Всеки е такъв, какъвто е. Разбира се, ако не харесва нещо в себе си, винаги може да го промени. Да бъде по-смел, по-организиран, по-твърд, по-уравновесен, по-начетен, по-добре изглеждащ и още много „по-„.
Но на практика това е доста трудно да се постигне, въпреки, че е лесно да се изрече. И причината е, че вече си имаме изградени стереотипи, навици, а и все сме заети с нещо, така че времето за промяна ни изглежда толкова далеч, че повече няма накъде.
И някъде тук се вписва и въпросът за любовта. Трябва ли да сме перфектни, за да ни обичат?
И защо изобщо ни идва наум да си задаваме този, честно казано, тъпичък въпрос?
Как работи любовта?
Любовта е уникално чувство. То възниква от усещането за близост между двама души, което може да е дори в пъти по-силно от обикновеното физическото привличане.
Когато обичаме някого, не се задълбаваме в подробностите. Не казваме на обекта на нашата любов да представи своето СV, за да преценим дали ще ни бъде изгодно да го обичаме или не. Не го отпращаме с репликата, че засега ще се въздържим от любов, защото все още някои графи с определени умения и качества си остават недопълнени. И не му казваме да се върне отново, след като ги попълни.
Или обичаме някого такъв, какъвто е, или не. Толкова е просто!
Какво трябва да разберат за любовта всички, които не са перфектни?
Че перфектни хора не съществуват. И жените, и мъжете често пъти са склонни да се подценяват до степен, която ги превръща в „емоционални инвалиди“ и не им дава възможност да изпитат най-прекрасното чувство на света, защото те твърдо са убедени, че не го заслужават.
Като част от един несъвършен свят, ние също сме несъвършени. И точно в това е нашият чар.
Перфектни хора няма, защото никой не може да каже, че това, което е добре за него, е също толкова важно желано от другиго. Ние всички сме уникални и всеки от нас е подходящ обект за любов за някого и неподходящ за друг. Нужно е само да откриете този, който ще ви оцени напълно.
За съжаление, тази задача не е никак лесна. Особено, ако сте имали „късмета“ доста време да попадате сред такива хора, които, за беда, са неспособни да ви оценят. Тогава усещането за празнота започва да изпълва човек и той тръгва сам себе си да убеждава, че е недостоен за любов. Но най-лошото идва, когато започне изцяло да си вярва.
Колкото по-бързо се осъзнаете, толкова по-добре
Имате ли в обкръжението си някого, който много държи на вас? Такъв, който ви харесва заради самите вас, без да ви брои недостатъците и слабостите? Такъв, който го е грижа за вас? С две думи, има ли човек, който ви обича искрено? Ако отговорът е „да“, радвайте се, почерпете от вълшебната енергия и не си тормозете главата с глупави въпроси. Приемете това, което съдбата ви е подарила. И помнете, че няма случайни неща.
За жалост, животът е толкова кратък. От гледна точка на Вселената – просто един миг. Как ще изживеете вашия, това зависи само и единствено от вас.
