Християнската църква отбелязва на 25 юли Успение на св. Анна – блажената смърт на света Анна или както канонически се нарича – Успението й. На този ден църквата почита още и Св. дякониса Олимпиада и Евпраксия Девица.
Успение на св. Анна
Св. Анна е била сочена от традицията за майка на Дева Мария и баба на Иисус Христос. Св. Анна е потомка на известен род – Аароновия. Култът към светицата се разпространява широко през VI век, когато в Константинопол е построена първата черква, носеща нейното име. Тя е смятана за покровител на полуостровите Квебек и Бретан, както и на родилките и миньорите, на брака, на майчинството, на семейството, на бременните, девиците и вдовиците.
Народът нарича празника Янино или Анино зачатие, Аньовден, Анино въведение, Света Ана Каталина. Освен с майчинството денят се свързва и с обръщането на слънцето на изток, към пролет, денят започва да расте (колкото просено зърно или колкото скок на тригодишен елен). Ражда се нещо ново, нова светлина, ново време, Нова година, нов късмет.
Нощта срещу празника се смята за най-дългата в годината (по стар стил празникът се е празнувал на 22 декември, денят на зимното слънцестоене). В Македония разказват, че на този ден 7 светии понасят слънцето на ръце и го „завъртат към пролет“, а на св. Вартоломей (11 юни) – „го завъртат към зимата“. На други места вярват, че обратното завъртане към зима става на Еньовден, 24 юни, когато св. Иван намята кожуха и се стяга за зима.
Според неканоничното Протоевангелие на Яков Анна и нейният съпруг Йоаким са посетени от ангел, който им съобщава, че ще имат дете. Анна обещава да посвети детето си на служба на Бог и на тригодишна възраст Мария е отведена във Втория храм. Историята е подобна на тази на Самуил, чиято майка също дълго време е бездетна и се нарича Ханна.
Източноправославната църква приема св. Анна още от 6 век, като тя и Йоаким са наричани Свети и праведни богоотци. Разказът на Протоевангелието на Яков е приет от Римокатолическата църква едва през ХIII век, като Анна е официално канонизирана през 1854 г. Българската православна църква отбелязва зачатието на Света Анна на 9 декември, а нейната смърт — на 25 юли.
Кратко житие за св. Анна
Св. Анна била потомка на Аароновия род и родила Мария, бъдещата майка на Спасителя на човечеството. В резултат на библейските сказания светицата се приема и почита като един от основните християнски символи на майчинството.
Праведните Йоаким и Анна, наричани и „богоотци“ (като родители на Божията майка), живели в галилейския град Назарет, в северната част на Палестина. И двамата били от царския Давидов род, възпитани във вяра, благочестие и милосърдие, но нямали деца. А хората предубедено гледали на бездетството като на наказание от Бога заради някакви скрити грехове на съпрузите.
След поредното натякване и то от свещеник в йерусалимския храм, Йоаким и Анна усилили молитвата си към Бога и със сълзи просели Той да ги дари с чедо. Анна се молела: „Господи, Ти си дарил на Сарра син в старините й. Чуй и мене, и аз ще Ти принеса роденото от мене в дар, за да бъде благословено в него Твоето милосърдие!“.
Бог чул горещите им молитви и те на другата година се ощастливили с малката света Мария. А след три години я завели в храма, за да се възпитава в Божия закон и да бъде достойна за великото си предназначение да стане майка на въплътения Син Божи.
Йоаким починал на 80-годишна възраст. След неговата смърт света Анна живяла още няколко години и се упокоила преди Благовещението на дъщеря й света Дева Мария.
Празник „Лятна Света Анна“.
Той е разпространен в района на Западна България и Родопите, особено в Асеновградско. Там приемат, че Лятната св. Анна бележи края на лятото. Светицата се почита най-вече от жените като покровителка и защитница на бременните невести и на раждаемостта. За да могат да износят плода и да раждат леко, на празника на Лятна Света Анна се спазват строго някои забрани – не се работи нищо, не се пере и мие, не се шие и плете.
Много е разпространено старото поверие, че ако „трудна жена работи на св. Анна, ще пометне“. На
празника бременните жени и младите булки отиват на черква, молят се за здравето на децата и палят
свещи пред иконата на светицата закрилница. Обкичват иконата с цветя и я даряват с ризи, чорапи,
кърпи, пари. След края на църковната служба майките раздават пресни пити в двора на черквата и из
махалата, за да бъдат здрави рожбите им. Вярва се, че светицата пазела децата от „огън“ – висока
температура и треска.
В Източна България на Лятна св. Анна жени и деца тръгват да берат лековити билки по полето. После ги
изсушават и запазват за лек през годината. В Западна България срещу празника се извършват различни
магически действия срещу магьосници, бродници и житомамници, които обират чуждото плодородие.
Стопаните отиват да преспят на нивите си, за да попречат на злосторниците да откраднат житото им. В
югозападните български краища на Лятна св. Анна организират оброк – служба с курбан, в която взима
участие целият род.
Жертвоприношението се прави, за да омилостивят светицата и тя да предпази нивите
от пожар и градушка. Пак там през лятото тачат св. Анна за предпазване от огън и пожар и я наричат
„Опърлия“. Стопанките месят пресни пити (без мая) и ги раздават за здравето на децата си; така светицата ще ги предпазва от огън (треска). Иконата на св. Ана се окичва с цветя, пред нея се поставят дарове.
Християнският персонаж св. Анна носи всички белези, характерни за жените светици, закрилници на майчинството. В тази връзка обаче се долавят и черти, водещи началото си от древноезическите представи за Великата богиня-майка. Така празникът е едновременно ориентиран и към раждането, и към смъртта, защото това е денят на успението на св. Анна.
Св. дяконеса Олимпиада.
Тя била единствена дъщеря в знатно семейства, възпитана в разкош и богатства. В ранна възраст я сгодили за един почтен младеж, който за жалост неочаквано умрял. Оттогава девойката се обрекла в служба на Бога и на ближните.
След смъртта на родителите си Олимпиада започнала да раздава богатството си в помощ на нуждаещите се. С щедра ръка тя помагала на бедни и болни, строила храмове и издържала болници, откупувала пленници и пращала помощи на далечни страни.
Сродник на император Тедосий Велики бил пленен от красотата на добродетелната Олимпиада и пожелал да се ожени за нея. Младата жена отклонила предложението и това разгневило Теодосий. Той ѝ отнел бащиното имение и го дал във владение на градския управител.
Покрусена, Олимпиада търпяла всички прищевки на новия си господар и приемала това като Божие изпитание. Но дълбоко страдала заради невъзможността да помага на своите бедни и онеправдани съграждани. Затова написала писмо до императора, с молба да получи обратно наследството, което ѝ принадлежало.
Трогнат от нейната искреност, Теодосий изпълнил желанието на девойката. Така Олимпиада се върнала към своя предишен добродетелен и милосърден живот. След време патриарх Нектарий я ръкоположил за дяконеса. В своята усърдна дейност тя се сближила с много свети отци, между които й Св. Йоан Златоуст, епископ на Цариград. Това силно гневяло идолопоклонниците, които жестоко преследвали непокорната християнка.
В края на живота си дяконесата Олипиада била заточена в Никодимия, където намерила мъченическата си смърт през 410 г. По-късно пренесли нетленните ѝ мощи в Цариград. Положили ги в девическия манастир, който Олимпиада приживе построила.
Св. дякониса Олимпиада е покровителка на:
Дяконисите.
Социалните работници.
Жените, посветени на църковно служение.
Хората, страдащи от болести.
Св. Евпраксия Девица:
Тя е живяла в Тавенския манастир в Египет през 4-ти век. Известна е с аскетичния си живот, посветен на молитва и изучаване на Светото Писание. Св. Евпраксия е пример за девственост и духовно съвършенство.
Св. Евпраксия Девица е покровителка на:
Девиците.
Монахините.
Хората, търсещи духовно съвършенство.
Учените.
Почитаме тези светици, защото:
Те са ни оставили пример за вяра, благочестие и добродетел.
Те са посветили живота си на служение на Бога и ближните.
Те са ни вдъхновение за духовен растеж и спасение.
Молитвите към св. Анна, св. дякониса Олимпиада и св. Евпраксия Девица могат да ни помогнат да:
Укрепим вярата си.
Да живеем по-благочестив живот.
Да се борим с изкушенията.
Да получим помощ в трудностите.
Да се погрижим за душата си.
Кой има имен ден днес?
На днешния ден 25 юли освен почитането на св. Анна имен ден празнуват всички, които носят името Анна, Ана, Ани, Аника, Аница, Анче, Анушка, Анита, Анелия, Анета, Анабел, Яна , Вилиана.
Днес е един изключително важен ден за всички нас.
Честит имен ден на всички празнуващи! Бъдете живи и здрави и благословени!