Случайни ли са не случайните хора и събития в нашата Вселена или всичко е предопределено предварително? Случайност или закономерност са всички съвпадения в живота ни? До каква степен са случайни не случайните хора, с които се свързваме, докато крачим по житейския си път?
Всяка среща или мимолетно запознанство с не случайните хора има своята определена цел в живота на човека – нито повече, нито по-малко!
Защо няма случайни неща? И защо Вселената ни изпраща точно определени хора?
Защо не забелязваме малките неща, които са ежедневно пред очите ни?
По какво ще ги познаем не случайните хора в живота ни?
Понякога се нуждаем от точно определен човек, който ще ни разтърси и събуди и ще ни помогне за промяна във вектора на живота. Понякога се срещаме с хора, които ще ви развеселят и ще ни напомнят, че сме живи. Някой ще тръгне и ще върви с нас през целия път, редом в успехи или падения… Някой, който ще ти подаде ръка, ще те издърпа, ще се изправиш рязко, ще поемеш въздух и ще усетиш земята под краката си…
Животът обича да ни изправя пред предизвикателства, като ни среща с хора, които само чакат да ни видят слаби, за да ни спънат. Но хубавото, че е ги има тези, които знаят какво да сторят, без дори да са необходими думи… Това са не случайните хора или не случайният човек.
Както се казва в мъдростта – Има и хора, и хора… Но добре, че ги има тях – не случайните хора.
Като цяло, как точно ни изглежда човешкият живот? Може би преплитане на обстоятелства, различни ситуации, събития, които на пръв поглед нямат никаква връзка помежду си? Но всъщност, няма абсолютно нищо случайно в земното съществуване на човек от момента на неговото раждане до момента, в който душата му напусне материалното тяло.
Не е необходимо да знаем целта на всеки човек, който влиза в контакт с живота ни.
Представете си, че целия свят е изтъкан от нишки, да го наречем така, а всяка нишка отразява всеки един от нас. Колко хора реално разбират истинският смисъл, че животите ни си взаимодействат един с друг. Понякога ни се струва, че това действие е сведено до минимум, но се случва промяна в нашето съзнание, когато разберем, че нищо в живота ни не се случва случайно и от само себе си.
Не всеки ще остане дълго. Има срещи, които ще ни спасят от негативни ситуации, понякога плачевни, дори ако тази среща първоначално е пълна с негативизъм. Има такива, които ще станат близки приятели и ще се появят, когато имаме най-голяма нужда от тях.
Има някой, който ще се появи и ще отключи заложеното ни изначало чувство да обичаме, ще ни покаже какво е истинска любов.
Понякога Вселената изпраща не случайните хора да ни помогнат, дори и да е напълно страничен човек и да няма реално обяснение за присъствието му.
Не можем да предвидим бъдещето, но можем да забележим подобни житейски изненади.
Хората, които трябва да ни събудят, са не случайните хора, които не идват при нас веднага и първо за кратко и се появяват отново след известно време. Понякога те се оказват нашата сродна душа. Те могат напълно да променят живота ни.
Не случайните хора ще ни помогнат да си спомним кои сме всъщност и защо сме точно тук и точно сега.
Хората се заблуждават, това е нормално. В суматохата на ежедневието забравяме кои искаме да бъдем, истинските си мечти, сегашното си аз. Те просто играят в зряла възраст, обесвайки върху себе си куп отговорности, потискане от очакванията на другите хора и отговорност за всички и всичко. И дори не става дума за това къде работите или в кой град живеете, а за вашата душа и вашия вътрешен мироглед.
Всеки е важен, дори пътищата му да се пресичат само за едно мигване с нашите.
Случва се, че по пътя ще започне духовен разговор с напълно непознат и ще се почувствате изпълнени с такава топлина, каквато не сте изпитвали преди, общувайки с тези – не случайните хора, които са наблизо. Или проста взаимна усмивка към “случаен” минувач. Всичко това е проявление на Бога.
Всяка среща има своето значение, дори ако този човек не остава с нас за дълго време. Всичко на този свят има смисъл. А самият живот е невероятно непредвидим, защото никога не знаем кога ще срещнем някой, който ще промени живота ни.
Това е вълнуващо пътуване, става лесно и интересно, но за това трябва да си позволим да живеем.
Вселената има своите начини да насочва хората един към друг. Подобно на други знаци, трябва да се научим да ги разпознаваме, за да ги използваме по най-правилният начин. За да накараме Вселената да ни се усмихне…
Съдба! Нищо не мога да направя! Защо е важно да се разграничим от демотивиращата фраза?
Овчарят Антон, роден мюсюлманин, вдигна църква и говори с Бога
