Италианските великденски сладкиши

0

Тържественият акорд на празничните великденски трапези в цяла Италия са сладкишите, на които италианците – професионалисти или дилетанти, са истински виртуози. Всеки регион може да се похвали със собствено великолепно печиво, често свързано с интересна история или легенда.

Тортата – символ на пролетното възраждане

Неаполитанския сладък пирог „Пастиера наполетана“ е традиционен десерт, който за Великден се прави във всички семейства. Той има наистина древна история – с него на езически тържества празнували пролетното равноденствие и възраждането на природата. Според една от версиите за произхода на пастиерата тя е сътворена от неизвестна монахиня, която искала тази торта, символ на Възкресението, да има пролетния аромат на портокалови цветчета, който се носел из манастирските градини. Монахинята смесила шепа от тях със сварена пшеница и озахарени цитрусови корички с мекото сирене рикота, добавила няколко яйца – символ на новия живот, и ароматни подправки от Азия. Днес нейни наследници са монахините от древния манастир „Сан Грегорио Армено“, които са невероятни майсторки на пастиерата и често пекат безброй от тези торти за празненствата на най-богатите неаполитански семейства. Интересно е, че в по-старите рецепти рикотата се разбива само с яйца, но по-късно неаполитанският сладкар Стараче решава да добави към сместа сметана, което прави пастиерата по-мека, а портокаловите цветчета в тестото заменя с есенции.

Пастиерата трябва да се приготвя няколко дни преди Великден – най-късно до Велики четвъртък или на Разпети петък, за да могат фините кремообразни съставки да се хомогенизират и ароматите да се пропият един в друг, превръщайки се в необикновена вкусова композиция. Впрочем всяка неаполитанска домакиня си има свои малки тайни и хитрости при приготвянето на великденското лакомство и с право се гордее със своето произведение. Не е случайно, че в топлия ‘г на Италия пастиерата се смята за истинско изкуство. При поднасянето й строго се спазва правилото да се използват само специалните кръгли чинии – така наречените руоти.

Панетоне – сладкият подарък от Ломбардия

В провинция Ломбардия задължителният сладък атрибут на празничната великденска трапеза е панетоне. Този великолепен козунак всъщност отначало е само коледно блюдо, но постепенно домакините толкова се пристрастяват към мекото козуначено тесто със стафиди и аромати, че започват да го месят и за Великден. Има две версии за появата на козунака. Според по-малко вероятната, но по-романтичната, той е изпечен за любимата на италиански сладкар, ученик на пекаря Антонио. От италианското „pan di Antonio“ (хлябът на Антонио) идва и наименованието му – панетоне. По-правдоподобната версия твърди, че името на козунака е свързано с миланския диалект на израза „хляб за разкош“ – „pan del ton“.

Кексът коломба – символ на човешката душа

На жителите на Милано се дължи и още един невероятно вкусен великденски подарък за Италия и света – „Colomba Pasquale“. Това е кекс във формата на гълъб, украсен с бадеми и захарни топчета. Според историците той е посветен на двойка гълъби, появили се в небето над Милано веднага след победата на местните войски над армията на германския крал Фридрих барбадоса. Доста по-късно започват да тълкуват изображението на гълъб като символ на миролюбие и саможертва, включвайки го в задължителното великденско меню. Днес се приема, че гълъбът (в превод „colomba“ означава тъкмо това) е символ на човешката душа и е традиционна икона на светия дух. По вкус кексът прилича на коледния панетоне, но е с по-наситен лимонов аромат. Тестото се замесва без прясно мляко и коломба паскуале непременно се покрива с бадеми или бадемова глазура. Впрочем тези ядки се смятат за символ на мъдростта.

В италианската област Кампания за празника си заслаждат с неаполитанска палачинка, а във Фриули – със сладкиш с необикновеното име „великденска рачешка щипка по триестински“. Впрочем в Триест и до днес правят малки, детски козуначета пинца, които символизират венеца от тръни на Исус Христос. Фокачата от Венеция пък се прави от четири топки, които наподобяват краищата на кръста. Това всъщност е богат на съставки сладък великденски хляб – фокача долче. Диалектът променя названието му, но същността си остава непроменена. Легендата разказва, че рецептата хрумнала на древен пекар от тревизо – той замесил тесто с масло, яйца, мед и бадеми, изпекъл го и се получил лек и пухкав сладкиш, който човекът подарявал на клиентите си по случай великденските празници.

Leave A Reply