Мога ли да си позволя да правя каквото искам? Често си задаваме този въпрос и откриваме редица причини, за да кажем „не“. Вижте разсъжденията и съветите на експерти по темата.
Мога ли да стана от масата и мълчаливо да си тръгна, ако любим човек пред всички се шегува болезнено с моя тема или проблем? Не мислете как е той, а как се чувствате вие тук.
Да отидете встрани от шумна компания, защото не се чувствате комфортно там и това е най-важното нещо за вас в настоящия момент? Да действате абсурдно и неучтиво, а след това на улицата да вдишвате мразовития свеж въздух и да тръгнете в нищото, въпреки че отново може да издържите неприятната за вас ситуация? Би било ясно как ще се развие вечерта и животът ви, ако сега предстои неизвестното.
7 идеи, с които да разчупите ледовете при ново запознанство
Как да комбинираме храните за подобряване на здравето?
Защо пременструалният синдром не е нормален?
Мога!
Мога ли да бъда непоследователна и нелогична, ако в понеделник планираме едно нещо, а в неделя стане толкова неприятно, че няма смисъл да правите нищо заедно. Може ли внезапно сте изпитали безразличие, вместо нежност и възхищение, изневерявайки на илюзиите си за сила?
Мога ли да си позволя да изпадна в тъга, без да се опитам още същата минута да замаскирам неприятното усещане? Мога ли да погледна това чувство в очите и да попитам защо ми е необходимо? Позволете си да чуете горчивия отговор, който ще ви принуди да направите друг, труден избор. Мога!
Мога ли да не се обадя на тези, които изглежда имат нужда, но не искам да чуя? Мога и не се обаждам.
Мога ли да говоря за чувствата си, ако наистина искам да ги споделя, а отсреща никой не е окачил табела: „Ще слушам“. Мога поне да опитам.
Мога ли да изчакам, опитам отново, да се доверя? Да вървя натам, където отиват краката ми, а не, където пътят е асфалтиран? Мога.
Мога ли да преживея студа и звънът на самотата, превърнала се в обезпокоително безсъние? Мога ли да приема, че това често е така и да се съглася с него? Мога.
Мога ли да постъпя в тази ситуация така, както искам, а не както „всички нормални хора действат“? Мога ли да се приема, без извинения и срам? Просто, защото вече съществувам и теоремата за моята стойност е доказана в момента на създаването ми. Мога ли да спра да се съмнявам в правилността на този очевиден факт, без да се опитвам да получа повече от живота, отколкото дава в момента? Животът не трябва да ми доказва моята стойност. Дадено ми е всичко отдавна. Мога ли да взема? Мога.
Мога ли да продължавам да се изненадвам от живота всеки ден и да забелязвам промяната в моите състояния, без да се опитвам да остана в някое от тях? Да съм благодарна, че имам пижама, легло, храна и съм във всичко това. МОГА!
Криза ли? Българинът харчи и се весели като за последно
Тази статия е защитена от Digiprove © 2023 Happy Woman BG
