Вероятно мнозина са чували израза „стара душа“. Такъв човек още от раждането се чувства самотен, сякаш изолиран от обществото. Обикновено самотата на такива хора не е свързана нито с характера, нито с темперамента.
Човекът със „стара душа“ има свой собствен поглед върху живота и този поглед е по-зрял от този на връстниците му. Той се чувства като старо сърце и душа, а някъде дълбоко в себе си къта мъдростта от изминалите векове.
В резултат такъв човек преминава своя път през живота и като правило е самотен. Дори той (тя) да създаде семейство, пак ще бъде самотен по душа.
Това чувство често е придружено от дарбата на съпричастност, висока интелигентност, отлично развита интуиция.
За останалите такива хора често изглеждат странни, сякаш са извън този свят.
Хората със „стари души“ живеят така, сякаш гледат навътре в себе си и често чувстват, че не живеят в своето време. Това чувство може да се оприличи на чувството, което изпитваме когато имаме голямо желание да се завърнем у дома.
Съществуват два вида „стари души“
Хора, които се чувстват непознати в компанията, семейството. Изглежда, че сякаш не могат да си намерят място никъде.
И тези, които се стремят да се върнат през процеса на духовно пробуждане.
Обикновено е много трудно да се сприятелиш с хора със „стара душа“, защото те винаги се държат на разстояние. Чувството за отчуждение е един от проблемите, с които се сблъскват „старите души“, защото с повечето хора не откриват еднакви интереси и ценности.
Жаждата за знание, за самореализация и просветление е още една характеристика на „старата душа“. Изглежда, че тя е постоянно фокусирана в себе си в търсене на изход.
По правило хората със „стара душа“ не са материалисти. Те отлично разбират стойността на всичко и колко лесно е да се загуби то.
Дори като деца, те вече не се вписват в нормалното поведение.
Те са любопитни и интелигентни, виждат безсмислието на много неща, които техните учители, родители и връстници казват и правят, и се съпротивляват пасивно или агресивно.
Най-простият пример е, когато родител говори с детето си, сякаш то е възрастен.
И в същото време такива хора са склонни към изкуството.
Често Вселената настройва животът на такива хора така, че да се превърнат в съветници на тези, които са около тях. Колеги, роднини, приятели – всички започват да се стичат при тях за духовна светлина, съвет или препоръка.
И, разбира се, най-сигурният знак за „стара душа“ е, когато човек сам усети особената мъдрост в себе си.
