Случвало ли ти се е често да мислиш за точно определен човек, когото през цялото време се опитваш да държиш извън ума си? Онзи един човек, който те е пронизал дълбоко преди време, но въпреки това всеки път, когато някой спомене името му, се чувстваш слаба в коленете и усещаш пеперуди в стомаха? Този един човек, когото винаги ще искаш да държиш до себе си и ще защитиш на всяка цена от този суров свят.
Не е ли смешно как всички ние се влюбваме в хора, които в крайна сметка ни разбиват сърцето безмилостно?
Всичко, което е необходимо, е само миг, за да се върнат всички спомени, които са били заключени. Колкото и време да е минало, колкото и да мислиш, че си успяла да забравиш всеки един спомен, идва момент или събитие, което отново ти напомня за старите чувства. Това връща жизнеността, която е била скрита. И всичко това става заради него .
Изминаха седем години и се надяваш, че той е добре и щастлив, дори без теб в живота си.
Седем години разделени и все още мислиш за това дали понякога случайно се сеща за теб. Чудиш се дали е готов да започне разговор и да ти каже, че си му липсвала през всичките тези години, когато не сте били заедно.
Седем години разделени и някои дни ти се иска да ти се обади и да ти каже, че му липсваш и че сърцето му се разбива всеки път, когато чуете името ти.
Седем години раздяла и сърцето ти желае неговото понякога също да го боли и да жадува за теб.
Седем години разделени и все още си тук и мислиш за вас. Мислейки дали щяхте да се справите или не, ако нещата бяха наред.
Седем години разделени и има дни, в които все още мислиш, че се влюбваш в него отново и отново. Мисленето за него те кара да размишляваш за живота, който бихме могли да прекарате заедно, за моментите, които бихте могли да изживеете, и за спомените, които бихте могли да създадете.
Той беше някой, към когото щеше да бягаш, ако нещата тръгнат надолу или дори когато радостта те завладее. Някой, който ще те утеши в тъгата ти и ще те обича в най-лошите ти дни.
Няколко дни ти се иска да сте отново заедно, да сте щастливи и да създавате перфектни спомени, но тогава реалността те удря силно.
Смяташ, че някои хора просто са предназначени да бъдат сродни души и нищо повече, а да обичаш някой, който не може да ти отговори, е по-трагично, отколкото да не сте заедно.
Има дни, в които се чудиш дали ти не беше просто бягство, което да излекува сърцето му, което е било разбито от някоя друга. Дали ти беше бягство, за да запълниш празнотата, която той чувстваше, или бягство за него, за да избегне болката от някой, на когото е държал? Цялата си вглъбена в мислите си. Чудиш се дали това, което сте имали, изобщо е било любов. Той наистина ли те обичаше или беше глупачка да вярваш, че това е било така?
Седем години разделени и все още не си готова да затвориш тази страница.
Все още той идва и си отива от живота ти, желае да бъдете приятели. Как обаче трябва да бъдеш приятел с някого, на когото си отдала сърцето си? Как той очаква да търпиш болката, когато го видиш с някоя друг, която не си ти?
Седем години разделени и все още не можеш да понесеш мисълта да го пуснеш.
Болката и раните все още са там и не знаеш как да се излекувам. Седем години разделени и се надяваш, че това е краят на историята.
