Мъдростта е сила, с която не се придобиваме лесно. За да бъдем мъдри, първо трябва да бъдем наивни и да допускаме редица грешки, които ще ни научат на мъдрост. Мъдрите хора знаят, че не бива човек да разчита на това, което не може да контролира. Смирението е пътят към щастието. И приемането на света такъв, какъвто е. Приемането и на самите нас.
Стремежът към съвършенство носи повече болка и страдание, отколкото щастие и удовлетворение. Не бива да позволяваме на дребните и повърхностни неща да се превърнат в наши цели и мечти. Винаги трябва да помним, че най-скъпите неща на този свят, всъщност са безплатни. Здраве. Любов. Щастие.
Ето кои неща мъдрите хора никога не правят
Те не разчитат на късмета
Когато искаме да постигнем нещо, има две области, към които можем да се съсредоточим: какво е под наш контрол и какво е извън нашия контрол. Можем да контролираме усилията си, но не можем да контролираме кога и къде може да се появи възможност за успех. Повечето хора просто се надяват нещата да се развият добре.
Те се надяват бракът им да успее или бизнесът им да бъде успешен. Те разчитат изцяло на своя късмет и свързват всеки техен провал с липса на късмет. Мъдрите правят обратното. Те вярват в късмета, но в никакъв случай не отдават успехите си на него. Работят неуморно и дори да се провалят, опитват отново.
Те не поставят парите си на едно място
Можем да се чувстваме сигурни, знаейки, че нещо толкова ценно като нашите пари се съхранява на едно място, като например банка. По същия начин, ако една инвестиционна възможност изглежда печеливша, може да бъде примамливо да влезем all-in с нашите пари. Колкото повече инвестирате, толкова възвръщаемостта е по-голяма, нали?
Въпреки че това може да е вярно, поставянето на всичките ви пари на едно място само би ги изложило на по-голям риск. Ако банката излезе от дейността си или инвестицията има ниска възвръщаемост, тогава ще бъдете финансово унищожени незабавно. Мъдрите знаят да разпределят парите си в различни банки и инвестиции.
Те не се опитват да променят това, което е извън техния контрол
„Защото в края на краищата“, пише американският поет Хенри Уодсуърт Лонгфелоу, „най-доброто нещо, което човек може да направи, когато вали, е да остави да вали“. Има много неща в живота извън нашия контрол, които причиняват стрес и разочарование, а ако се опитаме да ги променим ще се разочароваме още повече.
Задръстването по пътя за работа. Дъждовното време в специален ден. Как другите се отнасят към нас. Повечето хора си мислят, че могат да променят тези неща към това, което желаят. Мъдрите знаят, че това е невъзможно. Те разбират, че има неща в живота, които са под нашия контрол – нашето търпение и смирение – и извън нашия контрол.
Не избягват отговорността
Мъдрите хора поемат отговорност за живота си и се възползват от личната си сила. Те не позволяват на несигурността да надделее над тях. Нито на страховете да им попречат да постигнат целите си и да се радват на живота. Тези хора знаят, че преодоляването на несигурността започва с приемането на силните си страни. Всички ги имаме, дори и често да не сме наясно с тях.
Тук започвате наистина да се докосвате до личната си сила. Това е процес, който отнема време, но колкото повече работите върху него, толкова по-силни ще се чувствате.
Те не пропиляват дните си
Лесно е да си помислим, че можем да отложим да поздравим родителите си или да отменим среща със стари приятели. Но мъдрите хора осъзнават нещо, което повечето не разбират: утрешният ден не е обещан. Нито следващият час. Винаги ще има неща, които изникват и работа, която е „неотложна“. Но моментите, прекарани с любимите хора са безценни. Времето със семейството и приятелите е мимолетно.
Мъдрите хора знаят, че работа винаги има. Но времето не е нещо, което може да печелим или пък да спрем за момент. То не се връща назад никога. Така че те използват най-добре времето си, като се придържат към това, което има значение за тях, всеки ден.
Не живеят в миналото
Много от нас живеят в настоящето със спомени за миналото. Спомени, които ни причиняват болка, тъга и пораждат чувство на липса и неудовлетвореност. Миналото си е минало. Да, понякога може и да боли, но ние сами избираме дали да живеем в него или просто да продължим напред. Не е лесно, но това е единственият ни реален шанс за щастие.
Ново начало без стари навици. Спомените са перманентни, също като болката за тях. Но понякога да приемеш миналото си и да си простиш за всичко, което си направил и всичко, което не си направил ще излекува много повече нашата душа, отколкото да се обвиняваме всеки час и всяка минута. Да живееш в настоящето със спомени от миналото и да пропускаш да се радваш на сегашния момент – това е истински мазохизъм.
Те не прекарват твърде много време в мечти за бъдещето
Новите възможности са вълнуващи. Откриваме нови идеи, за да станем по-продуктивни. До нас се отваря нова фитнес зала. Научаваме, че човекът, който харесваме, ни харесва обратно. Изведнъж въображението ни се намесва с възможности за това колко по-добри можем да бъдем. Но да бъдеш увлечен от желания и надежди не е същото като реалността.
Въпреки че могат да бъдат вълнуващи, само действието може да го сбъдне. Мъдрите хора знаят да не се заслепяват твърде много от вълнението и да не живеят в мечти. Те приемат света такъв, какъвто е. И не, не се опитват да променят него или хората. Те се стремят да променят себе си и да се превърнат в по-добри за самите себе си.
