„Баба Вида“, наричан и „Бабини Видини кули“ (и двете са жаргонни названия), е средновековен замък в старопрестолния град Видин.
Това е за единственият изцяло запазен замък в България. Служил е за резиденция на Видинските царе през Средновековието (с казарма за охранителите и други служебни помещения), както и за оръжеен склад и затвор в края на османското управление.
Имената, с които е известен замъкът днес, произхождат от легенда за сестрите Вида, Кула и Гъмза, наследили местен владетел. Вида, най-голямата, изгражда замъка, който е наречен на нея „Бабини Видини кули“ и съкратено „Баба Вида“.
Крепостта Баба Вида – врата през вековете
История
Крепостта Бабини Видини кули, или по-известна като Баба Вида се издига на брега на река Дунав в североизточната част на града. Построена е върху останките на античната крепост Бонония, която вероятно е възникнала върху основите на заварено тракийско селище в началото на I в. Историята й е на повече от 2000 г., като преминава през различни строителни периоди. Нейният строеж е започнал през X в., а преди това на нейно място е имало римски наблюдателен пункт. Основният план на замъка не е претърпял големи изменения. Той заема площ 9,5 дка, обиколен със защитен ров с ширина 12 и дълбочина 6 м. Крепостта има форма, близка до квадрат, ориентиран с ъглите си по посоките на света, със страна около 70 м.
Състои се от две стени – вътрешната е висока, с дебелина 2,2 м. и с 9 кули – 4 ъглови и 5 странични, докато външната е по-ниска, свързана с 2 кули. В стените свободно са разполагани тухли и камъни (ломен камък), споени с хоросан. Крепостта е достъпна само от север, където се намира входната кула. В миналото към нея над рова, запълван с вода от река Дунав, се е минавало по дървен подвижен мост (сега каменен). След входната кула се преминава в първия вътрешен двор, като кръгла каменна стълба води към него.
В средновековието този вътрешен двор е бил по-обширен, в него се е издигала еднокорабна църква, сграда с масивен градеж и двуделна паянтова постройка. Крепостта е служела за защита на града през средновековието. Баба Вида е силно разширена и укрепена по времето на цар Иван Срацимир. Голяма част от сградите построени по това време са останали неразрушени. В днешния си вид крепостта разполага с двор с площ над 5 декара и се състои от две основни стени и четири кули. В края на XVIII в. крепостта служи предимно за оръжеен склад и за затвор. Днес в нея се съхраняват редица находки и сведения за историята на крепоста.
Легенди
Легендата разказва, че някога живял голям български болярин, който имал обширни владения от Карпатите до Стара планина. След неговата смърт трите му дъщери – Вида, Кула и Гъмза, разделили неговите владения помежду си. Двете по-малки сестри – Кула (с център в едноименния български град) и Гъмза – нейна столица бил Гъмзиград (днешен Гамзиград в Сърбия), се омъжили прибързано. Те попаднали на лоши мъже, които с лека ръка пропилели бащиното им наследство. Най-възрастната сестра – Вида, останала сама цял живот. Под нейно ръководство бил изграден замък, в който тя доживяла до дълбока старост, като успешно отбранявала своите поданици и земи от чужди нападения. В знак на благодарност след смъртта й хората от този край дали на замъка нейното име – „Баба Вида” или „Бабини Видини кули”.
Според друга легенда двете сестри Вида и Кула нямали братя. Вида била много красива. Искали я много мъже, но тя нито един не харесала. Кула често я увещавала да се задоми, но Вида се ядосвала на съветите й и за да не се карат – отделила я в една местност и й дала верни хора да живеят с нея. Така Кула станала основателка на град Кула, а Вида останала да живее в родния дом.
Когато турците вече се разпореждали по българските земи, Вида била вече остаряла – неомъжена и самотна, защото десетилетия не могла да си избере прилика за своя ум и хубост. Катохубост. Като се разчуло, че турците наближават града, тя събрала хората си и им заръчала да изградят на най-личното място в града кули, в които да се скрие населението. И се запретнали всички: работили ден и нощ и съградили кулите, които и днес носят името „Бабини Видини кули“.
