Всяка жена се стреми връзката й с партньора, да е ако не идеална, то поне да се доближава до нея. За да може обаче мъжът да узнае за нейните желания, да разбере какво я притеснява и да я утеши, когато се чувства зле, той трябва да бъде допуснат до сърцето й.
Ако нашите женски очаквания не са изпълнени (въпреки че те не могат на сто процента да бъдат изпълнени, защото, типично по женски, колкото повече получаваме, толкова повече изискваме), ние започваме да правим грешки. Сериозни пропуски, които дълбаят лека – полека бездната между реалните и идеалните отношения с любимия.
Кои са тези грешки?
Критикуваме
Ако двама души живеят заедно, винаги ще излезе нещо дребно, за което да се изпокараме: мъжът е направил или казал нещо грешно, някоя позната се е похвалила с перфектната си връзка и е предизвикала нашата завист, причините могат да са безкрайно много.
Най-лошото е, когато започнем да яростно да се фокусираме върху недостатъците на партньора си и да му напомняме за тях при всяка удобна възможност. Така сме увлечени в това, че дори не можем да погледнем на ситуацията „отстрани“ и да признаем, че никой не е съвършен, дори ние самите. Така поставяме връзката си под въпрос и изобщо не помагаме на ситуацията да се подобрява.
Превъзпитаваме
Като правило много жени се опитват да превъзпитат своя партньор още от самото начало на връзката.
Какво пропускат обаче? Ние сме отгледани от родителите си и независимо от пола, след като пораснем и започнем да се грижим сами за себе си, животът е този, който лека-полека започва да коригира грешките във възпитанието ни. Да си въобразяваме, че можем да променим един вече изграден характер, единствено по силата на волята си, това е не просто наивно, а направо глупаво. Всичко, което се опитваме да потиснем в човека до нас, е просто една бомба със закъснител, която може да избухне в най-неподходящия момент и да нанесе толкова големи поражения, че да заличи напълно всичко, което сме имали заедно, всичко, което сме градили с толкова много любов и търпение през годините. Не нарушавайте човешкото право на вашия мъж, нека той сам реши дали иска и какво да промени. Със скандали и караници не става. Така само го отчуждавате от вас и вместо да спечелите, рискувате да загубите всичко.
Забраняваме
Ако нещо не ни харесва нещо, жените налагаме нашето „вето“, използваме ултиматуми, тоест откровено прибягваме до изнудване. Но искаме ли да бъдем щастливи за сметка на нещастието на някого другиго? Ние не обичаме да ни командват, защо тогава упорито продължаваме да изискваме от съпрузите си да не се срещат с приятели, да не пият бира или да не правят нищо различно от обичайното. Как се отразява това на самочувствието им? И дали вие бихте искали да градите щастието и просперитета си с човек, който никога няма думата? Психолозите ни съветват да помислим добре над тези въпроси, за да сменим грешната посока докато е време и докато все още можем да спасим връзката си.
Ние се грижим за всичко
Еманципацията наложи промени в социалните роли на мъжете и жените и жените сега с гордост споделяме „пиедестала“ с мъжете. Съвременната жена е силна, горда, не се колебае да напомни на мъжа колко е лош, слаб и безинициативен. А не осъзнаваме, че просто не сме му дали шанс да се докаже, защото сами тръгваме да се грижим за всичко. А когато самите вършим работата на другите, демонстрирайки гордо супер сили, мислите ли, че някой би желал да ни се притече на помощ? Разбира се, че не!
Не умеем да ценим човека, когото обичаме
Критикуваме, опитваме се да превъзпитаме нашия небрежен съпруг, забраняваме му да прави това, което не ни харесва и после избухваме в сълзи, когато тази „неблагодарна гадина“ си събира нещата и си заминава от вкъщи.
И тогава започваме да се самосъжаляваме и да оплакваме колко сме нещастни! Но не сме склонни да признаем, че ние също сме сгрешили.
Съвет на психолога: Не стигайте до крайната точка, ценете в партньора си за това, което е, обичайте го искрено и безрезервно и ще видите, че той сам ще пожелае да се промени така, че да бъде съвършен за вас.
