Колко често този, с когото сме били близки, но по някаква причина сме се разделили, неочаквано напомня за себе си с внимателни харесвания или кратки коментари в социалните мрежи, а после – и със съобщения. Какво го мотивира да направи тази стъпка и възможно ли е да продължи?
Нашите героини говорят
Марта, на 29 години
„Когато преди година той ми обяви, че сме различни хора, не можех да повярвам на думите му. Да, имаше кавги помежду ни, но си мислех, че ще можем да се разберем. И сгреших. Изглеждаше, че целият ми живот тръгва надолу. И тогава разбрах, че той има връзка и всъщност отива при друга жена. Дълго време страдах, не исках да виждам никого, но постепенно за мен започна нов живот. Загуба на тегло. Сменена работа. Отидох в Италия, която отдавна мечтаех да видя. И изведнъж той започна да харесва снимките ми във фейсбук и да пише под публикациите. Чувствата към него бяха почти утихнали, но ми беше любопитно какво го мотивира.
Веднъж отговорих, а той го счете за сигнал и ми писа на лично. Той призна, че му е скучно . Отговорих, че не мога да кажа това за себе си. Не мисля, че ми повярва. Предложи да се срещнем. Съгласих се.
За първи път той открито призна, че е отишъл при друга, но разбрал, че е сбъркал, загубил е много. Погледнах го и разбрах: той просто не знае как да живее в истински живи отношения, в които боли, трябва да се справяш с различни емоции, не винаги радостни. И сега, в ретроспекция, той вижда живота ни в розова светлина, защото е отделен от неизбежните трудности. Но той мами не мен, а преди всичко себе си.
Ана, 40 години
„Живяхме петнадесет години заедно, имахме общ семеен бизнес – фирма за логистика и продажба на автомобили. Когато той призна, че се е влюбил в друга, това беше тежък удар за мен. Възникна ужасна празнота – животът ни беше преплетен с общи планове, интереси, постоянна комуникация. В крайна сметка нашият бизнес беше като наше дете. Съпругът ми постъпи благородно и ме остави финансово обезпечена. Говорехме накратко, само по същество.
И шест месеца по-късно той изведнъж ми написа съобщение, което не беше свързано с бизнеса. Предложи да се срещнем за вечеря. Разбрах, че искам да го видя. И това беше началото на новото ни съвместно пътуване. Той бе решил да се върне – бяхме свързани твърде много и емоционално, и, няма да лъжа, финансово. Въпреки че не говорихме за този аспект, сигурна съм, че съпругът ми съжаляваше, че губи така и това, което изграждахме заедно дълги години, вложихме толкова много усилия, енергия, безсънни нощи.
Ина, на 24 години
„Решението ми беше да се разделя, но с течение на времето все повече мислех за мястото на първата ни среща. Под една моя публикация от пътуване до Стария град в Пловдив той изведнъж написа, че помни добре това място. Отговорих му с усмивка – все пак точно в този град започна връзката ни.
Започнахме отново да си пишем, усетих, че той просто е поласкан, че отговорих. Когато аз самата намекнах за възможността за среща, тонът на съобщенията му стана безразличен. Спрях да пиша и постепенно той самият изчезна от полезрението ми. Разбрах, че той просто иска да повиши самочувствието си, нищо повече. Не съжалявам, че реших да се разделя с него.
Асена, на 30 години
„За седемте месеца, през които не се виждме, се успокоих и се примирих с факта, че нищо не може да бъде върнато. Но когато той ми писа , сякаш вътре се включи бутон – тревожно и щастливо в същото време. Половин ден не му отговорих. Но не защото не исках, просто ми липсваше решителност. Усетих, че му липсвам и мисли за мен. Невъзможно е да се обясни, но се оказа, че връзката ни не се прекъсва толкова лесно.
Вечерта му отговорих. И той веднага се обади. Видяхме се още на следващия ден. Не се обърках – бяхме останали близки. Раздялата само го доказа и на двама ни. Сега отново сме заедно.“