Тя те мрази. В буквалния смисъл. Или може би не точно. Ядосана ти е. Много. Казала ти е неща, които никога не би си помислял, че е способна да ги изрече. И то за теб. Жените обичат. С цялото си сърце и душа. Те се отдават изцяло на един мъж. Влюбват се до забрава и всички останали мъже се превръщат в невидими за тях. Ако тя те е обичала, но си я наранил – не се чуди защо те мрази.
Жените помнят. Пропуснатите целувки. И разпознават фалшивата любов. Любов, която не носи нищо добро със себе си. Тъмен облак. Буря. И накрая затишие. То идва с примирението на една жена, когато прости на мъжа, който не я е обичал достатъчно. Така, както тя е обичала него. И така, както е заслужавала. Но уви – любовта се превръща в омраза. Силна, изпепеляваща омраза.
Мразя те, защото те обичам. Два антонима, показващи силата на чувствата. Два антонима, създаващи хаос. В сърцата ни. В мислите ни. Два антонима, показващи колко объркани може да са чувствата – понякога. Също като хората. Как е възможно да мрази този, който до вчера си обичал? И той е бил целия ти свят?
Защо тя те мрази? Каква е причината, която се крие зад тази омраза? Ето някои от нещата, които показват това.
Напразни обещание
Допускал си много грешки, докато си бил с нея. И тя винаги ти е прощавала, независимо какво си направил. Дори ти е простила и изневяра. Всеки път, когато я нараняваше с действията си, тя ти е давала шанс след шанс. С надеждата, че все някога ще е различно. Ти ще си различен. Променен. Защото така ѝ обещаваше. Промяна. Но тя никога не настъпи. Остана си същия, със старите грешки и не спираше да ѝ причиняваш болка. Докато един ден, момичето с голямото сърце не се измори. И те напусна.
Държеше са като обсебен
Да, обичаше я. Много. Искаше да бъде само и единствено твоя. И на никой друг. Мисълта, че може да принадлежи на чужд мъж те влудяваше. И от страх да не я загубиш – постигна точно това. Загуби я. Разочарова я. Накара я да се страхува от теб. А сега те мрази. Защото се държеше като обсебен от нея. Всичките съобщения, обаждания, всеки час, всяка минута, забраната да излиза сама, проследяванията – задуши я с поведението си. Накара я да мечтае отново за свобода. И я постигна. Но ти я изгуби.
Допусна голяма грешка. Защото ако един човек реши да ти изневери – ще го направи, дори и да го заключиш в клетка. А толкова е грешно. Толкова тъжно. Никой няма да право да се държи така, сякаш е господар на нечий чужд живот. Трябва да ѝ имаш повече доверие. Сега нещата можеха да бъдат толкова различни.
Роля на жертва
Съвсем нормално е в даден момент отношенията ви да се разклатят и да станат да момент нестабилни. Но точно тогава трябва да сте по-сплотени от всякога. Ако тя е почувствала твоята несигурност и емоционална нестабилност, ако си я обвинявал за всичко и си играел ролята на жертва – не се чуди защо тя те мрази. И защо не иска да ти даде още един шанс. Връзката изисква отговорност. И поема на вина там, където тя е наша.
Много по-лесно ще е да признаеш, че си сгрешил, да се извиниш и да се постараеш повече това да не се случва. Истината спестява толкова много проблеми. Но твърде късно го осъзнаваме.
Счупено доверие
Счупено доверие не се лепи. Особено ако е поразяло душата ти и тя кърви. А без него, връзката е обречена. На раздяла. Един мъж лесно може да изгуби доверието на жената до него. Причините са много. Но една от най-тежките е изневярата. Там се намесва и омразата, която унищожава любовта. Побеждава я. Защото сърцето е наранено. А умът – объркан. И не ти остава нищо друго, освен да се отдадеш на емоциите. Но в този момент те не са никак хубави.
Стига вече
„Дай ми втори шанс, за да те разочаровам за трети път“, както пишеше Тери Пратчет, известен още и като Сър Тери в романа „Крадец на време“. Колко шансове са нужни да дадеш на един мъж, за да разбереш, че той никога няма да спре да те разочарова? Може би ти също си постъпвал така с нея. Въпреки хилядите пъти, в които ти е прощавала, ти не си го оценявал. И отново си пропускал шанса да станеш различен. Сега, когато всички карти са изиграни, не ти остава нищо друго, освен да те оттеглиш. От нея и от живота ѝ. И да я оставиш да намери щастието другаде. Защото повече от ясно е, че ти не може да ѝ го дадеш.