На този ден светата Православна Църква празнува паметта на Св. ап. Яков Алфеев. Светият апостол е един от дванадесетте апостоли и е брат на св. ап. и ев. Матей. Той също като своите събратя проповядвал Словото Божие. Загинал мъченически, като бил разпнат на кръст.
Св. ап. Яков Алфеев
Св. ап. Яков Алфеев пpинaдлeжи ĸъм чиcлoтo нa cлaвнитe и вcexвaлни двaнaдeceт aпocтoли Xpиcтoви. Cвeтaтa Цъpĸвa гo знae ĸaтo бpaт нa cв. aпocтoл и eвaнгeлиcт Maтeй. Cлeд cлизaнe нa Πpecвeтия Дyx нa Πeтдeceтницa, Яĸoв Aлфeeв зaeднo c дpyгитe aпocтoли пpoпoвядвaл cлoвoтo Бoжиe нaй-пъpвo в Йepycaлим и цялa Πaлecтинa, a cлeд тoвa и в peдицa близĸи и дaлeчни cтpaни.
Бил зaeднo c aпocтoл Aндpeй Πъpвoзвaни в Eдeca. Cъщo xoдил нa пpoпoвeд в Гaзa, Eлeвтepoпoл и пo вcичĸи дpyги, oпpeдeлeни oт жpeбия мy мecтa. Бил пpoдължитeлнo вpeмe в Eгипeт. Πpecтoял дocтa вpeмe в гpaд Ocтpaцин, ĸъдeтo зaпeчaтaл cвoитe aпocтoлcĸи пoдвизи c мъчeничecĸa cмъpт, paзĸaзвa Бългapcĸaтa пaтpиapшия. Бил paзпънaт нa ĸpъcт. B дeвeтия вeĸ Teoфaн Hиĸeйcĸи нaпиcaл в чecт нa cв. aпocтoл Яĸoв Aлфeeв ĸaнoн, ĸoйтo ceгa cвeтaтa Πpaвocлaвнa цъpĸвa пee в дeня нa нeгoвaтa пaмeт.
Aвpaaм – „бaщa нa мнoжecтвo“. Πpeдoбpaз нa Xpиcтoвaтa жepтвa
Aвpaaм (нa eвpeйcĸи eзиĸ „бaщa нa мнoжecтвo“) e cтapoзaвeтният пaтpиapx – poдoнaчaлниĸ нa нapoдa, избpaн oт Бoг дa cъxpaни Иcтинcĸaтa вяpa, и c ĸoгoтo Toй cĸлючил зaвeт. Toвa paзĸaзвa Рrаvоѕlаvіеtо.соm.
Haй-вaжнитe eпизoди oт Cвeщeнaтa иcтopия, ĸoитo ca cвъpзaни c Aвpaaм ca:
-явявaнeтo нa тpи aнгeлa в Coдoм и
-жepтвoпpинoшeниeтo нa Иcaaĸ, cинa нa Aвpaaм – eдин oт пpeдoбpaзитe нa Hoвoзaвeтнaтa жepтвa нa Гocпoд Ииcyc Xpиcтoc.
Житие на Св. ап. Яков Алфеев
Св. ап. Яков Алфеев принадлежи към числото на славните и всехвални дванадесет апостоли Христови. Светата Църква го знае като брат на св. апостол и евангелист Матей.
След слизане на Пресветия Дух на Петдесетница, Яков Алфеев заедно с другите апостоли проповядвал словото Божие най-първо в Йерусалим и цяла Палестина, а след това и в редица близки и далечни страни. Бил заедно с апостол Андрей Първозвани в Едеса. Също ходил на проповед в Газа, Елевтеропол и по всички други, определени от жребия му места. Бил продължително време в Египет. Престоял доста време в град Острацин, където запечатал своите апостолски подвизи с мъченическа смърт. Бил разпънат на кръст.
В деветия век Теофан Никейски написал в чест на св. апостол Яков Алфеев канон, който сега светата Православна църква пее в деня на неговата памет. В тоя ден Църквата се обръща към християните с такива думи:
„Да възпеем с похвали, като богопроповедник, този който твърдо вложи в душите на благочестивите люде истините на мъдростта!“
Памет за св. апостол Яков Алфеев
Св. апостол Яков, син на Алфей и брат на св. апостол и евангелист Матей, първоначално митар, беше един от дванадесетте избрани ученици на Христос. Когато нашият Господ Иисус Христос започна да проповядва Своето Божествено учение сред народа, избра за Свои апостоли смирени и праведни мъже, готови да разпространят благата вест по света. Сред тях бе и Св. ап. Яков Алфеев, когото Христос сметна за достоен и го включи в кръга на най-близките Си ученици.
По този начин св. Яков се нареди сред дванадесетте Христови апостоли, свидетели на Неговото Божествено учение и верни последователи. На Петдесетница, заедно с другите ученици, и той прие благодатта на Светия Дух, който слезе върху тях във вид на огнени езици, за да излязат и проповядват спасителното учение на Христос на всички народи.
Горейки от ревност по Бога, св. Яков унищожаваше идолопоклонството и събаряше езическите храмове. С Божията благодат той изцеляваше много болни, прогонваше злите духове и обърна към Христа мнозина – поради което го наричали „Божествено семе“. Така той сееше Божието слово в сърцата на хората, насаждайки вяра и благочестие.
Св. Яков обиколи много земи, проповядвайки евангелското учение за Божието Царство. С посвещение се трудеше като добър служител на Божията нива, събирайки „класовете“ на спасените души, за да изпълни обещанието: „да се радват заедно и сеячът, и жетварят“ (Иоан 4:36). През целия си живот той носеше кръста си и вървеше по стъпките на своя Божествен Учител, като последва Христос и в смъртта – разпънат на кръст, предаде душата си на Бога.
Така „Божественото семе“ – св. Яков – донесе стократен плод за Небесното царство и сега пребивава в радостта от съзерцаването на Божието лице, молейки се и за нас, за да получим същата благодат.
Защо почитаме Св. ап. Яков Алфеев?
Св. ап. Яков Алфеев е една от най-почитаните фигури в Православната църква, а причините за това са множество. Нека разгледаме някои от най-важните:
Един от Дванадесетте апостоли: Като един от първите Христови ученици, св. Яков е бил пряк свидетел на Неговото служение и възкресение. Той е бил избран от самия Иисус Христос да участва в Неговото апостолско служение и да разпространява Евангелието.
Брат на св. ап. и евангелист Матей: Родствената му връзка с един от евангелистите допълнително го свързва с основаването на християнството и с писанията на Новия завет.
Проповедник на Евангелието: След Възнесението на Христос, св. Яков активно е проповядвал Евангелието в различни краища на света, като е извършвал множество чудеса и е обръщал много хора към вярата в Христос.
Мъченическа смърт: Светият апостол е загинал мъченически за своята вяра, което го прави пример за безгранична преданост към Христос и Неговото учение.
Символ на постоянство и вяра: Животът му е изпълнен с изпитания и трудности, които той е преодолявал с непоколебима вяра и упование в Бога. Това го превръща в модел за подражание за всички християни.
Защо е важно да почитаме паметта му?
Вдъхновение: Животът на Св. ап. Яков Алфеев ни вдъхновява да следваме Христовия път и да живеем според Неговите заповеди.
Укрепване на вярата: Чрез почитането на светиите ние укрепваме собствената си вяра и се свързваме по-силно с Бога.
Благодарност: Изразяваме благодарност към Бога за дара на вярата и за живота на светите апостоли, които са положили основите на християнството.
Молитвена подкрепа: Обръщайки се към светите апостоли в молитва, ние търсим тяхното застъпничество и помощ в нашите лични нужди.
Св. Преподобни Андроник и Атанасия – пример за съпружеска любов и преданост към Бога
Днес, освен, че почитаме Св. ап. Яков Алфеев, почитаме и Св. преподобни Андроник и Атанасия. Те са сред най-почитаните светии в Православната църква, чийто живот е пример за съпружеска любов, преданост към Бога и пълно приемане на Божията воля. Те са живели през V век в Антиохия и са се отличавали със своята дълбока вяра, добродетели и благотворителност.
Животът им преди изпитанието
Андроник и Атанасия били благочестиви християни, които разделяли имуществото си на три части: една за бедните, друга за църквата и трета за собствени нужди. Те били обичани от всички за своята кротост и състрадание към ближните.
Изпитанието и решението им
Най-голямото изпитание в живота им било загубата на двете им деца. Въпреки голямата си скръб, те приели Божията воля с покорност и решиха да посветят живота си изцяло на служене на Бога.
Пътят към монашеството
Андроник и Атанасия напуснали дома си и тръгнали на поклонничество към Светите места. По пътя си срещнали подвижника Даниил, който ги благословил да водят монашески живот. Въпреки дълбоката си привързаност един към друг, те решили да се разделят, за да се посветят изцяло на Бога.
Монашески подвиг и смърт
И двамата се отдали на строг пост и молитва, като търсели уединение и тишина. Въпреки физическото разстояние, те останали духовно свързани и продължили да се молят един за друг.
Св. Андроник и Атанасия завършили земния си път в мир и благодат, като оставили след себе си пример за истинска вяра, любов и самоотверженост.
Защо ги почитаме?
Почитаме преподобни Андроник и Атанасия поради няколко причини, които ги превръщат в ярки примери за християнски добродетели и вдъхновение за всички нас:
Безгранична любов към Бога: Животът им е посветен на служене на Бога и изпълнение на Неговата воля. Те приемат с покорност всички изпитания, които животът им поднася, като проявяват твърда вяра и упование в Божията милост.
Безмерна любов към ближните: Андроник и Атанасия са се отличавали със своята доброта, състрадание и готовност да помогнат на нуждаещите се. Те са раздавали всичко, което имат, за да облекчат страданията на другите.
Преданост към брака: Въпреки голямата си скръб от загубата на децата си, те остават верни един на друг и продължават да се обичат и подкрепят. Техният брак е пример за истинска любов и взаимно уважение.
Готовност за самоотрицание: За да се посветят изцяло на Бога, те се отказват от всички земни блага и тръгват по пътя на монашеството. Това е проява на изключителна сила на духа и готовност за саможертва.
Покорност на Божията воля: Най-голямото им изпитание е загубата на децата им. Въпреки болката, те приемат тази загуба с покорност, като казват: „Да бъде волята Господня!“. Това е урок за всички нас, че дори в най-трудните моменти трябва да се доверим на Божията мъдрост.
Защо е важно да почитаме тези светии?
Вдъхновение: Животът им ни вдъхновява да живеем по-добре, да бъдем по-добри хора и да се стремим към духовно съвършенство.
Пример: Те са пример за това, че истинското щастие се крие не в материалните блага, а в любовта към Бога и ближните.
Утеха: В моменти на скръб и изпитания, ние можем да намерим утеха и подкрепа в живота на св. Андроник и Атанасия.
Затвърждаване на вярата: Почитайки тези светии, ние затвърждаваме собствената си вяра и укрепваме връзката си с Бога.
Като почитаме преподобни Андроник и Атанасия, ние не само отдадем почит на техния святост, но и се стремим да следваме техния пример в собствения си живот.
Днес е важно да почетем паметта на Св. ап. Яков Алфеев. Преп. Андроник и Атанасия.
