Всяка година на 2 февруари Българската Православна църква чества празникът Сретение Господне и Петльовден.
Петльовден – почитане на мъжката рожба
Името на празникът „Петльовден“ води началото си от крайно тежки трагични събития, на които нашите прародини са били преки свидетели.
На 2 февруари се почита мъжката рожба, а майките приготвят и слагат на трапезата петел, сготвен с ориз или зеле, който раздават на съседите за здраве и благоденствие на чедата си.
Това се случва, защото някога еничарите минавали през домовете на българските семейства, за да избират и вземат най-хубавите и здрави момчета, а на вратата оставяли кървав знак, че вече са минали през този дом. Това е кръвният данък.
Но българската майка е велика! В денят, в който се очаквали еничарите да минат, те жертвали петли, а с кръвта им правели отличителният зъл знак. Така ги заблуждавали и спасявали синовете си.
Предания
Преданията разказват следната 300 годишна история: Петльовден е свързан със събирането на най-тежкия за нашия народ данък – кръвния, взимането на малки момчета. Разпитаните стари хора и легендата разказват как смела еркечанка (с.Еркеч; дн. с. Козичино, Бургаско) скрива мъжкото си чедо и отказва да го даде на турците, а те се заканват, че ако не го предаде, то ще бъде заклано.
Тогава тя заявява, че сама ще заколи скъпото си момче, но не ще им го даде. През нощта тя извежда и скрива детето си далеч извън селото, заклала в полунощ петела на прага на къщата и опръскала с кръвта му навред. Когато сутринта дошли повторно, турците останали стъписани пред постъпката на майката и повече не събирали момчета за еничари от село Еркеч. От тогава та до днес този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода български.
Общото в повечето наименования произхожда от основната обредна практика – жертвоприношението на петел.
Какво повелява обичаят?
Обичаят на Петльовден повелява петелът да бъде заколен на къщния праг от юноша, „петелар”, на около 15-16 години, който не е имал сексуална връзка. След като заколи птицата, петеларът прави кръстен знак за здраве с кръвта на птицата по челата на момченцата в къщата.
С петльовата кръв се рисуват кръстове и по външните страни на вратите. Главата на петела, обърната на изток, се слага на портата, краката му се хвърлят на покрива на къщата, а перата на птицата се запазват. С тях кадят болни и/ли урочасани. С част от петьовите пера се украсяват т.нар. “колуни”, вид знамена. Самият петел трябва да се свари цял, а след това от месото му може да се приготви гозба.
Жените и майките в къщата месят и кравайчета, правят баница и/ли зелник, като част от петела и кравайчетата се раздават за здраве. В домовете с женска челяд, за здравето на момиченцата, се колят ярки (млади кокошки).
Доколкото се знае, в Странджанския край например все още жените колят за здравето на децата, без значение от техния пол, черен петел. Според местните вярвания Свети Евтим, честван именно на 2 февруари, предпазва от детски паралич и епилепсия.
Легенда за Петльовден
Според легендата за Петльовден в мрачните години на робството еничарите събирали „кръвен данък“. Те ходели по къщите и насила отнемали мъжките рожби от родителите им. За да се знае в коя къща са били, те бележели вратите с кръв. За да скрие детето си, една майка заклала петел и с кръвта му напръскала пруста, портичката и оградата пред дома си. Когато еничарите пристигнали, видели кървавите следи и се убедили, че преди тях вече е минала друга потеря. Така майката успяла да спаси сина си.
Всъщност е било практика българските семейства да маркират с кръв входните си врати, за да заблудят еничарите, че от техните къщи вече са взети момчета за попълване на войските на османската империя.
Вторият „Трифунеи“, тоест денят след Трифон Зарезан, българите наричат Петльов ден и по своя характер това е мъжки ден. Старите хора разправят, че този ден се почита, защото, още когато цар Ирод избивал младенците в търсене на новия цар, една майка, за да запази рожбата си, накървила всички съседски порти с отрязаната глава на петле, като объркала нишана и спасила момченцето си. После тази легенда нагодили към еничарските золуми, но празникът останал.
Какво се слага на трапезата?
На обредната трапеза на Петльовден задължително се слага цял сварен петел или сготвен с булгур на яхния; зелник, който се прави от булгур и сирене, прясна питка, кравайчета и греяно вино, подправено с лютив червен и черен пипер.
В миналото на този ден нашите деди не докосвали нищо остро – нож, брадва, ножица, куки, не плетели и не работели. Вярвало се, че така децата няма да се родят с белези и ще бъдат здрави. Младите момичета не излизали навън, защото се вярвало, че какъвто човек срещнат първи през този ден, с такъв характер ще бъде и бъдещият им съпруг.
По това какъв е денят се гадаело каква ще е годината. Ако времето е хубаво, такова ще е и през следващите 40 дни. Ако на този ден дадеш пари – цяла година ще даваш, ако вземаш – цяла година ще вземаш.
Петльовден традиции
2 февруари се отбелязва като празник на мъжките рожби. И досега жителите на варненските села Голица и Кривини празнуват Петльовден. Облечени с празнични дрехи, те разхождат из улиците по един петел, след което го обезглавяват рано сутринта на 2-ри февруари. Части от сварения петел, заедно с пита и мед се раздават на съседите за здраве. В някои райони за трапезата на Петльовден колят черна кокошка за курбан.
На този ден е забранено е да се работи, защото се вярва, че това е „черен“ ден и ако се подхване нещо, „къщата ще се почерни“ и децата ще се раждат белязани. Спазва се строго половото въздържание: така ще се увеличи плодовитостта на домашните животни и те ще бъдат живи и здрави. Жените не пипат остри предмети, не режат хляб, конци или дърва, за да бъдат здрави децата. Не се правят годежи и сватби.
На този ден се месят питки и се раздават в две къщи. По това кой първи ще дойде в къщата се гадае какво дете ще се роди първо мъжко или женско. Девойките вярват, че бъдещият им съпруг ще прилича по външен вид и нрав на онзи мъж, когото срещнат пръв.
В някои райони на България Петльовден е познат като св. Черна, баба Черна, Черен ден и е символ на тъмнина. Затова обредните действия на празника трябва да умилостивят лошите сили. Те включват жертвоприношение на петел или кокошка. Тези езически по съдържанието си ритуали, са адаптирани към кулра към св. Евтимий.
В християнските и дохристиянските култури петелът възвестява изгрева на слънцето. С неговия образ е свързана и представата за възкресението на мъртвите – той е символ на вечно възраждащия се живот. Майките, които имат момченца, гостуват на своята баба-акушерка в селото. Носят се погача, заклан петел и дарове.
Честит празник на всички момчета, мъже и майките на мъжки рожби!
Сретение Господне
На Петльовден отбелязваме и Сретение Господне. Това е един от четирите празника, посветени на Божията майка. Според писанията при раждането на Христос светото семейство живее във Витлеем, в къщата на тяхната роднина Саломея.Това е много голям ден, защото е в чест на посрещането на Исус Христос в 40-ия ден от рождението Му.
Пресветата Богородица – Дева Мария с праведния Йосиф, на 40-ия ден от рождението на Божият син го донесли в Йерусалимският храм, за да бъде представен пред Бога и да принесат своята жертва – две гургулици.
След като Божият син Исус Христос бил донесен от праведните си родители в храма, Симеон дошъл и със свещен трепет Го поел в своите обятия, издигнал Го нагоре като пред Всевишния Господ и произнесъл знаменити и паметни слова.
В храмът ги посрещнал старецът Симеон, който много години от своя праведен и благочестив живот очаквал тази среща. Според легендата той е един от 72-мата еврейски преводачи, които превеждат Светото писание на гръцки при цар Птолемей II Филаделф.
В същият този миг се явил Ангел Господен и го хванал за ръката. На Симеон било обещано, че няма да умре, докато не се изпълни пророчеството на Исая.
Дева Мария и праведният Йосиф се възхитили на тези благословени думи. Колко щастливи са били те, защото праведните Симеон и Анна, наистина доживели да видят с очите си Спасителя на света.
В Православието е запазен старозаветният обичай за 40-дневно очистване след раждането на дете. Обикновено на 40-ия ден или по-късно майката и детето отиват в храм, за да им се прочетат молитви.
Молитвите на „четиридесетия ден“ се четат на жената, след което тя вече може да се докосне до светилището и да се моли в храма (преди това тя не може да влиза вътре). Бебето се внася в храма, а момчето се внася от свещеника в Олтара.
В народните представи света Богородица е покровителка на бременността и родилките, но също е “вълча Богородица”, свързана с животни, олицетворяващи демоничните сили на долния свят.
Ето една много силна молитва за Сретение Господне
О Всемилостиви Боже,
В този свещен ден на Сретение Господне се приближавам с дълбока вяра и смирение. Моли се моето сърце да бъде отворено за Твоята безкрайна любов и мъдрост. Напълни ме със Светия Си Дух, за да бъда светлина и надежда за ближните ми, както Твоят Син, Исус Христос, озари света с истината Си.
Господи, както Мария и Йосиф преживяха Божията благодат в Твоето Сретение, дари и мен с разбиране за Твоя план и с готовност да следвам Твоите заповеди. Нека Твоята свята светлина озари пътеката ми, да ме води през трудностите и да ме изпълва с вяра, надежда и любов.
В този ден, когато се събираме в молитва и благодарност, моля Те да помилваш всички, които страдат, да лекуваш болните, да утешаваш скърбящите и да дариш мир на раздвоените. Помогни ми да бъда инструмент на Твоята благодат, да върша добро и да споделям Твоята любов с всички около мен.
Благослови моето семейство, приятели и всяко живо същество, за да можем заедно да се стремим към небесното царство, изпълнени със смирение и радост от Твоята неизмерима милост.
Господи, чрез силата на Твоя Син и Светия Дух, нека тази молитва бъде израз на моята вечна вяра и преданост към Теб. Дарувай ни вяра, която преодолява всички предизвикателства, и ни води по пътя на истината и светлината.
Амин.
Кой празнува имен ден на Петльовден?
На 2 февруари Имен ден празнуват всички, които носят имената и техните производни: Радослав, Радослава, Радостин, Ради, Радо, Радко, Радост, Радостина, Рада, Радина, Радка, Драго, Драга, Драгомира, Драгомир, Ралин, Ралина, Ванеса, Средка, Средко.
Честит имен ден на всички именици!
Църковните празници носят дълбока духовна символика и ни напомнят за вярата, традициите и ценностите, които ни свързват с Бога. Всяка дата в християнския календар има своето значение и поучителни уроци, които ни водят към по-добър и смирен живот. Остави коментар или се абонирай за нашия бюлетин, за да получаваш още вдъхновяващи съвети директно в пощата си на тема църковни празници и християнство!
Тази статия е защитена от Digiprove © 2022 Happy Woman BG
