Тъжна вест разтърси българския спорт дни преди светлите празници. На 83-годишна възраст земния си път приключи Боян Радев – гигантът на класическата борба, първият българин с две олимпийски титли и един от най-големите меценати в съвременната ни история.
Новината за кончината на великия спортист бе потвърдена от журналиста Иво Димитров, който с емоционален пост в социалните мрежи се сбогува със своя учител и вдъхновител. Загубата е непрежалима не само за спортната общност, но и за културните среди у нас, където Радев остави ярка следа като колекционер и дарител.
Тревожни новини от Германия: Любослав Пенев в тежка битка с онкологично заболяване
Извънредно: Борислав Михайлов в кома – легендата от САЩ ’94 се бори за живота си
Боян Радев – Епоха в световната борба: Пътят към върха
Името на Боян Радев е записано със златни букви в историята на олимпийското движение. Той е човекът, който счупи бариерите и доказа, че българската школа по борба е световна сила.
Радев е първият двукратен олимпийски шампион на България, печелейки титли в класическия стил на:
- 🥇 Олимпийските игри в Токио (1964)
- 🥇 Олимпийските игри в Мексико (1968)
Освен олимпийските върхове, витрината на легендарния борец включва световна титла от първенството в Толедо през 1966 г., както и сребърни медали от световните първенства през 1962 и 1967 г., и европейско сребро през 1968 г. Тези успехи му носят приза „Спортист на годината“ цели три пъти (1964, 1967, 1968) – постижение, с което малцина могат да се похвалят.
От Мошино до залата на славата
Роден на 25 февруари 1942 г. в пернишкото село Мошино, Боян израства в бедно семейство. Съдбата му се преобръща благодарение на една случайна среща. Докато работи, за да изкарва хляба си още като дете, физиката му прави впечатление на бившия борец Тодор Иванчев.
Тази среща на една чешма отвежда младия Боян в залата по борба. Още с първото си стъпване на тепиха, новакът побеждава четирикратния шампион на Софийска област, давайки заявка за бляскаво бъдеще. По-голямата част от кариерата му преминава под знамената на „Левски-Спартак“, а през 2014 г. е обявен за „Спортист на века“ на клуб Левски.
„Ток ги удряше, щом ги хванех“: Желязната психика на шампиона Боян Радев
Боян Радев бе известен не само със силата си, но и с невероятната си психика и самодисциплина. Самият той разказва за нечовешките натоварвания преди триумфа в Мексико през 1968 г.:
„Живеех като отшелник на Белмекен. Бях подчинил всичко на мечтата да стана първият българин двукратен олимпийски шампион. За мен нямаше друг живот освен тренировките.“
Легендарни са историите как Радев е обикалял лагерите на съперниците си преди състезание, уреждайки си спаринги, за да им „вземе страха“ още преди официалните мачове.
Боян Радев Пазител на българския дух
Величието на Боян Радев надхвърля рамките на спорта. След края на активната си кариера, той се превръща в страстен ценител на изкуството и един от най-големите колекционери в България.
Той е обявен за Дарител №1 на Националния исторически музей (НИМ), където има специална зала, носеща неговото име – „Дарение Боян Радев“.
Признанието за приноса му към културата и спорта е международно:
- Член на „Залата на славата“ на световната борба (2009).
- Носител на „Златна огърлица“ на Международната федерация по борба.
- Първият носител на наградата „Пиер дьо Кубертен“ за особени заслуги към олимпийското движение и наградата „Спорт и изкуство“ на МОК.
- Кавалер на орден „Стара планина“ – първа степен (2002).
Последно сбогом с Боян Радев
Боян Радев си отиде, за да се събере в отвъдното със своята съпруга Мария, която почина през 2020 г. Той оставя след себе си сина си Боян-младши, дъщеря си Галя и едно непреходно наследство, което ще вдъхновява поколения българи.
Поклон пред светлата му памет!
