На днешния 9 май православната църква отбелязва празника Летен Никулден, известен също като Летни св. Никола. Този ден е посветен на пренасянето на мощите на св. Николай Мирликийски чудотворец от родните му земи в Балканите към италианския град Бари.
Свети Никола е почитан по целия християнски свят, като основният му празник е на 6 декември. Въпреки това, честванията в град Бари започват на 7 май и продължават до 9 май, като кулминацията на празника настъпва именно на последния ден. Този ден е специален за жителите на Бари и за всички, които почитат светеца, тъй като той е станал покровител на града след пренасянето на мощите му.
Летен Никулден: История
Летен Никулден има дълга история, тъй като е обявен за официален празник още през 1087 година, когато мощите на св. Николай са преместени от древния град Мира в Ликия (днешен Демре, Турция) и са донесени в Бари. За да бъдат приютени мощите, в Бари е построена специална базилика, която и до днес остава важно място за поклонение както за православни, така и за католически християни.
Св. Никола е известен със своето милосърдие и благочестие. Той е покровител на моряците, бедните, слабите и беззащитните, несправедливо осъдените и децата. След като мощите му са пренесени в Бари, той става покровител на този южен италиански град, а всяка година се провеждат тържествени церемонии в негова чест, известни като „Festa di San Nicola“.
Един от най-важните моменти на празника е церемонията по пренасянето на статуята на светеца и неговите мощи до вълнолома Свети Никола, където те се качват на лодка за кратка разходка по морето. Множество лодки с поклонници и вярващи следват плаването, като така изразяват своята почит към светеца.
Летен Никулден: Традиции
По традиция на Летен Никулден не се работи, тъй като се вярва, че ако човек наруши този обичай, ще разгневи светеца и ще бъде наказан с природни бедствия. Освен това, на този ден има забрана за жени да шият, тъй като се смята, че с иглата могат да наранят св. Никола, като му избодат очите.
Интересно е, че в някои райони празникът се нарича още Сухи Св. Никола, а молебенът за дъжд е основна част от честванията. Вярващите обикалят нивите с икони, водени от свещеника, и пеят песни. Водосвет се прави и на свещени дървета, извори и кладенци, а празникът завършва с курбан в чест на светеца.
На Летен Никулден съществува и любопитен ритуал, известен като „Пеперуда“, който е характерен за пролетните празници. Момите от селото избирали малко момиченце, което да бъде наречено Пеперуда. То трябва да бъде сираче и да моли за дъжд. Вярва се, че с плача и молбите си, детето ще трогне небесата и ще донесе нужния дъжд, за да да донесе плодородие на земята.
Ритуал ,,Пеперуда“
По време на празника Летен Никулден се изпълнява ритуалът ,,Пеперуда“. В типичния за ритуала в България вариант главна роля в него играе момиче, наричано за случая пеперуда, което трябва да е в предфертилна възраст и да е последно дете.Ако майката на детето след това роди пак, това се счита за лошо предзнаменование, поради което често се избира момиче с починал баща или възрастна майка. Момичето се съблича по риза, косата му се разплита и се покрива със зеленина, обикновено бъз, но на някои места също бучиниш и росен, цветя, върбова кора. От същата зеленина се изработва венец за главата му, а по един стрък от нея то носи в двете си ръце.
Облечената по този начин пеперуда обикаля селото, придружавано от група момичета, като стопаните на всяка къща го поливат с вода и вино.Пеперудата играе специфичен танц, при който се върти на място, пръскайки всички наоколо с водата, докато десетина от нейните придружителки (разделени на две редуващи се групи) ѝ съпровождат със специални ритуални песни.Няколко други момичета от групата носят със себе си торби или други съдове, в които събират различни храни, които получават от домакините – брашно, масло, сирене. За пеперудата има отделен подарък – забрадка, пари или накити.
Пеперугарските песни са специфични ритуални песни, които се изпълняват само при този обред. Текстът им е разнообразен, но основен сюжет е полетът на пеперудата до Бог, за да измоли дъжда за хората, а задължителна повтаряща се фраза е „Дай, Боже, дъжд“:
Летела е пеперуда,
дай, Боже, дъжд,
от ораче на копаче,
да се роди жито, просо,
жито, просо и пшеница,
да се ранят сирачета,
сирачета, сиромаси.
Почитане на Св. Николай в Русия
В много райони на Русия, особено в селските и земеделските общности, свети Николай се почита не само като закрилник на моряци и пътешественици, но и като особен покровител на домашните животни, и най-вече — на конете. Тази традиция има дълбоки корени в народното християнство и се свързва с убеждението, че светецът е не само чудотворец, но и застъпник пред Бога за нуждите на обикновения народ, който от векове разчитал на конете в своя ежедневен труд — в земеделието, превоза, и дори в защита на дома и селището.
Според стария църковен календар, 9 май (което се пада на 22 май по нов стил) е денят, в който се чества пренасянето на мощите на свети Николай Мирликийски от Мира в Ликия в италианския град Бари. В руската православна традиция обаче този ден добива и друго, по-специфично измерение — той се утвърждава като „празник на коня“. Тогава в много села се провеждали тържествени ритуали и обреди, посветени на грижата за конете и опазването на стадата.
Това бил денят, в който за първи път през пролетта конете били изкарвани нощем на паша. Смятало се, че именно свети Никола ще ги закриля от всички беди — от болести, нападения на диви зверове или зли сили. По този повод всички коневъди, пастири и ездачи се събирали заедно и организирали специален молебен, който често се съпътствал от водосвет. Свещеник освещавал водата, с която след това се пръскали не само животните, но и местата, където щели да пасат или нощуват.
Молитвите в този ден били насочени към това свети Николай да запази конете здрави, да ги пази от злополуки, да им осигури добро потомство и плодородие. Понякога конете били украсявани със специални орнаменти, сресвани тържествено, дори им се плетяли плитки, а на шествието след службата участвали цялото село — като форма на обществена вяра и надежда за благополучие през идващите месеци.
Така празникът не бил просто църковна служба, а се превръщал в събитие, което събира хората, обединява ги около грижата за най-ценните помощници в живота на село — конете. Паметта за тази традиция продължава да се съхранява в някои региони на Русия и до днес, особено в местности с развита коневъдна култура.
Съвременно значение на Летен Никулден
В съвременността честването на Летен Никулден все още съществува, макар и на места да е загубило традиционната си сила и обхват. В редица региони, особено в Северозападна и Централна България, обичаите, свързани с този ден, са запазени и се предават от поколение на поколение. Ритуалите като молебените за дъжд, шествията с икони и дори „Пеперудата“ все още се изпълняват – макар и в адаптирана форма – благодарение на усилията на местни читалища, етнографски групи и фолклорни състави. Те не само възпроизвеждат традициите, но и ги популяризират сред по-младото поколение чрез участие в фестивали, училищни инициативи и културни събития.
Особен принос за съхранението на тези обичаи имат местните културни институции – музеите на етнографията и селските читалища, които организират възстановки, изложби и тематични вечери, посветени на празника. В някои села дори се провеждат летни събори около 9 май, където освен богослужения и курбани, се представят и традиционни занаяти, местни носии и ритуални танци.
От друга страна, нарастващият интерес към културния туризъм и възраждането на народната идентичност в България водят до постепенното възвръщане на интереса към Летен Никулден. Туристически маршрути, включващи участие в автентични празници и ритуали, както и засиленият интерес от страна на етнолози и млади изследователи, допринасят за поддържането на живата памет за този празник. Фестивали като „Жива традиция“ и други подобни културни събития често включват възстановки на ритуала „Пеперуда“ и други обредни форми, свързани със св. Николай.
Макар и с нов облик, Летен Никулден продължава да бъде свързващ мост между миналото и настоящето – между вярата, обичая и стремежа на съвременния човек да остане част от културното си наследство. Запазването и предаването на тези традиции не е просто въпрос на фолклорно възпроизвеждане, а акт на духовна устойчивост и идентичност, който показва, че обредността има своето място и в нашето време.
Заключение:
Летен Никулден е не просто църковен празник, а дълбоко вплетен в народното съзнание ден, в който се преплитат вяра, традиции и духовна връзка с природата. Почитан и от Източната, и от Западната църква, свети Николай Мирликийски остава един от най-обичаните светци, символ на милосърдие, закрила и чудеса. Пренасянето на неговите мощи в Бари през 1087 г. поставя началото на нова вълна от почит, която обхваща не само Италия, но и целия християнски свят.
В България Летен Никулден се свързва с множество обичаи и вярвания, които отразяват нуждата на хората от надежда, плодородие и закрила. Забраните за работа, молебените за дъжд, курбаните и магичното шествие на „Пеперудата“ разкриват една жива, сакрална връзка между човека, природата и божественото. В руската традиция този ден придобива допълнителен смисъл като празник на конете — още едно доказателство за универсалността и многостранността на култа към свети Николай.
Днес, когато много от тези ритуали са на път да останат само като спомен, тяхното опазване и предаване има важно културно и духовно значение. Летен Никулден ни напомня не само за силата на християнската вяра, но и за мъдростта на народната традиция — тази, която съхранява човешката благодарност, страхопочитание и стремеж към хармония със света около нас.
Присъедини се към нашата общност и нека заедно черпим вдъхновение от вярата и празничните традиции! Остави коментар или се абонирай за бюлетина на списание HappWoman.bg, за да получаваш вдъхновяващи съвети, духовни напътствия и красиви идеи за християнските празници – всичко това директно в твоята поща. А ако търсиш нещо наистина специално, разгледай уникалните икони на HappyMarker.bg – символ на благословение и светлина в дома!
