Казано най-просто, лицемерът е човек, който умело прикрива същността си, преследвайки някаква лична изгода. Но как да разпознаем такива хора, за да се предпазим от тях. Ето няколко от характерните им черти.
Непринуденост и бързо „влизане под кожата“
Едва се познавате, а той или тя вече ви черпи с кафе и кифла, защото е „притеснен за здравето ви“. Това обаче в никакъв случай не е проява на добри чувства, това е сервилност, която е присъща на лицемерните хора. И щом се окажете с проблеми на работното място или напуснете, такива хора ще ви забравят още в секундата и дори ще се опитат всячески да очернят името ви.
Прекомерен интерес към живота ви
За да манипулират хората , лицемерите се нуждаят от информация, поради което такива хора най-често са в центъра на всички клюки. Независимо дали са в офиса или с приятели, лицемерите винаги разпространяват клюки или ги създават сами.
Ако още на първия ден колега дойде при вас и с шепнещ, разкъсващ се от вълнение глас започне да „излива“ информация за колегите, той е лицемер. След това вероятно ще ви покани на обяд в кафенето, за да се опита да разбере колкото се може повече за вас – с кого живеете, с кого спите, кого обичате и какво не понасяте. И тогава цялата тази информация, но няколко пъти изкривена и преиначена, ще започне да се разнася из офиса.
Психолозите съветват да се обградите с хора, които говорят малко и правят много. Те не се притесняват от интриги и скандали, няма да се опитат да получат лична информация от вас и не обичат да говорят за личния си живот на работа.
Лицемерът казва само неща, за които е сигурен, че ви допадат
Например, ще свие ръце в пристъп на възхищение и ще изкрещи, че излишните 25 килограма изобщо не ви личат! Вие сами знаете, че сте прецакали нещо в работата си, но лицемерният колега веднага ще спомене друг, който е виновен за всичко. Лицемерните хора нямат собствено мнение, те казват само неща, които са приятни за вас, дори и да са напълно неверни. Ако изпаднете в ситуация, в която лицемерът трябва да избира между истината и лъжата, бъдете сигурни, че той винаги ще избере това, което му е от полза.
Психолозите съветват да се вслушвате в мнението само на онези хора, които могат да изричат неприятни неща на глас – разбира се, само когато са верни и когато конструктивната критика е от полза.
Лицемерите се стремят да предизвикат съжаление
Почти всички лицемери са „неизлечимо болни“, „изоставени от съпрузите си“, някои отглеждат пет деца, помагат на бездомници и лекуват болни животни с последните си пари. Лицемерът е толкова, колкото и добър, такъв човек се мъчи да придобие образ на свети мъченик и се оплаква, че когото обществото не го приема, защото му пречат различни ограничения или завист.
Ако някой ви разказва как редовно да спасява котенца от дървета, колко го е грижа за слоновете в Африка и други неща от този род, трябва да знаете, че срещу вас стои изпечен лицемер.
Психолозите са категорични, че добрите дела трябва да се правят мълчаливо, защото това показва дълбоката вътрешна нужда на човек да ги върши, а не са просто средство за привличане вниманието на други. Добрите хора вършат добри дела без да ги разгласяват навсякъде.
Какъв парадокс – обобщите ли цялата получена информация, тогава излиза, че лицемерите са най-приятните хора – винаги са полезни, интересуват се от живота ви, проявяват загриженост и ви „бомбардират“ с комплименти. Може би затова е толкова трудно да се отървем от тях. Психолозите казват, че понякога хората толкова силно се нуждаят от признание, топлина и грижа, че допускат твърде близо до себе си лицемерите. Те умело имитират горните неща, но само с една единствена цел – да извлекат ползи и облаги. Иначе, бъдете сигурни – изобщо не им пука за вас.
