На 24 юни, всяка календарна година, отбелязваме празникът на билките, наречен Еньовден. Това е денят на лечебните билки. По стара традиция на Еньовден се плетат венци и букети с пожелания за здраве и благоденствие.
На този ден Имен ден празнуват всички, които носят имената и техните производни: Еньо, Енчо, Енко, Биляна, Бибика, Биби, Ивет, Ивета, Иветка, Денислав, Данислав, Дени, Деница, Деничка, Деян, Деяна, Диана, Янко, Янка, Янчо, Яна, Янина, Янче, Яница, Янаки, Яни, Янислав.
Празникът Еньовден – 24 юни.
Една наша мъдра поговорка гласи, че за всяка болест има билка. Лечебните билки имат не само лечебно, но и магично действие, казват хората. Те могат да предпазват от зли сили и болести.
Според нашите народни поверия на Еньовден диворастящите лечебни билки са заредени с мощна лечебна сила. Тази кулминация се отбелязва с фолклорния празник Еньовден на 24 юни, а християнската църква почита рождението на св. Йоан Кръстител, който пръв започва кръщението в свещените води на река Йордан.
В различните географски области името се произнася по различен начин — в Област София името на празника е Яневден, в Струга — Иванден, в Охрид — Ивъндън, във Великотърновско — Иван бильобер или Драгийка.
История и Произход
Произходът на Еньовден е древен и преплита езически и християнски елементи. В корените на празника стоят култове към слънцето и природните сили, които се отбелязват още от древността. В християнската традиция Еньовден съвпада с рождеството на Свети Йоан Кръстител, което придава на празника допълнителен духовен и религиозен смисъл.
В езическите обичаи, свързани със слънцестоенето, хората вярвали, че на този ден слънцето има особена сила и магически свойства. Те извършвали различни ритуали, за да привлекат благословията му и да се предпазят от зли сили.Наред с Нова година, Гергьовден и други празници, на Еньовден също се гадае за здраве, женитба и плодородие. Прави се обичаят напяване на китки (букети цветя) или на пръстени по същия начин, както и при ладуването по Васильовден.
Вълшебната приказка, наречена Еньовден.
Във всички наши области съществува поверието, че на Еньовден слънцето „трепери, трепти” при изгрев. И всеки, който види това блещукане, ще бъде здрав през цялата година. Ние, българите, вярваме, че в навечерието на Еньовден самото Слънце се потапя в извор на вълшебна жива вода и когато се издигне в небето, отърсва капките и те падат като роса върху поляните осеяни с цъфтящи билки.
Ето защо, в този вълшебен ден всички бързаме, да станем рано и излезем на поляните, да се докоснем до животворната роса – за да оздравеят болните, а здравите да са спокойни и да бъдат весели и жизнени през цялата година.
По традиция моми и снахи посрещали зората и по собствената си сянка гадаели каква ще бъде годината. Има и обичай да се палят ритуални огньове на високи места около селото, на мегдана или на някоя поляна.
В Странджанско, освен в денят на Св. св. Константин и Елена, на този ден нестинарите танцуват върху наженени въглени, изпълнявайки ритуален огнен танц.
През 19 век нашият революционер, милеещ и обичащ България, борецът за национално освобождение и изследовател на фолклора Георги Раковски пише следното: „На този ден, рано преди изгрев слънце, стари жени, невести, моми и деца ходят из горите и събират бурени и билки, та наречете ги лечебни билки на Еньо. Прибирайки се вкъщи, ги заливат със слънчева вода и запаряват”.
Още за Еньовден и вълшебството на билките…
На Еньовден, 24 юни, народните лечители се разхождали из ливадите и горите, събирали различни лечебни билки за цялата година. Има поверие, че за лекарство е необходимо да се съберат 77 вида билки, а „неизвестна болест“ се лекува с половината от произволно набран букет.
На този ден момите били особено усърдни в събирането на лечебни билки. За своите букети момичетата събирали т.нар. “любовни вълшебни билки” – горска дурман трева и полска момина сълза.
Легенда за Еньовден.
Легендата разказва, че преди много години в едно село се залюбили двама млади. Еньо и Стана непрекъснато мислели един за друг. Нито хляба, нито гозбите им били сладки, ако не успеели да се видят през деня. Но бащата на Стана бил решил друго. Той сгодил дъщеря си в съседно село.
Минало се време. Дошли сватове и сватбари да вземат булката, тръгнала тя с тях, но когато стигнала големия мост над Тунджа, смъкнала булото и се хвърлила в реката. Като разбрал за случилото се, любимият й Еньо се поболял от мъка. Девет години плакал и не ставал от леглото, а цялото това време капка дъжд не паднала от небето. Реката пресъхнала. Добитъкът и хората започнали да измират. Земята се напукала.
На десетата година сестрата на Еньо взела кросното, поставила на кръст точилката и с детски повой ги обвила. Облякла го с женски дрехи и го пребулила с бяло. Отишла при Еньо с куклата и му продумала: – Стани, Еньо, стани, братко! Стани да видиш твоята Стана е дошла булка да ти стане!
Отворил широко очи Еньо, усмивка грейнала на лицето му, протегнал ръце, надигнал се леко и издъхнал… Изведнъж задухали силни ветрове. От небето се изсипали проливни дъждове. Тревите и нивята се раззеленили. Заблеяли стада по полята. Момите запели любовни песни.
Оттогава е останал обичаят на Еньовден да се прави Еньова буля. Пеят се песни за любов и берекет. Накрая надпяват пръстени на момите, за да видят какъв момък ще им се падне. Свири се и се пее през целия ден.
Казват, че в нощта срещу Еньовден може да излезе късмета и на търсещите имане. Според поверието, там където е заровено злато, свети син пламък. Тези иначе пазени от таласъмите жълтици, в този момент могат да бъдат взети безопасно.
Ритуали, свързани с водата
Според поверията, от този ден продължителността на деня започва да намалява (в действителност така е от самия момент на лятното слънцестоене), а годината клони към зима.
Митологичните представи за Слънцето сутринта на Еньовден са, че преди да поеме дългия си земен път (в тях то е живо свръхестествено същество, което обикаля около Земята или преминава над нея и под нея и така се случават денят и нощта), спира да си почине, и окъпано в „живата вода“, изгрява много рано, за да се прости със света, който няма да види до догодина (защото всъщност не е точно едно, а Слънцата се сменят, в течение на годишните времена), а в нощта срещу празника водата става лековита. После се отърсва, и росата, която пада е с особена магическа сила.
Затова традиционно се препоръчва, преди изгрев, измиване в течаща вода или да се отъркалване в росата за здраве. За лечение и гадаене, при залез слънце (на самия Еньовден) се взима от чист сладък извор „мълчана вода“ (налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата ѝ сила). Момите оставят китките си през нощта в мълчаната вода и на сутринта гадаят по тях кой ще е бъдещият им жених („Ладуване“). През нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството.
Еньова Буля
Според обичая всички моми от селото се събират в една отредена къща, където избират едно невръстно момиче, което пременят като булка. Четири по-възрастнии здрави момичета, които са определени да носят Еньовата Буля на ръце я обличат и окичват.
Задължителна част от облеклото е забулването с червено прозрачно було и окичването с венец от цветето еньовче. За да се помолят на Св. Еньо за плодородие и здраве, момите пеят еньовденски песни, обикаляйки нивите и селото, носейки малката булка на ръце. При всяка чешма или кладенец, се спират да пеят и да играят хоро, което води Еньовата Буля, докато ги обикалят три пъти наред.
Песни, които се пеят на Еньовден:
Клепало, клепи Еньо ле,
рано в неделя срещу понделник,
да се събират малките моми,
малките моми, Еньо, и големите,
да слушат, Еньо, да гледат.
Клепало, клепи, Еньо ле!
(За венчавка или женитба)
Запретни Еньо, бели ръкави,
Та бръкни, Еньо, в сребърен бакрач,
извади, Еньо, еньова китка,
който е честит той да я носи.
(За здраве)
Голяма нива, редки кръстнини,
малка нива, честни кръстнини,
който е честит, той да я има.
(За богатство)
Еньовден е празник, който съчетава древни езически обичаи с християнски традиции. Той е време за радост и празненства, но също така и за почитане на природата и нейните сили. Обичаите и вярванията, свързани с този ден, са живи и до днес, като привличат хора от всички възрасти да се включат в магията на празника.
Най-важното е на този ден да се наберат билки, защото тогава абсолютно всичките са цъфнали и носят здраве.
Почитането на Еньовден и в наши дни е свидетелство за значимостта на езическия празник, който за да оцелее през превратностите на времето, е получил и християнска окраска – рождението на Йоан Кръстител. През вековете Еньовден съчетава езически ритуали с християнски традиции, създавайки уникален и многостранен празник.
Докато Еньовден е дълбоко вкоренен в традицията, той еволюира, за да се адаптира към съвременния начин на живот. В градските райони хората може да посещават паркове или ботанически градини, за да се свържат с природата и да събират билки.
Честит празник!
Тази статия е защитена от Digiprove © 2022 Happy Woman BG
