Какво се случва на българските земи до заселването на славяните? Поява и живот на първобитния човек в българските земи. Най-ранните следи от съществуването на човека в нашето отечество произхождат отпреди повече от стотина хиляди години пр. н. е.
Природната обстановка, в която е живял този човек, била крайно неблагоприятна.
Балканският полуостров бил скован от дилувиалните студове. По високите части на планините се белеели вечни снегове и ледници, а по полите им растели девствени иглолистни гори. Равнините били покрити с високи степни растения. В горите живеели зверове – пещерен лъв, пещерна мечка, пещерна хиена и др., които били по- едри, по-силни и по-опасни от днешните си потомци. В равнините обитавали грамадни животни мамут, диво говедо, бизон, сибирски носорог, северен елен, дива свиня, див кон и др.
Оръдията на труда, с които си служел първобитният човек, били направени от камък, главно кремък.
Те били груби, неизгладени, затова този период от живота на човека се на- рича старокаменен или палеолит. Основните оръдия на труда на човека отначало били тоягата и кремъчния нож, като с течение на времето се явили още копието с кремъчно острие и стъргалката. Човекът познавал и огъня, който бил добиван наготово от природата чрез запалени от гръмотевица дървета, или изкуствено чрез продължително триене на две сухи дръвчета.
Първобитният човек се занимавал с лов, риболов и събиране на плодове и корени.
От кожата на убитите животни, която обработвал с кремъчни стъргалки, той си правел дрехи и постилки, зашити или прикрепени с лико, животински жили, костени игли и рибени кости. До намерените в пещерата „Бачо Киро“ край Дряновския манастир останки от първобитния човек се считаха за най-старите по нашите земи. В последствие обаче се откриха и у нас следи от ранния палеолит (в местността „Кременете“ – северо- западно от язовир „В. Коларов“, и др.).
Останки от по-късно време 40 000 до 12 000 години пр. н. е години са открити в редица пещери в Северна България. Най-изобилни са те в пещерата „Темната дупка“ при с. Карлуково (Луковитско).
Оръдията на труда, намерени в тези пещери са много по-разнообразни: ножове, стъргалки, върхове за кония, триони. Намерени са още и шила, направени от кост. В „Темната дупка“ има множество остатъци от ломен кремък, което показва, че тук е съществувала работилница за кремъчни предмети. По-разнообразна е и храната на обитателите на тези пещери те са употребявали месо от пещерна мечка, пещерна хиена, див кон, скален козел, носорог, мамут, северен елен, сърна, диво магаре, мечка, лисица, вълк, заек и други дребни животни, както и птици и риби. Намерени са и разчупени човешки кости, което дава предпоставка за свидетелства за човекоядство. По някои животински кости има нарези, които са опити за създаване на изкуство.
Първобитна общност
Поради несъвършенство на оръдията на труда и произхождащата от това трудност да се набави храна, както и поради опасност от зверовете първобитните хора трябвало да живеят колективно. Те били принудени да работят общо, ако не искали да станат жертва на гладната смърт, на хищните животни или на съседните общества. Колективна единица била първобитната общност. В нея не съществувала частна собственост. Трудът и потреблението били общи. Разделението на труда се осъществявало по принципа на пола и възрастта мъжете ходели на лов, а жените, децата и старците се занимавали със събиране на плодове и корени, с обработване кожите на убитите животни и с пазене и под държане на огъня.
Неолит
Минали хиляди години. Природните условия в нашите земи се изменили съществено и се приближили до днешните. Студовете изчезнали, а заедно с тях и някои животни. Появили се нова растителност и нови животински видове.
Оръдията на труда, с които си служел човекът, постепенно били усъвършенствувани. Обработката на камъка станала сега по-съвършена. Оръдията били добре изгладени и изост рени. Появили се нови оръдия на труда: каменни брадви, чукове и мотики с дупки за дръжката, хромели (ръчни мел- ници), лък и стрели, прашки и др. Като материали за изработване на оръдия на труда хората почнали да употребяват все по-често костите на убитите животни от тях били правени игли, шила, мотики и др. Появило се ръчното грънчарство и тъкачеството.
Поради изглаждането на камъка този период от живота на първобитния човек се нарича младокаменен или неолит. Хронологически той се пада между петото и второто хилядолетие пр. н. е.
Усъвършенстването на оръдията на труда и на трудовия опит довело до засилване на производителната стопанска дейност на човека. Покрай лова, риболовството и събира нето на корени и плодове се явили земеделието и скотовъдството. Земеделието възникнало от събирането на корени. То било твърде примитивно. Земята била обработвана с ка- мении мотики, изострени колчета и еленови рога. Отглеждани били някои зърнени растения, от които бил приготвян хляб. Отглеждан бил и влакнодаен лен, от който били тъкани дрехи. Скотовъдството възникнало от лова. Развъждани били кучето, козата, овцата, волът и свинята.
Хората от новокаменния период живеели вече по-уседнал живот. Пещерите все още продължавали да служат за жилища. Наред с това човекът почнал да си строи жилища от прътове и колове, които били измазани с глина отвън и от вътре. Покривът им бил от слама, шума или трева. Човекът строял жилища и над водата, поставени на колове тъй наречените наколни жилища, които го предпазвали от всякакви опасноси, Най-сетне жилища били построявани на удобни места край реките и изворите, предимно през по-късно време. Тези жилища имали отвори и за прозорци.
Хората от неолита си създали и религиозни представи. На много места у нас се намират жертвени камъни от тази епоха, които са били свързани с някакви религиозни обреди. Намерени са и други култови предмети, първо място между които заемат идолите. Погребението на мъртвите се извършвало в пещерите или до самите жилища и поставянето на съдове, оръжия и т. н. в гробовете сочи за вяра в задгробен живот.
За задоволяване на духовните потреби на човека са правени опити за рисуване с твърд кремък по стените на пещерите, като били изобразявани животни и ловни сцени. Наред с това глинените съдове за ежедневна и култова употреба са били също тъй украсявани с най-разнообразни орнаменти, вдълбани или рисувани с графит, червена охра и бяла глина. Останки от времето на неолита са намерени на много места из цяла България. Почти няма пещера у нас, която да не крие в недрата си следи от него. Разкопани са останки и от открити селища, като например селищата в с. Мадара (Шуменско), с. Кремиковци (Софийско) и др. Разкопани са множество селищни могили, обитавани през по-дълъг период от време, като могилата „Коджа дермен“ при гр. Шумен, могилите до Русе и с. Караново (Новозагорско). Следи от няколни жилища са намерени в Девненското езеро.
В разкопаните пещери, селища и селищни могили у нас са намерени множество оръдия на труда от камък и кост, хромели, харпуни за ловене на риба, глинени съдове, украшения от кост и камък, глинени мъниста, печати за шарене на тялото, мраморни, костени и глинени идоли и др. В селището при с. Мадара бе открита работилница за кремъчни предмети.
Матриархално-родова общност
Още през късния палеолит първобитната общност се превърнала постепенно в родова, членовете на която били свързани с кръвно родство. В рода имало обща собственост на средствата за производство, общо било производството, колективно било и потреблението. Частната собственост не била позната. Жената имала високо положение в рода. Тя стояла начело на родовата общност, поради което се нарича матриархална. Това обстоятелство се определяла роля на жената в производството и особено в земеделието, което осигурявало постоянната прехрана. С увеличаването на населението вследствие на разширеното производство на материални блага се достигнало до обединение на свързаните с общ произход родови общини в племена и племенни групи. С време тези племенни групи придобили свои специфични особености, които се разкриват с особеностите на тяхната материална култура. Това дава възможност да се проследят връзките им с племената в съседните, по-близки или по-далечни страни. Така племената, обитавали българската територия в края на неолита, били тясно свързани или родствени с племената по долното и средно течение на Дунав и в областта между Дунав и средното тече ние на Днепър. Тяхната култура е наречена триполска (по името на с. Триполе, в Украйна, СССР, където тя е разкрита и изучена най-пълно).
Преход към патриархално-родовата общност
Още в края на неолита човекът от нашите земи достигнал до употребата на метал (отначало мед, а след това и бронз) за изработване на оръдия на труда. Към началото на второто хилядолетие пр. н. е. оръдията от бронз станали преобладаващи (бронзов период, 1900-900 г. пр. н. е.). У нас са намерени множество бронзови предмети: брадви, кирки-мотики, копачи, мечове, върхове на копия и стрели, бойни брадви, калъпи за изливане на бронзови сечива. В този период се появили и тъкачният стан и грънчарското колело.
Земеделието и скотовъдството станали вече основни занятия на човека. Земеделието се превърнало в основа, като земята се обработвала с рало, теглено от домашни животни. Скотовъдството се разширило. Появили се цели стада домашен добитък едър и дребен.
Значението на мъжа в производството пораснало той сега се занимавал със скотовъдството и обработвал земята. Това предизвикало промени в родовата организация. Жената отстъпила първенството си на мъжа, който застанал начело на новата родова община (общност ) патриархалната. Основна икономическа единица станало патриархалното семейство, което се състояло от потомците на един баща синове, внуци и правнуци. Производството се извършвало от членовете на семейството и произведените продукти били негова собственост. Родът все още запазвал общата собственост на земята, която обаче била разпределена за обработка от отделните семейства. Заедно с това се запазвала и родовата солидарност като например задължението на членовете на рода да помагат на изпадналите в беда свои роднини и др.
Въпреки колективната собственост върху земята патриархално-родовата организация означавала начало на разпадането на първобитнообщинния строй. Отделянето на скотовъдството от земетресението (първото обществено разделение на труда) и обособяването на патриархалното семейство като производствена единица дали възможност за появата на имуществени различия и за появата на частна собственост.
Този процес на разделение на първобитнообщинния строй се засилил особено много след появата на железните оръдия на труда (началото на първото хилядолетие пр. н. е.).
Траки
Населението на нашите земи през бронзовия и железния период е известно с името траки. Науката все още не е изяснила въпроса за тяхната поява в днешната българска територия. Западни съседи на траките били илирите, а южни съседи – елините (гърците).
Най-ранните писмени сведения за траките се срещат в „Илиада“ на Омир и се отнасят за бронзовия период (края на 11 хилядолетие), т. е. от епохата на Троянската война.
Основните занятия на траките били земеделието и скотовъдството. Те обработвали земята с рало, на което прикрепвали металически палешник. На тях били известни почти всички познати днес земеделски култури: пшеница, ечемик, ръж, просо, лен и коноп.
Освен това траките сеели чесън, лук и други зеленчуци, а отглеждали и плодни дръвчета. Твърде много било разпространено между тях и лозарството. Тракийското вино и тракийското жито били прочути в древността. Скотовъдството било разпространено особено много в планинските области. Траките развъждали овци, кози, говеда, свине и коне. От млякото на развъжданите животни те приготвяли масло и сирене.
У траките било развито рударството и някои занаяти, главно ковачеството. Родопското племе беси се славело със своите ковачи, които изработвали хубави оръжия.
Траките живеели предимно в села. Те имали и укрепени градове. Такъв град бе разкрит за пръв път у нас близо до гр. Казанлък, в областта на язовира старо име – „Георги Димитров“ днешното име на язовира е „Копринка““. Той е от по-късна епоха (IV-III в. пр. н. е.). Наричал се е Севтополис по името на тракийския цар Севт ІІІ.
Обществено-икономическият, строй на траките през VIII-VI в. пр. н. е. бил първобитнообщинният. Той обаче вървял бързо към своето крайно разделение. Основната ико- номическа единица била патриархалното семейство. Пълната власт в него принадлежала на мъжа.
В тракийското общество съществувала вече частна собственост и икономическо неравенство. Забеляват се вече чертите на класовото общество. Имало богати земевладелци, които образували тракийската аристокрация. В техните земи работели и роби, и свободни селяни. Робството не било още много развито. Робите служели главно за предмет на търговия.
Начело на тракийските племена стояли военни вождове. Според „Илиада“ един такъв вожд, на име Резос, от тракийско племе, което живяло по долното течение на Струма, участвувал в Троянската война на страната на Троя. Той се возел на бронзова колесница, обкована със сребро и злато. Оръжието му не отстъпвало по изработка на оръжието на елините.
Тракийските племена постоянно воювали помежду си с цел за грабеж или отвличане на пленници, които били продавани в робство. Религиозните представи на траките се свеждали до обожествяване на природните сили, които те си представяли в човешки образ. От по-късно време са познати редица тракийски божества като Збелсруд бог на гръмотевицата и светкавицата, Сабазий бог на растителната сила, на виното и веселието; Бендида, Кибела и др. Някои от тези божества влезли в религиозната система на гърците.
Най-разпространеното тракийско божество е тъй нареченият „Тракийски конник“, който на каменни плочки е изобразяван възседнал на кон. Той бил бог на лова и войната.
Траките вярвали, че съществува задгробен живот, затова поставяли при мъртвите всичко, което щяло да им бъде необходимо на другия свят. Богатите траки били заравяни заедно с колесницата и конете си, както и с една от жените си. Изобщо траките си представяли задгробния живот по-привлекателен от земния.
У траките била твърде разпространена музиката. Те се славели като отлични певци. Най-прочутият певец в древността, полумитичният Орфей, бил тракиец. Някои музикални инструменти, като овчарската флейта и др., били намерени от траките.
Езикът на траките не е достигнал до нас. Причината за това е, че не е имало тракийска писменост. Въпреки това в гръцкия и латинския езици се запазили тракийски лични имена, названия на градове, реки и др.
По думите на старогръцкия писател Херодот траките били най-многобройния народ на света след индусите. Страбон пък съобщава, че те били разделени на 22 племена. По- значителни от тях са трибалите, които населявали Северозападна България и част от Сърбия, мизите гетите в Добруджа, одрисите в равнината и средното и долното течение на Марица, бесите – по горното течение на Марица и в Западните Родопи. Тракийски племена живеели и в Мала Азия.
