О, да! Раздялата може и да боли, но също така е и най-пречистващият процес, през който може да преминеш. Преодолява ли се някой, който е бил целият свят за теб? Отговорът е да, но не напълно. Някъде, дълбоко в сърцето си, ще го пазиш винаги. Ще носиш спомена за него с теб. Навсякъде. Да, може и да усещаш понякога болка, когато си спомняш за него. Но няма да е така, както в самото начало. В началото на раздялата ти се умира. Защото не си представяш живота си без твоята любов. Питаш се как ще продължиш напред? Не виждаш изход. Нито бъдеще. Без него. Без вас.
Смазващата болка е тази, за която след време ще благодариш. На нея. На него. Защото раздялата с твоя партньор, който така силно обичаше, ще те направи много по-силна. И ще ти покаже, че не времето лекува, а ти самата. Ти си тази, която ще излекува сърцето си. Бавно. Постепенно. Много пъти ще се отказваш, предаваш. След което отново ще искаш да опиташ.
Всичко в този живот се случва с причина. Може би в началото не може да разберем каква е тя и се чувстваме така, сякаш проклятие тегне над нас. Но истината е, че един ден, всички ние ще осъзнаем, че болката, която ни се е случила, не е била напразно.
Невъзможно е там, където има любов да не боли. Невъзможно е да не ти липсва някой, който е бил част не само от живота ти, но и от теб самата. Но е напълно възможно да преодолееш раздялата си с него. Както и самия него.
Просто трябва време. Сила. Упоритост. И най-вече любов. Към теб, мила. Само ако се обичаш истински, ще си помогнеш. По-малко да боли. А един ден – болката ще напусне тялото и душата ти. Завинаги. Не вярваш? Повярвай.
Представяме ти някои от начините, които ще ти помогнат по-лесно да преживееш раздялата с него.
Нормално е да боли
Напълно нормално е да тъгуваш за някой, с който си имала дълга връзка и още повече си го обичала. Представяла си си, че до края на живота ти, той ще е част от него. Искаше да си създадете собствено семейство и да живеете заедно. Но животът е непредсказуем и ти беше подготвил друго. Раздяла. След този болезнен удар, няма как да ти е безразлично и да гледаш на нея като на нещо незначително.
Дори и приятелите ти да повтарят, че така е по-добре за теб и той не те е заслужаваш, знаеш, че това не е така. Или поне за сега мислиш по този начин. Обичала си го, независимо какъв е той. Не се срамувай да плачеш. Сълзите лекуват. И не се прави, че нищо не е станало. Приеми болката като временен гост, който след време ще те напусне.
Кажи „не“ на депресията
Това, че трябва да оставиш болката да превземе тялото ти, не означава, че трябва да е завинаги част от теб. Не се поддавай на негативните мисли, защото има опасност да те въвлекат в дълбока депресия, която още повече ще съсипе психиката ти. Сега е моментът да не се затваряш в себе си. Говори открито за своите чувства пред приятелите ти. Те са до теб и винаги ще те подкрепят. Дори може да започнеш да посещаваш психолог, който ще ти помогне по-лесно да преодолееш раздялата ти с него.
Излизай и се забавлявай. Животът не свършва с този мъж. И един ден ще се смееш, че си плакала точно за него.
Наистина ли беше щастлива с него?
За какво точно страдаш? Беше ли щастлива в тази връзка? Той караше ли те да сияеш и да се чувстваш като истинска жена? Обичаше ли те достатъчно? Желаеше ли те? Чувстваше ли се специална? Или ти беше двигателят на тази връзка. Тази, която винаги търсеше първа и тази, която обичаше повече.
Беше ли щастлива с него? Не, не говорим за временно щастие. Когато сте в леглото или когато ти прави мил жест. Беше ли щастлива всеки ден с него? Усмивката слизаше ли от лицето ли или тъгата е тази, която често те посещаваше?
А сега, когато си отговори на този въпрос, е време за следващият такъв. Съжаляваш ли за тази раздяла? Защото не мислим, че трябва да страдаш за някой, с който не си била щастлива и не е дал всичко от себе си, за да те направи такава.
Той те приемаше за даденост. Собственост. И забравяше, че си жена. Жена, която има нужди. Която иска да бъде обичана. Желана. Специална.
Съжаляваш ли, че се раздели с човек, който беше сляп и никога не видя какво съкровище има?
Продължаваш ли да страдаш?