Паметта е вероятно най-противоречивата тема, обсъждана от учени и психолози. Какви са особеностите на детската памет, кога и как тя се формира у децата? Имаме ли шанс да й повлияем и по какъв начин можем да направим това?
Най-мистичният въпрос, вълнуващ широк кръг лекари и научни изследователи, е именно този за човешката памет. Повечето твърдят, че тя ни е присъща още от от момента на раждането и че детето на едно подсъзнателно ниво е в състояние да си припомни дори живота в утробата.
По тези въпроси все още се дискутира, но факт е, че след като детето навърши 9 месеца, неговото съзнание претърпява някои промени. Мозъкът вече е достигнал необходимия обем, който му позволява да извършва умствени операции. Счита се, че именно в този момент започва и формирането на паметта. Доказателство за твърдението може да се намери дори и само чрез един елементарен експеримент. Ако едно дете, примерно, на 5-месечна възраст е заето със своята любима играчка, но възрастният умело я замени с друга, когато малчуганът не гледа, липсата й няма въобще да бъде отчетена. Детето ще продължи да си играе спокойно с другата играчка, без да обръща внимание на това, че тя не е същата. Подобно нещо обаче не може да се случи, когато детето е навършило 9-месечна възраст. Тогава то ще търси любимата си играчка и дори ще отстоява правото да си играе точно с нея със силен рев. Това идва да покаже, че след 9 месеца осъзнаването на реалността при децата е по-силно и паметта вече започва да се развива много по-бързо и ефективно.
Разликата между мозъците на едно дете на 7 години и зрял човек е едва 10%. Но въпреки нищожната разлика, децата притежават доста по-различен тип мислене от нас.
Работата на мозъка при тях е ориентирана предимно към възприятието, а не към мисленето. Става дума за така нареченият синкретизъм, присъщ на детската памет. Той се изразява в това, че малчуганите възприемат света в пълен обем, свързвайки обекти, образи и действия помежду им. Те са по-впечатлителни, на преден план при тях е емоционалният компонент, който именно позволява на паметта да се развие в дългосрочен план. Затова и често пъти за нас, възрастните е по-лесно да си спомним за някаква случка от детството, която силно ни е впечатлила, отколкото дреболия от вчерашния ден.
Какво трябва да не забравят родителите?
Това, че паметта на детето е неразривно свързана с емоциите му. И че то си спомня предимно своето емоционално състояние при едно или друго събитие, а не придружаващите го факти.
Що се отнася до ученето и паметта, не забравяйте, че основна задача на учители и родители е да направят ученето колкото се може по-забавно за детето. Всички знания се научават по-лесно, когато се практикува игровата форма и това важи с особена сила за малките деца. Не претоварвате детето си с четене и алтернативни видове обучение.
Съществува огромно разнообразие от упражнения за тренинг на паметта, които можете да използвате успешно. Важно е само да не прекалявате с тях.
