Борис III е последният истински царуващ монарх на България. Царят, остава за едни ярка , а за други противоречива следа в историята на България през 20 век, със сигурност е живял с народа си в трудни времена – трудни за цяла Европа. Борис III е издигнат на престола предсрочно в тежката ситуация, в която се намира страната в резултат на Първата световна война. В бъдеще именно той поема отговорността за състоянието на нещата в България.
Какво е детството и младостта на Борис III, какви са годините като наследник, който в бъдеще изиграват толкова важна роля в съдбата на страната, превръщайки се в един от най-популярните монарси в историята на България?
Васил Левски: Примерът, който да ни вдъхновява и да не забравяме кои сме
Крим: златото и тайните на Черно море! Не цялото скитско съкровище е върнато
Любопитни факти за живота на цар Борис III – любимец на народа
Раждането на Борис III
Сутринта на 30 януари 1894 г. княжеският дворец в София е оживено. Княгиня Мария Луиза ще дари съпруга си княз Фердинанд с първото им дете. Мария Луиза ражда при отворени врати на спалнята си – на сутринта там са министър-председателят Стефан Стамболов, министърът на правосъдието Константин Поменов и пазителят на държавния печат граф Амадеус дьо Форас.
Те са свидетели на факта на раждане. Те са длъжни да потвърдят с подписите си в акта за раждане, че това е истинско княжеско дете. Двама български и един австрийски лекар под ръководството на виенския проф. Густав Браун. В 7:15 Браун представя новороденото момче, престолонаследника на България Борис.
Борис Климент Роберт Мария Пий Станислав Сакс-Кобург-Готски (това е пълното му име) е роден на 30 януари 1894.
Как е избрано името?
Изборът на име за бебето е истински символ на семейния етикет – Борис – името на българския княз от Първото българско царство, останал в историята като Покръстителя; Климент – от името на баба Клементина; Мария е името на майката; Робърт – в чест на дядо си; Пий – папа Пий, кръстник на майката; Търновски – в памет на старата българска столица.
Цар Борис III е два пъти кръстен – първо приема католическата вяра, а след това става православен християнин.
Церемонията по кръщене се извършва в тесен кръг. Кумове са херцогът на Парма и принцеса Клементина. На този ден има няколкостотин новородени деца да се кръщават с това име.
Самото кръщене се превръща в събитие, което предизвиква интерес в цяла Европа.
Уважавайки вероизповеданията на семействата на двамата родители, новороденият принц е кръстен католик, което обаче предизвиква бурно недоволство сред българския народ.
Това кръщене се случва в разгара на трудната политическа ситуация, в която се намира България по онова време: тогава тя е младо православно княжество, зависимо от мюсюлманската Османска империя, чиито владетели са Фердинанд и Мария Луиза, две вярващи католички. А религията е била от първостепенно значение в региона.
България е била нещо като буре с барут, тъй като отношенията й с православна Русия също са били много напрегнати. Руските императори не харесват Фердинанд, син на германски принц, съюзник на Англия.
Фердинанд, със своята политическа проницателност, предвижда възможните негативни политически последици от покръстването, особено от Русия, чието благоволение може да бъде спечелено само ако престолонаследникът приеме православната вяра.
Фердинанд изпада в тежък морален конфликт и прави няколко безнадеждни опита да получи специално разрешение от папата, но получава отговори:
„Ако изпратиш сина си Борис в схизмата, автоматично си отлъчен от църквата.“
През февруари 1896 г., крайно обезсърчен и принуден от българското правителство, бащата на момчето най-накрая решава да действа против волята на баща си, семейството и съпругата си. Той обявява, че престолонаследникът ще приеме православната вяра.
Българският владетел нямал избор. В крайна сметка Фердинанд предлага да стане кръстник самия руски император Николай II .
Неговият пратеник граф Голенищев-Кутузов въвежда двегодишния княз Борис в лоното на православието. Малкият Борис, облечен в бели одежди и с червена лента на ордена „Св. Александър“ I степен, е бил въведен в храма и настанен на стол до престола на баща си, а девет епископи и още 15 свещеници извършили церемонията.
Така единственият от четирите деца на Фердинанд – Борис, по външнополитически обстоятелства става православен християнин.
Подобно на светия цар Борис Покръстител, чието име носи, съдбата му е белязана от съперничеството между християнския Запад и Изток.
Краят на церемонията се оповестява от топовни салюти, а десетки хиляди събрали се възторжено викат: „Ура!“ . Българският народ, както и руският император, приемат тази вест с голяма радост.
Папа Лъв XIII все пак отлъчва българския владетел от църквата, а семейството е дълбоко възмутено от постъпката на монарха. Съпругата му Мария Луиза приема много болезнено за случилото се. Като дълбоко религиозна католичка, тя смята този акт на съпруга си за вероотстъпничество. Всъщност Борис става единственият православен християнин в цялото царско семейство от най-малките деца.
Кирил е роден година по-късно, през 1895 г. Тъй като и двете момчета са с малка разлика близка възраст, те бяха отгледани заедно и много приятелски настроени. Княгиня Евдокия е родена през 1898 г. Княгиня Надежда е родена през 1899 г. Княз Кирил и принцесите Надежда и Евдокия са кръстени в католическата вяра.
Как самият Борис впоследствие се отнася към вярата?
Известно е, че по решение на княз Фердинанд в юношеските си години младият княз е под постоянната духовна опека на Червенско-Доростолския митрополит Василий. Митрополитът разпалва у него любов към вярата и преданост към Българската православна църква, предавайки своите знания и религиозен опит. По време на панихидата на митрополит Василий върху царския венец, положен на гроба, беше изписано: „На моя първи просветител“.
Но дали Борис вътрешно е бил толкова предан на православието?
Във Ватиканските архиви д-р Кирил Карталов открива доклад на папския нунций в Мюнхен от 1917 г. Той описва срещите си с българския престолонаследник, който уж му казал, че иска открито да изрази католическата си вяра, защото православието му било наложено в ранна детска възраст и го задушавало. Години по-късно, вече като цар, Борис ще повтори тези думи пред папския пратеник Анджело Ронкали, когато е уредена сватбата му с Джована Савойска. Той не се колебае да се ожени за католическа принцеса на католическа церемония. И то в чужда държава.
И по-късно Борис „забрави“ брачното си обещание към Пий XI, че децата му ще станат католици, и ги кръщава в православието. Той е бил чест поклонник в манастири, изпитва уважение към православните традиции и не влиза в конфликт с висшето духовенство.
Завещава да бъде погребан в Рилския манастир. Но никога не е изявявал желание да получи свещеното миро на православен владетел от Българската църква, както повелява старата традиция.
„ Една от привилегиите на владетелите е никой да не знае каква религия изповядват. Трябва да се преструват, че спазвате ритуалите. Политиката е острието на камата, а религията е като сиренето на пая “, съветвал Фердинанд първородния си син.
Религиозността на Борис е мистерия, изградена върху православна фасада, личен опит от католицизма и дори страстта на царя към мистицизма.
Студентски години на цар Борис III
Възкачването на цар Борис III на българския престол е следствие от редица трагични страници в историята на страната. Детството му не може да се нарече най-щастливото, то е помрачено от семейна трагедия. На 31 януари 1899 г., след раждането на княгиня Надежда, нейната майка, княгиня Мария Луиза от Бурбон-Парма, умира от пневмония. Тази млада жена, остроумна и очарователна в обществото, е починала на двадесет и девет години.
Смъртта на майката явно е оставила незаличима следа в личността на Борис и другите три деца, израснали в сянката на студения и строг Фердинанд. Потайността и деликатността (може би наложени от поетесата Мара Белчева, негова учителка) заедно с вродената скромност са други черти на характера на бъдещия български владетел.
Децата първоначално са поставени под грижите на баба си по бащина линия, Клементин д’Орлеанска, която е дъщеря на френския крал Луи Филип I. Но баба им тогава е била в деветото десетилетие. Тя умира на 16 февруари 1907 г., след което Фердинанд започва да се чуди за отглеждането на децата си.
Фердинанд избира Станимир Станимов за учител и директор на основаната в княжеския дворец класическа гимназия. Там учат Борис и княз Кирил, както и двете им сестри Евдокия и Надежда също. Станимиров е известна фигура в интелектуалните среди на наскоро освободена България. Завършва Киевската духовна академия и е един от първите църковни историци в България. Той е основател и на Висшето училище в София и ректор на Духовната семинария.
Станимиров избира добри учители за княжеските деца от Първа мъжка гимназия и Военното училище. Преподавателите са получили образование в елитни училища в Европа и са отлични учители с научни интереси. Сред тях има и чужденци. Никола Куртоклиев е възпитател на самия княз Борис.
Като директор Станимиров поема отговорност за работата на учителите. Стриктно следи как принцовете се справят с материала. Той насърчава учителите по география, история и литература да наблягат на българския език. Децата трябва да познават добре българските автори и българската култура.
Веднага след като започват работа, Станимиров, заедно с колегите си, тества знанията на момчетата. Момчетата обичат да учат география и история. Те са запалени по ботаниката, зоологията и имат обширни познания в тези дисциплини. Програмата им е не по-малко интензивна от тази на съвременните студенти – около 26 часа седмично. Те често учат и в събота.
Всеки урок е с продължителност 50-60 минути. Задължително включва повторение на предишния урок. В кратките почивки между часовете, под наблюдението на учителите, момчетата се забавляват в някои от стаите за отдих до следващия час или разговор с учителя.
След часовете двамата принцове се усамотяват, за да си почиват и да играят в специална всекидневна, но често остават, за да говорят с учителите си. Момчетата имат и извънкласни дейности – четене на допълнителна литература, писане на есета, които изнасят в присъствието на своите учители, участие във военно обучение, различни социални и културни събития. Борис признава на своя учител Станимиров: „Не ми стига времето за нищо . “ В свободното си време момчетата ходят на лов и отдих и до Царска Бистрица, Врана, Кричим, Евксиноград.
Кралските деца са отговорни, кротки, почтителни и спазват дворцовия етикет. Няма съмнение, че и на двамата им липсва средата на връстниците им. Момчетата са послушни и повтарят, когато е необходимо. „Много пъти ми хрумваше мисълта, че може би някой от принцовете ще е затънал в някаква скучна задача и няма да иска да научи нищо. Но не! Досега това не се е случвало. Напротив, когато знанията бяха запомнени точно, правилно, изричах и думите „Браво, принце!“ лицето на ученика светва от удоволствие, сякаш иска да каже: „Победих друг противник!“ – пише в дневника си Станимиров.
Борис и Кирил говорят добре български. Кирил окончателно губи акцента си след сериозно обучение. Интересуват се от всичко българско и наричат България “ своя родина „. Но и те си забравят учебниците, сърдят се, гледат часовника, разсейват се…
Княз Борис е умен, лесно разбира дисциплините. Борис е много по-интелектуално развит от брат си. Паметта му е „ огромна “. Но той овладява математиката „бавно“. Има трудности с прости изчисления като деление. Но това е само началото. След това той решава проблемите „доста успешно“. Борис не разбира веднага физиката, защото няма достатъчно подготовка по математика.
Борис превежда почти безупречно от латински, въпреки че не познава падежите. Борис научава руски и с течение на времето уверено владее френски и немски. А в бъдеще Борис още учи италиански, английски и албански.
Обича психологията, която му преподава учителят Юрдан Трифонов, освен това е магистър по български език. Престолонаследникът е особено загрижен за изучаването на човешкия характер.
По география двамата братя имат забележителен успех – говорят свободно за държави, морета и океани. Двамата принцове са доста добри художници. „Във втората половина на втория урок княз Борис нарисува параход, чиито очертания нарисува с молив още преди да дойде в клас. Княз Кирил рисува своето черно куче.“ Обичат и учителя си Георги Евстатиев.
С особен интерес изучава ботаника. Наблюдава цветята с лупа и определя техните характерни особености. Страст, предадена от баща му, Фердинанд също е запален по природните науки. Борис не спира да се интересува от ботаника през целия си живот. Фердинанд събужда и у сина си любовта към механиката и по-специално страстта към локомотивите. През 1910 г. петнадесетгодишният наследник издържа изпитите, овладявайки специалността на железопътен механик.
Изглежда, че Фердинанд обръща малко внимание на детайлите в образованието на децата си. „..Постави ме да отговарям за образованието на децата му, и то вече почти цяла година, а не му е интересно дори да прочете рецензия на тези знания…” – пише в дневника си Станимиров.
Но Фердинанд го подкрепя във всичко, вярва Станимиров, отбелязвайки работата му и отношението на децата към него. Където и да са, те не забравят своя учител – пращат му телеграми, писма, поздрави. Те бързат да не закъснеят за уроците му, да не го разочароват. Самият Фердинанд казва на Станимов: „Обичат те, много, много те обичат.
По това време върху Станимиров и други учители е оказван натиск от страна на министри и професори от висшето училище. Пускат слухове, оплакват се, опитват се да го дискредитират. Във вестниците се появяват статии, които разгневяват учителите в привилегировано училище.
Но Фердинанд пренебрегва министъра на народното просвещение Никола Мушанов по въпроса за образованието на князете. Станимиров остава до последно директор на дворцовото училище, уважаван от Фердинанд, царските деца и хората около тях.
Домашното възпитание, избрано от Фердинанд, не позволява на децата да влязат в някой от престижните университети в Европа, поради което те нямат формално университетско образование. Но този факт не отрича задълбочеността на подхода към обучението на княжески деца.
Война и качването на тронът.
Като цяло младостта на Борис като наследник със сигурност е преминала в сянката на авторитарния му баща. Баща му или „монархът“, както го наричат децата помежду си, е властен, сложен и доста твърд човек. Притежавайки доста арогантно и презрително отношение към другите, той често разплаква членовете на семейството си с помощта на саркастични забележки. Извън официалните церемонии и приеми Борис не общува нито със света, нито с българския народ. Животът в двореца, който младият принц нарича “ затвор „, не е нито лесен, нито лесен, нито забавен за него.
На 22 септември 1908 г., поради отслабващите позиции на Османската империя, Фердинанд не пропуска възможността да се провъзгласи за цар на независима България. И в началото на същата година Фердинанд се жени за втори път – за Елинор от Рейс-Кестрицкая. Бракът се оказва изцяло политически, по-скоро работещ върху имиджа на Фердинанд като семеен човек, непохватно прикриващ влеченията на царя към плътските удоволствия – връзки както с жени, така и с мъже.
Кралица Елеонора, за разлика от Фердинанд, се оказа прекрасен владетел, добродетелна мащеха, върху която съпругът й се опита да натовари грижите от първия си брак.
След 1911 г. Борис успява да изпита известна свобода от диктата на баща си чрез международни посещения и нови запознанства. Присъства на коронацията на братовчед си Джордж V във Великобритания, а на погребението на португалската кралица Мария Борис се запознава с аристократични семейства. Също през 1911 г. Борис става свидетел на смъртта на Пьотър Столипин в Киев, гост на неговия кръстник император Николай II.
През януари 1912 г. Борис става пълнолетен. Осемнадесетгодишният наследник е ротен командир на 6-ти полк. Първата световна война вече не е зад хоризонта. Но първо избухва Първата балканска война, когато обединените усилия на сърби, гърци, черногорци и българи влизат във военен конфликт с турците, за да освободят Македония.
Борис, без много колебание, участва във войната, като се присъединява към армията. След като побеждават Османската империя, победителите скоро затъват във Втората балканска война поради териториални спорове. Той завършва трагично за българите – армията е разбита, а холерата не пощади войските. Запознал се с ужасяващото подкожие на войната в млада възраст, Борис в бъдеще съзнателно ще цени мира, избягвайки войните с всички сили.
Още в този момент положението на баща му Фердинанд изглежда несигурно. Военни неуспехи можеха още тогава да му костват престола на България. Мнозина още тогава обмисляха възможността Фердинанд да абдикира в полза на наследник. Но тогава Борис категорично отказа възможността да замести баща си. Напротив, Борис продължава обучението си във военно училище, учи се като кадет заедно с други младежи.
Фердинанд запазва трона си в навечерието на Първата световна война. Но решението на Фердинанд да вземе страната на империите се оказва фатална грешка за позицията му на крал. Грешка, този път неодобрена от сина му. Протестът на сина, който не подкрепя влизането на България във войната, довежда до недоволството на бащата. Младият принц дори е задържан от баща си няколко дни. И тогава той е изпратен на фронта. По време на Първата световна война е офицер за връзка в щаба на полевите войски. Той посети и фронтовата линия. Участва в Добруджанската офанзива след Тутраканската епопея през 1916 година.
Резултатите от Първата световна война за България стават съдбоносни за Борис. През септември 1918 г. става свидетел на последните мъчителни боеве в Македония. Само няколко дни по-късно 24-годишният Борис става цар – при изключително тежки обстоятелства.
През есента на 1918 г. България все по-бързо започва да губи войната. Съюзниците напредват всеки ден, а в армията избухват въстания. Правителството иска примирие. На мирните преговори пратеник от българска страна е демократът Андрей Ляпчев, придружен от американеца Арчибалд Уокър.
Съюзниците не вярват на цар Фердинанд, гледат на него като на пречка. Те искат Негово Величество да се оттегли от престола, както и Македония, а в замяна сръбски и гръцки войски да не влизат в България. На следващия ден тогавашният министър-председател Александър Малинов свиква представители на всички политически партии. Заедно те се съгласяват с условията.
Мисията да съобщи новината на Фердинанд се пада на министър-председателя Малинов. След това държавният глава свика лидерите на партиите, като ги прие един по един. След дълъг и емоционален разговор с Теодор Теодоров (който скоро след това ще да стане новият премиер), който не е в много добри отношения с монарха, държавният глава започна да гледа по-трезво на ситуацията.
Признава грешката си пред Тодоров и поема отговорност за нея. Лидерът на Народната партия (Теодоров) отдава дължимото на факта, че Фердинанд е готов да приеме последиците от решението си да влезе във войната на страната на Германия и Австро-Унгария.
На 2 октомври положението започва да се успокоява за България, тъй като вътрешното въстание е потушено. Кралят прави още няколко опита да запази властта си, но не намира подкрепа. В резултат на това Фердинанд решава да абдикира. Той го озвучава на Александър Малинов и синовете му Кирил и Борис.
В манифеста Фердинанд призовава всички хора към обединение, независимо от възгледите си. И най-важното, той се отказва от трона в полза на сина си, Негово светло височество княз Борис Търновски.
След това Малинов произнася думите: „Нека аз пръв да те поздравя като цар на българите… Цар Борис III“. Някои източници и историци твърдят, че тогава цар-отец Фердинанд го прегърнал и казал: „Отсега нататък аз съм ваш поданик, но съм и баща на ваше величество“.Според други източници това се случва вечерта след коронацията.
Последното желание на Фердинанд I е да посети заедно с двамата си сина двореца Врана, едно от любимите му места на абдикиралия монарх.
Сутринта на 3 октомври 1918 г. звънът на всички камбани на столицата възвестява възкачването на престола на Негово Величество Борис III, Цар Български. Така започна това царуване. От Първата световна война до Втората световна война царят ще бъде нещо повече от номинален владетел. Той ще остави своя забележим отпечатък в историята на България – в един от трудните периоди както за страната, така и за света.
