Отпивайки от пенливото шампанско, в прегръдките на любимия ми мъж, само преди няколко часа посрещнах Новата година и за пореден път осъзнах какъв дълъг път съм изминала през последните 7 години. Този миг на щастие и празнична споделеност ме връща неминуемо към онзи мрачен период от живота ми, който в мислите си наблюдавам сякаш е някакъв филм, а главната героиня, която всъщност съм аз, е непозната, съвсем различна жена. В историята, която искам да споделя с вас всъщност няма нищо ново и нищо уникално, дори бих казала, че познавам доста жени, доброволно приели ролята на нечия любовница.
Как станах любовница? Ами…неусетно и определено непланирано. Скучен брак, лишен от всякаква тръпка живот, разпределен между работата и семейните задължения. Усещах как бавно губя себе си. А бях още млада, мамка му. И ми се живееше, и исках да се чувствам специална, желана, обгрижвана. От мъж, на когото да се възхищавам, който да предизвиква онова трепване в стомаха…сещате се. Но, както много добре знаете, мислите и желанията имат способността понякога да се материализират, затова и хората са казали – внимавай какво си пожелаваш.
Случи се по време на един тийм билдинг с колеги от фирмата ми. Той беше в същия хотел, но на работна вечеря. Компаниите ни бяха на съседни маси вечерта в бара. Нямаше дори да го забележа, ако не беше дошъл да ме покани да танцуваме. Беше изключително вежлив и внимателен. После установих, че има великолепно чувство за хумор. Заприказвахме се. Бизнесмен, със сериозни възможности и още по-големи амбиции. Аз – обикновено работещо момиче. Комуникацията продължи по месинджър. Първоначално с „добро утро“ и пожелание за хубав ден, а постепенно започнахме да си споделяме за работата, после лични неща. Така рабрах, че е семеен и има две деца. Тук някъде трябваше да ми светне предупредителната лампичка… но или беше изгоряла, или аз не желаех да я видя колко ярко свети. Ще прескоча подробностите. След около месец писане, се видяхме. Тайно, разбира се. Излъгах, че ще се видя с приятелка. Пихме кафе, говорихме…той ми сподели, че не може да спре да мисли за мен, че бил влюбен като хлапак, че го карам да се чувства жив. Общо взето – същите неща като и при мен. Не можехме да спрем да говорим. Времето неусетно летеше и, повярвайте ми, за първи път от много,много дълго време, се почувствах забелязана, оценена като жена…специална. В колата ме целуна, аз не се възпротивих. И така започна всичко. В началото, опиянена от чисто новата тръпка, ходех сякаш не докосвам земята. Почти не ядях, отслабнах, разхубавих се. Виждахме се всяка сряда следобед. Така бяхме изчислили, че е най-удобно и за двамата. Аз лъжех, че ходя на някакъв курс, той пък невъзмутимо отговаряше на жена си по телефона: „Хайде, по-късно да ти звънна, че в момента имам разговор с клиент“. „Клиентът“…тоест аз, лежеше щастлив до него в леглото. В стаята на малкото семейно хотелче, което ползвахме за място на срещите ни. Задължително след това хапвахме в ресторант и си говорехме. От време на време планирахме двудневни пътувания заедно – до морето или в някое хубаво място. За него не беше проблем да измисли някоя бизнес среща, но аз правех невероятни еквилибристики. Лъжех мъжа си, измислях невероятни истории. Но бях пуснала и двата края. Бях щастлива и желана. Нали това точно исках? Освен всичко друго, получавах и финансови инжекции от любовника си, който много настояваше да се грижа за себе си, да ходя на козметик, на маникюр и прочие.
Опиянението продължи докато реалността не ме цапардоса с тежката си десница по замаяната и объркана глава…
Знаете ли кое е най-гадното на това да се влюбите в женен мъж? Да, сетихте се, нали? Точно така – женен е! Сюжетът е познат на всяка една, която е била любовница. Не можете да му звъннете по всяко време, не можете да му пишете съобщения между 19.00 и 21.00, защото тогава е около масата със семейството си. Когато е на семейна почивка, се чувате от дъжд на вятър. Той ви липсва, вие на него също – както става ясно от съобщенията му. СМС-ите, на които, естествено, също не бива да отговаряте. От съображения за сигурност. Защото той „не обича жена си“, както многократно ви е заявявал, но не иска да я наранява – все пак е майка на децата му.
Една вечер, от онези, в които не можете да му звъните или пишете, излизате по женски с момичетата на бар и …какво да видите? Познат гръб. Вашият човек седи на бара, а до него – жена му. А ръката му е върху раменете й. Гушнал я е покровителствено, а жестът му и начинът, по който се накланя към нея, когато и говори, са в пълно противоречие с твърденията му, че „от три години не сме правили секс“. Излизате на бегом от бара, оставяте момичетата да се чудят какво ви става (после ще скалъпите версията, че ненадейно ви е зацепила яко глава), сядате в колата си и оставяте сълзите да текат. Неволно започвате да се сравнявате с нея. Реално тя е най-обикновена жена, от тези, с които се разминавате всеки ден по улицата, но сега в очите ви тя е едва ли не еталон, с който се мерите – тя е по-слаба, косата й е по-дълга, усмивката й е по-бяла. После …после той ви се обажда и вие забравяте всичко. До следващия самотен уикенд, до следващия подсещащ шамар от Съдбата. Все по- ясно осъзнавате реалността – вие доброволно сте се поставили в ролята на отдушник, на резервен вариант, на крик за повдигане на увехнало мъжко его…и каквото още там се сетите. Междувременно вашият почти 15 годишен брак се е разпаднал и трябва да започнете живота си от начало. Отново се озовавате в лепкавата паяжина на неопределеността.
И тук общата част на историята приключва. Защото аз например избрах …себе си. Избрах да сложа край на всички лъжи в живота си, който беше заприличал на един огромен лъжлив сапунен мехур. От всички лъжи, най-ужасната е тази – да лъжеш себе си. Съвсем съзнателно сложих край на връзката и край на ролята на любовница.
Но много жени не го правят. Те живеят, вярвайки, че „той ще се разведе“, че „той ги обича“ и прочие. Много жени заспиват разплакани, самотни и неудовлетворени. Много жени стигат до хапчета, алкохол. Или заменят единия любовник с друг, докато паралелно поддържат илюзията за семейство…. Докато животът се изнизва покрай тях, а те го живеят тъжни и в лъжа.
Година, след като останах сама по мое желание, в живота ми се появи Той, настоящият ми мъж. И бавно, с много любов, преодоля всичките ми съпротиви. Показа ми колко е хубаво до себе си да имам мъж, любовник, приятел, партньор. Всичко в едно. Да нямам нужда от друго и да не искам да бъда друга. И не мислете, че е лесно. Не е. Травмите от миналото понякога се обаждат, но ги преодоляваме с любов. И с онова пристрастяващо усещане, че с този човек можеш да бъдеш себе си – че не е нужно да бъдеш нищо „по-„, защото той те обича такава, каквато си – несъвършена, като самия него.
Това, което искам да ви кажа на финала, са всъщност три неща, които аз съм разбрала, за себе си, но се надявам да помогна на други жени, които са били в това положение. Или да ги предпазя от подобни грешки.
Мъжът, който ви обича, ще предприеме реални ДЕЙСТВИЯ, за да е с вас. И няма да му отнеме много време да го реши.
Мъжът, който изневерява на жена си, ставайки „ваш“, е много вероятно да изневери след време и на вас.
Никога не е късно да вземете живота си в ръце, да си простите и да започнете да се цените и обичате. Да повярвате, че заслужавате ЦЯЛАТА любов на един мъж. Че единственото, което си струва в този наш кратък престой на тази планета, е да обичате и да живеете в истина и с истината.
Тази статия е защитена от Digiprove © 2022 Happy Woman BG
