Бъдете щастливи! Живейте тук и сега, не си отнемайте мига. Има едно но: само вие можете да си позволите да приемете всичките му дарове, да се възползвате от възможностите му. Можете да си позволите да бъдете щастливи.
В годината на заека всичко ще се промени: пет зодии, за които2023 г. ще донесе ГОЛЯМО ЩАСТИЕ
5 ключови стъпки за здраве и щастие
Истинско щастие: Животът на тези 5 знака от зодиака скоро ще се преобърне на 180 градуса
Не се нуждаете от ничие разрешение, за да го направите.
Позволете си да си позволявате. Заслужавате да имате добър живот. Да си дадете правото да виждате всичко такова, каквото е, дори и да се страхувате от това, бъдете различни.
Да си дадете правото да се отдръпнете от идеите си и да видите дали има други възможности. Да изследвате себе си и реалността, всичките си чувства, да се потопите в това, което искате.
Да си дадете и правото да грешите, правото да обичате, правото да се държите така, както се чувствате в момента, да следвате емоциите си, да не ги определяте като добри или лоши, а да обичате себе си във всяка една от тях, да видите, че сте красиви в проявите си.
Позволете си да определяте свои собствени правила в живота си, да ги нарушавате и променяте, както намерите за добре.
Накратко – позволете си всичко, без да се чувствате виновни за това, защото е абсолютно нормално да живеете както искате. Запазете си правото да управлявате живота си както искате, да живеете както ви харесва.
Не отнемайте правото си да бъдете щастливи!
Когато човек анализира отделните причини, които пречат и усложняват живота му, той в крайна сметка стига до едно заключение: основната причина, която трови човешкото съществуване, е приемането за второстепенно на това, което наистина е важно.
Материален комфорт, образование, свобода, голям град – като цяло, тези неща са само рамката на картината. Рамката обаче, едва ли може да каже нещо за самата картина.
Представете си, че картината изобразява човек, който има уникално съзнание, характер, воля и желания. Ние обаче, сме толкова увлечени от разработването и украсата на рамката, че пренебрегнахме картината и я обезобразихме.
Потопихме се във външни благословения и напълно забравихме за духовния живот; имаме изобилие от неща, без които спокойно можем да се справим, но разполагаме с ограничен запас от наистина важни неща. Когато това, което е дълбоко в нас, започне да се раздвижва, изпитвайки нужда от любов, то се чувства живо погребано – удавя се под тежестта на второстепенните неща, които го потискат и лишават от светлина и въздух.
Тогава трябва да се освободим и да се върнем към истинския живот, да поставим всичко на правилното му място и да помним, че центърът на човешкия прогрес е моралният растеж.
Нито една епоха не е имала такива външни условия (създадени от човека с помощта на индустрията или собствените му знания), които да могат да го освободят от необходимостта да се развива духовно. Светът около нас се променя, неговите интелектуални и материални фактори се различават един от друг; и никой не е в състояние да повлияе на тези промени.
Но най-важното е, че при всякакви обстоятелства човек трябва да остане човек, да живее живота си, да се стреми към целите си. И колкото и труден да е пътят му към поставените цели, той не бива да се губи в превратностите на живота, да натоварва движенията си с безполезен товар. Докато се развива, той ще се сблъска с различни трудности; за да ги разреши, ще трябва да направи някои жертви, да се отърве от ненужните неща, за да облекчи багажа си.
Преди да разгледаме въпроса за практическото връщане към простотата на живота, за която толкова много мечтаем, първо трябва да я дефинираме и да разберем нейната същност. По отношение на нея хората правят същата грешка, която споменахме по-горе: приемат второстепенното за важно, същността за форма. Те са склонни да вярват, че простотата има някои външни белези, по които може лесно да бъде разпозната и в които са нейната същност. Простотата и ниското положение в обществото, обикновеното облекло, скромното жилище, ограничените материални ресурси, бедността – тези неща изглежда вървят ръка за ръка. Това обаче не е така…
Никоя класа няма прерогатив на простота. Евтините рокли или скромният външен вид не са нейна постоянна черта. Тя не трябва да живее на таван, в отшелническа килия или рибарска колиба. Независимо от формите, в които се проявява животът или социалният статус, има хора, които живеят просто и такива, които не го правят.
Когато казваме това, нямаме предвид, че простотата няма никакви видими характеристики, собствени навици, отличителни вкусове и начини. Това обаче, е външно проявление, което лесно се фалшифицира. Не трябва да се бърка със същността на простотата и нейният дълбок вътрешен източник. Простотата е състояние на ума. То се намира в основната цел на нашия живот. Човек е в простотата, когато е най-загрижен за желанието да бъде това, което трябва да е, тоест честен и естествен. Това не е толкова лесно, колкото може да изглежда на пръв поглед, но е възможно. По същество, простотата се крие в стремежа да живеем в съответствие със закона на битието и Вечното намерение, благодарение на което изобщо съществуваме.
Така плавно се приближихме до формулирането на практическия идеал на човека. Нашият живот е изпълнен с определено количество материя и енергия, които са свързани с конкретни цели. Веществата са склонни да се трансформират и да се прехвърлят на по-високо ниво на организация. Същото важи и за човешкия живот. Човешкият идеал е да превърнем живота в нещо по-красиво, отколкото е сега. Всеки знае, че дори най-ценният материал може да бъде развален. Но също така е вярно, че евтиният материал може да се превърне в шедьовър в умели ръце.
Истинският живот е реализирането на най-висшите добродетели – справедливост, любов, истина, свобода, морална сила в ежедневието. А такъв живот няма нищо общо с късмета или личното предимство, има повече общо с осъзнаването ни колко струва животът. Качеството е по-важно от славата и популярността.
Нужно ли е да казваме, че никой няма да приеме тази гледна точка без борба? Духът на простотата не е наследствена дарба, а резултат от усърдно завоевание… Когато човек предприеме действия и дава строга сметка за действията си, той накрая стига до по-добро разбиране на живота, до неговия основен закон, който звучи като това: „Изпълни съдбата си.“
Всеки, който преследва друга цел, губи смисъла на живота. Това се отнася за хора, които постоянно търсят удоволствия, амбициозни личности: те консумират съществуването; животът им не дава плод, затова изглежда празен. Този, който напротив, служи на по-висша цел, спасява живота, като го дава и на другите.
Тази статия е защитена от Digiprove © 2022 Happy Woman BG
