Животът е труден. Поне за повечето от нас. Проблеми се случват на всеки, но въпросът е – защо? Има различни причини за това. Има дори твърдения, че можем да премахнем някои от тях и да се отървем от ненужните проблеми.
Като начало, нека припомним, че нищо не е случайно
Общите вярвания са, че този свят е уреден по определен начин и съществуват някои Висши закони, които управляват всичко, което се случва.
Невежеството, неразбирането или отхвърлянето на тези закони не ги обезсилва. Можем да кажем, че животът е изграден на принципа на една образователна система, наложена свише, където всички сме дошли да се научим на мъдрост. Да научим Законите на Живота и да живеем в съответствие с тях. Защото само тогава можем да се наслаждаваме на всеки момент от живота.
Живеем в затворена система, в която всички нейни части са тясно свързани помежду си и имат взаимно влияние, следователно нищо не е случайно и нищо не отминава без следа.
Това, което излъчваме, е това, което получаваме
Каквото повикало, такова се обадило. Само това, което правите по отношение на другите, се връща при вас, гласи народната мъдрост.
Да си припомним и златното правило на будизма, че не бива да правим на другите това, което не искаме те да правят на нас. Всъщност, и останалите религии казват горе-долу същото.
Защо това се оказва толкова трудно за асимилиране?
Защото животът тук има продължителност и „завръщането“ не идва веднага.
Когато изстреляте бумеранг, например, отнема време той да отлети, да достигне крайната точка и да се върне.
А докато лети, през това време други бумеранги, изстреляни преди това, се връщат първи при нас. Тъй като умът (в повечето случаи) не може да проследи тази причинно-следствена връзка, това е причината да не можем да осъзнаем, че всъщност, нищо не се случва случайно.
Всичко е взаимосвързано и естествено.
Но противно на много вярвания, неприятностите, които ни се случват, не са наказание от Бог или други Висши сили. Не. Те са резултат, от това, че сме си позволили да нарушим самите Божествени закони.
Тоест, ние самите сме си причината за тези проблеми. Приемайки това като факт, (понасяйки пълната отговорност за това, което ни се случва), ние създаваме условия за собственото си духовно израстване – учене, поправяне на грешките и постигане на най-висшата цел – щастието.
Висшите закони са абсолютно справедливи и хармонични, но, за съжаление, егоизмът ни понякога не ни позволява да видим това.
Ние сме причината за това, което се случва с нас
Трябва да разберем какво правим със себе си, какво правим с другите. Това е единственият начин да се научим на мъдрост и да получим щастие. Просто така работи този свят.
Обида и разочарование от другите – най-голямата ни грешка
Да бъдеш обиден или ядосан на човека, който ти създава неприятности, е грешка, която води до подхранване с негативизъм на собственото ни его.
В този случай духовният растеж е невъзможен или възпрепятстван.
Другият човек, от когото бедата е дошла, всъщност изобщо не е източникът й, а само неин обикновен водач.
Чрез него Животът посочва собствените ни грешки, подтиква ни да размислим, да се осъзнаем и да направим правилните изводи.
Дори и да го нямаше точно този човек, на негово място щеше да се появи друг, но ситуацията щеше да се окаже същата.
Уроци, които трябва да се научат от страданията
Освен ако, разбира се, не искаме да повторим същите грешки от миналите си животи. Ако една и съща неприятност се появява във вашия живот отново и отново, това показва повтаряща се стъпка.
Тоест, Вселената се опитва да ни научи на нещо, но явно не й се отдава. Ние мислим различно, не в синхрон с нея. Предпочитаме да обвиняваме другите, не правим правилните изводи и да продължаваме да вършим глупост след глупост. Затова Животът е принуден да ни учи с помощта на все по-тежки ситуации. Това може да стигне далеч и да бъде изключително болезнено.
Затова трябва да приемаме уроците сериозно и да се опитваме да се учим от тях възможно по-бързо. Само така можем да избегнем големите страдания.
