„Войната“ на чревната микрофлора е реалност, напомнят специалисти. Какво представлява дисбактериозата и изисква ли лечение? Кандидатът на медицинските науки Анатолий Близнюк отговаря на този и други важни въпроси.
В човешкото тяло живеят до 1016 микроорганизми. Това е повече от 10 пъти от броя на собствените му клетки. Около 60% от микрофлората се намира в стомашно-чревния тракт. Всяка повреда в координираната работа на микробиота може да причини проблеми на много системи и функции.
Сбъднете мечтите със силата на суперхраните!
Суперхраните-като лек, здравето е наша отговорност!
Програма за детокс: Как да намерим „златната среда“ в грижа за здравето
Какво е дисбактериоза? Често можете да намерите други обозначения – дисбиоза и синдром на засилен микробен растеж.
Терминът „дисбактериоза“ е предложен през 1916 г. от немския учен Алфред Нисле, обозначавайки тази дума като количествена промяна в Е. coli. През 1972 г. съветският физиолог Александър Уголев описва дисбактериозата като промяна в качествения и количествения състав на бактериалната флора на червата, която възниква под влияние на недохранване, физически и психически стрес, тежки заболявания, употреба на антибактериални лекарства, хирургични интервенции, имунодефицит, замърсяване на околната среда и др.
Руският учен професор Яков Цимерман предложи термина „дисбиоза“: той отразява промяната не само в бактериалната флора, но и в гъбичките, както и метаболитни, трофични и други нарушения на макроорганизма, свързани с нарушение на чревната микроекология.
Днес термините „дисбактериоза“ и „дисбиоза“ се оспорват и дори отричат от представителите на западната медицина и техните привърженици у нас. Вместо понятието „дисбиоза“, в специалната литература се популяризира „синдромът на бактериален свръхрастеж“ (SIBO) (в английската литература – синдром на бактериален свръхрастеж). Той обаче, отразява различна патофизиологична и клинична ситуация – разпространението на микробен растеж в тънките черва, т.е. не е качествен, а количествена промяна.
Могат ли дисбиозата и SIBO да се нарекат независими заболявания? Имат ли нужда от лечение?
SIBO и дисбиозата са вторични синдроми, които придружават много патологични процеси. Дисбалансът на чревната микрофлора се наблюдава при синдром на раздразнените черва, диария на пътниците, прием на антибиотици, възпалителни заболявания на червата и други патологии. Това обаче, не означава, че SIBO и дисбиозата не трябва да бъдат диагностицирани и лекувани.
Нарушенията на чревната микробиоценоза и увеличаването на броя на опортюнистична и патогенна чревна микрофлора (Staphylococcus aureus, ентеропатогенна Escherichia coli, Enterobacter, Proteus, Klebsiella, Pseudomonas aeruginosa, Shigella, Campylobacter, Clostridia, Candida и др.) изискват терапия, тъй като те причиняват и поддържат локално възпаление, са придружени от интоксикация и могат да доведат до развитие на сепсис. При субкомпенсирана и декомпенсирана чревна дисбиоза лечението е задължително.
Какви са причините за проблемите с чревната микрофлора?
Дисбиозата се развива в резултат на инфекциозни заболявания и постинфекциозни състояния; след антибиотична, хормонална и полихимиотерапия, употребата на лаксативи и сорбенти; хирургично отстраняване на част от червата. Прекомерното, небалансирано и нередовно хранене играе роля. А също липсата на диетични фибри в диетата; използването на продукти с изобилие от консерванти, багрила, ксенобиотици; радиационно увреждане на червата; хидроколонотерапия.
SIBO се появява при хипо- и анацидни състояния на стомаха; дефицит на лактаза и дизахаридаза, цьолиакия; хроничен панкреатит и холецистит, възпалителни заболявания на тънките черва (болест на Crohn, болест на Whipple, васкулит); невропатии и миопатии; чревни тумори и хроничен запек.
Как да диагностицираме нарушенията на микробиоценозата?
Тъй като в червата живеят повече от 500 вида бактерии (общата им маса може да достигне 2,5 kg), не е лесно да се определят нарушенията на количествения и качествен състав на микрофлората. Прилагат се следните методи:
- класически бактериологичен анализ на изпражненията (сеитба за дисбиоза) с определяне на основните видове микроорганизми;
- засяване върху бактериална среда на чревно съдържание, получено ендоскопски (за определяне на SIBO);
- дихателен тест с лактулоза, ксилоза, белязана с въглероден изотоп 14C;
- бактериологично изследване на изпражненията чрез PCR, FISH метод, изследване на микробни метаболити (индикан, фенол, паракрезол, амоняк и др.);
- хромато-масспектрометрия на общия състав на микроорганизмите, която позволява да се открият живи и мъртви микроорганизми, и да се установят техните концентрации.
Как се проявява дисбактериозата?
Симптомите са неспецифични; може да се наблюдава при заболявания на стомашно-чревния тракт, които не са придружени от нарушение на микробиоценозата. Основните симптоми са диспептичен синдром (оригване, неприятен вкус в устата, повишено образуване на газове, подуване на корема, къркорене, диария, болка и сърбеж в ануса), синдром на малдигестия (нарушено храносмилане и усвояване на мазнини, месо, въглехидрати), коремна болка, алергични реакции (подуване на корема, течни пенести изпражнения, сърбеж по кожата, уртикария, оток на Quincke, бронхоспазъм, полиартралгия).
Много характерно е наличието на вътрешна интоксикация: слабост, умора, липса на апетит, главоболие, треска. При дълъг курс се развива синдром на малабсорбция, проявяващ се с дефицит на мултивитамини, загуба на тегло, анемия.
През деня в храносмилателния тракт се образуват няколко литра газ, който се абсорбира основно от чревната стена. Около 600 ml се отделят дневно през ректума, а при прекомерен растеж на бактерии количеството му се увеличава до 2 литра или повече.
Какво лечение е необходимо за SIBO и дисбиоза?
Индикации за унищожаване на микробно замърсяване (за обеззаразяване) са SIBO и наличието на високи титри на опортюнистична микрофлора, което представлява заплаха от прехвърляне на микроби в тънките черва. За това се използват няколко групи лекарства. Показания за прием на антибиотици са: микробно замърсяване на тънките черва; генерализирана форма на дисбактериоза; изразен синдром на интоксикация; персистиращ диариен синдром; тежък имунен дефицит. Използването на бактериофаги при чревна дисбиоза не оправда надеждите, възложени на тях: провокира бактериални мутации.
За облекчаване на симптомите на дисбиоза се използват регулатори на чревната подвижност, ентеросорбенти.
Какви биологични препарати се използват за лечение на дисбиоза?
Има няколко групи биологични средства за коригиране на нарушенията на чревната микрофлора. Еубиотиците или пробиотиците съдържат живи облигатни микроорганизми; симбиотици – комбинация от няколко вида живи организми; пребиотици – стимулатори на растежа на нормални микроорганизми; синбиотици – живи бактерии; пребиотични комплекси – рационална комбинация от пробиотици, пребиотици, сорбенти, витамини, микроелементи.
Как действат пробиотиците?
В широк смисъл това са живи микроорганизми и вещества от микробен и друг произход, които оказват благоприятно влияние върху физиологичните функции, биохимичните и поведенческите реакции на организма чрез оптимизиране на неговия микроекологичен статус.
Има 4 поколения пробиотици. Първото поколение включва еднокомпонентни, т.е. съдържащи 1 щам бактерии.
Лекарствата от второ поколение, базирани на използването на микроорганизми, които не са специфични за човека, са самоелиминиращи се антагонисти на патогенната микрофлора.
Препаратите от 3-то поколение включват многокомпонентни пробиотици, които са с няколко симбиотични щама бактерии от един и същи вид или различни видове, с взаимно подсилващ се ефект.
Четвъртото поколение включва препарати, съдържащи бифид, имобилизирани върху сорбент. Сорбираните бифидобактерии ефективно колонизират чревната лигавица, осигурявайки по-изразен защитен ефект от несорбираните аналози.
Ефектите на тези лекарства върху човешкото тяло са: синтез на хранителни вещества и антиоксиданти (витамини С, К, група В, фолиева киселина, късоверижни мастни киселини, бутират, азотен оксид); защитна функция (колонизация на лигавицата на дебелото черво, производство на лизозим, бактериоцини, намалено производство на ендотоксини, намалена мутагенност); имуномодулатор (стимулиране на макрофаги, синтез на IgA, потискане на синтеза на IgE, модулиране на цитокиновия отговор); храносмилателни (разграждане на въглехидрати, фибри, мазнини, протеини, деконюгиране на жлъчни киселини); цитопротективен (неутрализиране на токсични субстрати и метаболити, стимулиране на регенерацията и диференциацията на чревния епител, антиканцерогенен ефект чрез регулиране на апоптозата).
Какво представляват пребиотиците?
Това са лекарства или хранителни добавки с немикробен произход. Те не се усвояват в червата, имат положителен ефект върху тялото, стимулирайки растежа и/или метаболитната активност на нормалната чревна микрофлора. Типични представители на пребиотиците са съединения, принадлежащи към класа на нискомолекулните въглехидрати: дизахариди, олигозахариди, които са широко разпространени в природата.
Пребиотиците не трябва да се хидролизират от храносмилателни ензими и да се абсорбират в горната част на храносмилателния тракт. Те селективно стимулират 1 вид или определена група микроорганизми на дебелото черво.
Олигозахаридите (соев олигозахарид, фруктоолигозахариди) се използват като пребиотици; монозахариди (ксилоза); дизахариди (лактулоза); полизахариди (пектини, декстрин, инулин), диетични фибри от билки (псилиум), зърнени култури (трици), плодове; пептиди (соя, мляко); ензими; аминокиселини (валин, аргинин, глутаминова киселина); антиоксиданти (каротеноиди, глутатион, витамини А, С, Е, селенови соли); ненаситени мастни киселини; органични киселини (оцетна, пропионова, лимонена); други вещества (лецитин, пара-аминобензоена киселина, лактоферин, лектини, екстракти от водорасли, растителни и микробни екстракти). Пребиотиците се използват най-добре в началните етапи на дисбиозата, както и за нейната превенция.
Назначава ли се фитотерапия при дисбиоза?
Лечението с лечебни билки може да се превърне в превантивен и спомагателен метод за корекция. Най-известните растения, които имат антибактериален ефект по отношение на определени патогенни микроорганизми са:
- кайсия – потиска гнилостните микроорганизми, Proteus, Klebsiella, Pseudomonas aeruginosa;
- берберис (берберин) – хемолитични стафилококи, стрептококи, дизентерийни бактерии, ентеробактер;
- червени боровинки (сок) – растеж на кандида;
- ягоди – Staphylococcus aureus, Enterobacter;
- червени боровинки (горски плодове) – гнилостни бактерии от рода Proteus и Klebsiella;
- касис – гъби и Staphylococcus aureus, грипни вируси;
боровинки – стафилококус ауреус, шигела;
- шипка – грам-положителни бактерии;
- ябълки – патогенни E. coli, вируси на грип А.
Терапевтичният им ефект не е силен и се наблюдава само при продължителна експозиция.
Кошмар! Изкуственият интелект вече може да чете мислите на човека
