава мъжа ще остане без обожанието на нейните очи, без натиска който тя му оказва и познайте какво ще се случи? Ще тръгне да си търси “наркотика”.
Така че, в зависимостта има танц между двама, независимо как изглежда на пръв поглед. Това разбира се има освен психологическо и физическо и биологично обяснение. Когато любимият човек е наблизо в нашето тяло бушува буря от хормони. Кортизол, адреналин, норадреналин, бета ендорфин, пролактин. Влюбването, вълнението, привличането са много подобни на хормоните които се отделят при стрес.
Представете си и ако тази връзка е тайна или забранена, коктейла става още по-силен. Когато обаче обекта на нашата страст се отдръпне, нивата на хормоните рязко спада и тогава се случва какво? Състояние подобно на абстиненцията при зависимостите. Затова за такива връзки се казва, че са пристрастяващи.
Такава връзка е вредна и за двамата участници, защото емоциите са толкова интензивни, че всичко друго бледнее пред това усещане. Така живота им се осакатява и свежда до битка в която и двамата са губещи. Там няма място за подкрепа, вдъхновение и развитие на две отделни зрели личности. А един непълноценен и уплашен човек подпира друг такъв.
Въпрос: Какво е решението, ако човек изпадне в емоционална зависимост? Какво бихте препоръчали като психолог на тези хора?
Отговор:
Най- трудното е човек да го види, осъзнае и приеме. Тогава вече е свършил работата на половина, защото повлиян от средата може да смята, че това е силна страст и голяма изпепеляваща любов, да си затваря очите дълги години и да смята, че нещо ще се промени от само себе си.
Запомнете, че ако нещо ви кара да се съмнявате в “здравето” на вашата връзка, то тя най- вероятно не е здрава. Потърсете професионална помощ и четете. Ето и малко литература по темата за връзките.
Благодарим Ви за изчерпателните отговори, напомняме на нашите читатели, че при нужда винаги могат да потърсят професионална помощ от психологът и психотерапевт Аксиния Цветанова.
Ето и някои книги по темата, която тя препоръчва.
Интервю на Лора Костова
