Притча, която всеки трябва да прочете, е описана в древните книги. Имало едно село в пустинята. Било малък оазис с малък извор… И от само себе си се разбира, че водата на това място е била ценена повече от златото. Вода в пустинята!
Хората ценели всяка капка, покривали я от слънцето, за да не се изпари, и я използвали изключително внимателно. Това село било посетено от пътник, който, като останал там замалко, продължил по-нататък по пътя си.
Разхождайки се през пустинята и мислейки за тежкия живот в изоставеното село, той видял луксозен дворец. Пътешественикът влязъл вътре и бил изумен от украсата, буйната градина с фонтани и езера. Бил в невероятен контраст с това, което видял в селото.
И тогава той попитал господарката на двореца:
– Кажете ми, господарке, имате ли невероятно количество вода?
– Да, пътешественико. Точно така е, имаме вода.
– Има ли във вашата земя чешми, езера, водопади и цели хангари, пълни с прясна вода?
– Ти си прав. Защо питаш за това? – уточнила домакинята.
– Всичко е много просто. Вие имате такова несметно богатство, а в селото насред пустинята има хора, които практически нямат вода. Те са бедни и ценят всяка капка. Ценят водата повече от златото и скъпоценните камъни. Защо не споделиш източниците си с тях? Защо не им дадеш вода? В крайна сметка, няма да станете по-бедни. Не се разорявай. Но можете да спасите много животи!
Домакинята помълчала за миг, а след това отговорила:
-Знаеш ли, пътнико, какво ще стане, ако дам на тези хора вода? Първия път ще си спомнят за мен с щастие. Те ще ми благодарят. Ще бъда издигната до небето и обявена за дъщеря на боговете.
Вторият път ще приемат подаръка ми за даденост. И тогава ще дойдат и ще започнат да искат още такива „подаръци“.
Вижте още интересни статии – притча
Притча за необикновената сила на вярата
Притча за страха и тревожността