Психодерматология: поглед към кожните проблеми показват експерти. Психодерматологията е актуална и в същото време, малко проучена област на съвременната медицина. Тя третира кожни проблеми с помощта на методи на психологията и психиатрията, тъй като развитието на кожни заболявания е силно повлияно от психосоматични фактори.
В практиката си дерматолозите все повече откриват доказателства, че стресът оказва сериозно влияние върху кожните заболявания. Но научните доказателства са налични само за някои заболявания, тъй като много процеси все още не са проучени, и по-специално ефектът на стреса върху кожните заболявания.
Кожата – като израз на визуален образ
Кожата се счита за най-големия и специален орган на човешкото тяло, тъй като проявява не само физиологични, но и комуникативни функции. Кожата покрива границата между човек и околната среда, и с тяхна помощ хората изразяват емоциите си. Например, зачервяването или бледността на кожата се причинява от страх или гняв, а понякога и от втрисане или настръхване.
Емоционалният стрес или травма
Емоционалният стрес или травма причинява кожна реакция, която често се проявява като кожни заболявания. Например, добре е установено, че около половината от всички случаи на псориазис се появяват след тежък емоционален стрес, а атопичният дерматит се развива в 80%, както и уртикарията и отокът на Квинке. Съществува и известна връзка между стреса и косопада при алопеция ареата.
Кръвоносните съдове и потните жлези също реагират „бурно“ както на физически и химични, така и на психо-емоционални стимули. Кожата активно предава невербална информация и лесно се забелязва, че човек е нервен, ако цветът на кожата му внезапно се промени, ръцете му, а понякога и цялото му тяло се изпотяват. Кожата е сетивен орган, с който хората усещат промените в температурата, влажността на въздуха и различни реакции, които в древността са помагали на човек да оцелее.
Това се случва, защото кожата и нервната система се развиват от ембрионалната мембрана, която също е тактилен орган. Тази физиологична връзка остава и след зряла възраст. Силните смущения причиняват отделяне на химикали, които навлизат в кожната тъкан чрез кръвния поток и могат да причинят заболяване при някои хора.
Фактори, влияещи върху кожните заболявания
Причините за кожните патологии започват в ранна детска възраст, когато малкото дете все още не може да говори, но може да покаже, че е разстроено, болно, студено и т.н. – чрез кожни промени. Често детето реагира на стресови ситуации със зачервяване на кожата или обриви, и колкото по-силна е ситуацията, толкова по-изразено е заболяването.
Често отрицателното самочувствие, което възниква при деца, които не са получили достатъчно внимание, остава в подсъзнанието и засяга психиката и поведенческите реакции. Те често са придружени от утежняващи фактори – повишена тревожност, депресия, различни проблеми, което води до кожни промени, които влошават външния вид. В такива случаи пациентът се нуждае не само от помощта на дерматолог, но и на психиатър.
Хората с ниско самочувствие, емоционално нестабилни и склонни към депресия са особено податливи на кожни заболявания. Косата им често пада, склонни са да гризат ноктите си, да хапят устните си, постоянно да стискат пъпки и да си скубят косата. Такива навици могат да се проявят дори в съня и при малки деца, които имат проблеми с близките.
Също така хроничните кожни патологии често се срещат при хора със сериозни семейни проблеми, склонни към агресия, насилие или сексуални разстройства. Алергичните обриви често се появяват при хора, които се занимават с тежък физически труд или такива, които се чувстват социално непълноценни. Зависимостта от чуждото мнение и силните притеснения за това се потискат, натрупват се и се проявяват през кожата.
Това са много несигурни хора, които трудно изграждат отношения, често са затворени или напротив, много спокойни. Те едновременно искат независимост и близки отношения. Често им липсва обичайната човешка обич, показана през кожата – докосване и галене, която не са получавали в детството.
Псориазис (люспест лишей)
Преди първоначалното избухване на това заболяване, стресът е настъпил при 44% от всички пациенти, като при 80% има и рецидиви. Психичните симптоми включват отхвърляне на външния образ, влошаване на социалния или професионалния статус и интимна дисхармония. Това заболяване е хронично и лечението продължава цял живот. Най-често пациентите изпитват психични аномалии – отричане на нежеланото, ниско самочувствие, зависимост от чуждо мнение, чувство за вина и срам, изолация. При тежки случаи повече от 5% от пациентите признават, че са мислили за самоубийство.
Атопичен дерматит
Стресови ситуации са възникнали при 70% от пациентите. Симптомите са най-остри при хора с вътрешни или семейни конфликти, ниско самочувствие, психологически или социални проблеми. В случаите, когато ситуацията в семейството се подобри, лечението е успешно, но ако не, тогава липсва терапевтичен ефект. Психотерапевтичната интервенция се признава като необходимо допълнение към първичната терапия.
Уртикария
Обострянето на копривната треска често настъпва при силен стрес, напрежение, хронична умора или трудни семейни ситуации. Такива пациенти признават неспособността си да изразят чувствата на гняв и трябва да бъдат приети. В допълнение, те често изпитват депресия и тревожност, а силният сърбеж само влошава ситуацията. Такива пациенти реагират по-лесно на лечението, ако получат подкрепа в индивидуална или групова психотерапия.
Пациентите често не свързват дерматологичните патологии с психо-емоционални проблеми, така че се лекуват само последствията – кожни заболявания, а причината за появата им остава и причинява все повече рецидиви. Затова консултацията със специалист психодерматолог или дерматолог и психотерапевт е особено важна.
Тази статия има за цел да повиши осведомеността за сложната връзка между кожните и психиатричните разстройства и ще подобри разбирането на патофизиологията и управлението на психокожните разстройства.
Статията е само с информативна цел. Ако имате подобни симптоми или притеснения вие, ваш роднина или близък най-добре е да се консултирате със специалист!
Психодерматология: Когато умът и кожата си взаимодействат
Кожните заболявания не са само козметичен проблем. Те са свързани с различни психологически реакции, които засягат нивото на функциониране на пациентите и могат да причинят трудности и страдания за семейството.
Психодерматологията е сравнително нова дисциплина в психосоматичната медицина. Това е взаимодействието между ума и кожата. Двете дисциплини са взаимосвързани на ембрионално ниво чрез ектодерма. Съществува сложно взаимодействие между кожата и невроендокринната и имунната система. Кожата реагира както на ендогенни, така и на екзогенни стимули. Тя усеща и интегрира сигнали от околната среда и предава присъщите условия на вътрешния свят.
Точното разпространение на психологическите фактори, които влияят върху кожните заболявания, не е известно. Въпреки това, той е оценен на 25% до 33% в различни проучвания. Изследванията показват, че стимулите, получени в кожата, могат да повлияят на имунната, ендокринната и нервната система както на локално, така и на централно ниво.
При няколко кожни заболявания, като атопичен дерматит, тъканните нива на нервни растежни фактори и невропептиди, като субстанция Р, са свързани с патогенезата на заболяването и маркерите на активността на заболяването.
Ролята на психоневроимунологията
Тъй като познанията в психоневроимунологията се разширяват, ролята на невропептидите, хормоните и невротрансмитерите при психодерматологичните разстройства става все по-очевидна. За по-добро разбиране на патогенезата, хода и планирането на лечението на психокожните разстройства са необходими познания по психоневроимунология.
Стресът представлява вътрешна или външна сила, която заплашва да наруши хомеостатичния баланс на организма. Организмът има способността да се адаптира към остри хомеостатични предизвикателства. Хронифицирането обаче води до изтощение, дистрес и заболяване или обостряне на съществуващи дерматози.
Стресът активира 2 основни невронни пътя:
Хипоталамо-хипофизно-надбъбречната ос и симпатиковата нервна система. Идентифицирането на външен стрес от мозъка води до активиране на паравентрикуларното ядро на хипоталамуса и locus ceruleus.
Кортикотропин-освобождаващият фактор се секретира от хипоталамуса и се транспортира през порталната циркулация до хипофизата, където индуцира освобождаването на адренокортикотропен хормон от предния дял на хипофизата в общото кръвообращение.
Това води до отделяне на глюкокортикоиди и катехоламини от надбъбречната жлеза.
Кортизолът действа като отрицателна обратна връзка върху хипоталамуса и инхибира по-нататъшното освобождаване на кортикотропин-освобождаващ фактор.
Клетките на locus ceruleus активират симпатиковата система, което води до секреция на епинефрин и норепинефрин.
Както катехоламините, така и кортизолът имат мощен ефект върху имунната система. Те модулират антиген-представящите клетки и макрофагите и инхибират тяхната активност и производството на интерлевкин (IL)-12 и IL-18. Те също медиират диференциацията на наивни Т-хелперни (TH) клетки към TH2, в ущърб на развитието на TH1. Това накланя баланса към хуморалния имунитет и активира В-клетките, мастните клетки и еозинофилите, с последващо увеличаване на алергичния възпалителен отговор.
Нервните терминали в кожните сензорни нерви освобождават невропептиди, като пептид, свързан с гена на калцитонин, и субстанция Р, които имат различни ефекти върху локалния възпалителен отговор. Те засягат няколко психокожни разстройства.
Как се поставя Диагноза
Диагностицирането на основен психиатричен компонент при пациент, който има кожно заболяване, включва няколко измерения. Оценката на тези измерения играе основна роля в създаването на ефективен план за лечение и включва:
- Най-важното е установяване на добра връзка лекар-пациент
- Оценка на нивото на функциониране на пациента, както и различни физически и психосоциални стресови фактори, които могат да повлияят на нивото на функциониране
- Оценяване на едновременни афективни компоненти, които влияят върху нивото на функциониране
- Претегляне на наличието на вторично усилване
- Отчитане на истинското и автентично качество на консултацията
Няколко инструмента, които се използват за психологически тестове за оценка на пациенти с психокожно заболяване:
- Скала за тревожност и депресия
- Въпросник за дисморфично безпокойство
- Дерматологичен индекс на качеството на живот
- Въпросник за кожата.
Няма общоприета класификация на психодерматологичните заболявания. Въпреки това, лекари описват най-често използваната класификация, която включва следното:
- Психофизиологични разстройства: Кожните заболявания се ускоряват или обострят от психологически стрес. Пациентите изпитват ясна и хронологична връзка между стреса и екзацербацията. Примери в тази категория включват атопичен дерматит, псориазис и акне.
- Психични разстройства с дерматологични симптоми: Няма кожно заболяване и всичко, което се вижда върху кожата, е самопричинено. Тези разстройства винаги са свързани с подлежаща психопатология и са известни като стереотипи на психодерматологичните заболявания. Примерите включват артефактен дерматит, трихотиломания, дисморфично разстройство на тялото и невротични екскориации.
- Дерматологични разстройства с психиатрични симптоми: Емоционалните проблеми са по-изявени в резултат на кожно заболяване и психологическите последици са по-тежки от физическите симптоми. Примерите включват витилиго, алопеция ареата, акне екскори и ихтиоза.
- Няколко други разстройства са описани и групирани под различни състояния. Свързаните с медикаментите неблагоприятни ефекти както на психиатричните, така и на дерматологичните лекарства също са включени в широката класификация на психодерматологичните разстройства
Някои често срещани психокожни заболявания
- Псориазис. Съобщава се за стрес при 44% от пациентите преди първоначалното обостряне на псориазис, а повтарящи се пристъпи се дължат на стрес при до 80% от пациентите. Най-често срещаните симптоми, приписвани на псориазиса, са нарушения в образа на тялото и увреждане на социалното или професионалното функциониране, което води до тежки проблеми в междуличностните отношения и загуби, свързани с работата.
- Атопичен дерматит: Стресови житейски събития, предшестващи началото на заболяването, се срещат при повече от 70% от пациентите с атопичен дерматит. Често се съобщава за ниско самочувствие, междуличностен и семеен стрес и проблеми в психосоциалното приспособяване. Известно е също, че дисфункционалната семейна динамика вследствие на обостряне на кожни лезии влияе върху отговора на лечението.
Какво вече се знае за връзката
между кожни и психични разстройства?
Психодерматологията – взаимодействието на психични и дерматологични разстройства – е сравнително нова. През последното десетилетие беше свършена много работа в тази дисциплина на психосоматичната медицина. Откриването на психоневроимунологията и нейната роля в етиологията, хода и прогнозата на психокожните разстройства революционизира разбирането на тези разстройства. Ентусиазмът и интересът към психодерматологията бързо набират скорост.
В Съединените щати има няколко психодерматологични клиники. Психодерматологичната практика в Европа е добре установена и има няколко центъра за върхови постижения в психодерматологията в Германия, Холандия, Италия, Испания и Обединеното кралство.
Каква нова информация предоставя тази статия?
Тази статия обобщава най-новите постижения в психодерматологията и се фокусира върху психодерматологичните разстройства. Подчертава се взаимодействието между психика и кожа и се обсъжда ролята на психоневроимунологията в причинно-следствената връзка, протичането и прогнозата на психокожните разстройства.
Подходи за лечение
Основите на лечението на психодерматологичните разстройства са емпатичен подход към пациента. Добра връзка между лекар и пациент, ако е необходимо и екипен подход с психиатри, дерматолози, терапевти и социални служби. Целта на лечението е да се подобри функционирането, намаляване на физическия стрес, подобряване на нарушенията на съня и овладяване на психиатрични симптоми, като тревожност, депресия, социално оттегляне/изолация и ниско самочувствие.
За лечение на кожни заболявания се използват както фармакологично, така и нефармакологично лечение. Лекарствата включват антидепресанти, лекарства против тревожност, антипсихотици и препарати за локално приложение върху кожата. Изборът на психофармакологично средство зависи от естеството на подлежащата психопатология (тревожност, депресия, психоза, компулсия).
Заключение:
Кожните заболявания не са само козметичен проблем. Те са свързани с различни психологически реакции, които засягат нивото на функциониране на пациентите и могат да причинят трудности за семейството. Повишената информираност за психокожните разстройства и екипният подход към лечението водят до подобрени резултати за пациентите.
