Всяка година на 7 Януари Православната църква почита паметта на Свети Йоан Кръстител. Празникът е наречен Ивановден. Ивановден е един от най-обичаните и чествани български празници. И това съвсем не е случайно – стотици хиляди българи имат повод да вдигнат тежки наздравици!
Ивановден като народен празник е част от богатия в обредно отношение коледно-новогодишен празничен цикъл.
Традиции и обичаи на Ивановден
Мнозина свързват Богоявление или Йордановден с традиционното хвърляне за кръста и леденото мъжко хоро. Сигурно доста хора ще се изненадат да разберат, че всъщност основен символ на Ивановден е водата, която олицетворява чистотата и обновлението. Именно на Ивановден се вярва, че водата има особено силна пречистваща сила. Традиционно на този ден се извършва ритуалното къпане или „водичарство“, което е остатък от древни езически обичаи.
Оказва се, че за немалко части от България дори е по-характерно къпането в ледена вода да се извършва на 7 януари. Ергените къпят момите, за здраве се къпят и младите мъже, а в Югозападна България на този ден къпят младоженките и момиченца до едногодишна възраст, откъдето идва и другото название на празника – Женски водици.
Посещение на кумове и кръстници
Тясно преплетен с ритуала по къпането е и обичаят семействата да посещават кумовете и кръстниците си. В българската култура кумът и кръстникът се радват на особена почит, тъй като изпълняват духовна и наставническа роля за младото семейство или за детето. Затова на Ивановден е прието да им се носи обреден хляб, да се отправят благопожелания, а те от своя страна да даряват гостите с лакомства или дребни подаръци. Тази размяна на внимание и уважение поддържа връзките между поколенията и укрепва семейните и приятелските контакти.
На Ивановден по традиция се играят буйни хора, често край реките, езерата или други водоеми. Хората се събират на открито, за да отпразнуват празника с музика, танци и песни. Смята се, че това е начин да се прогонят злите духове и да се съхрани плодородието през годината.
Какво е добре да се прави на Ивановден?
Ивановден е празник, носещ обновление, надежда и благословия за новата година. Чрез своите обичаи той успява да обедини православното християнство с богатството на народните традиции, оставяйки дълбок отпечатък в културното наследство на българите.
Една от най-значимите традиции, свързани с празника на свети Йоан Кръстител, е ритуалът на побратимяването. В различните райони на България този обред се изпълнява по уникален за мястото начин, но основната му същност остава непроменена. Желаещите да станат побратими посещават домовете си в определен ред, започвайки от най-възрастния. При всяко посещение на Ивановден се търси благословията на майката на момчето. В знак на одобрение и благословия, майките даряват побратимите с китки, украсени с червен конец и монета.
Какво се слага на трапезата?
Със сигурност хиляди домове в страната ще отворят вратите си за чакани гости и приятели. Припомняме ви, че на имен ден не се кани, а гостите сами идват. Има поверие, че е лоша поличба, ако на Ивановден именикът не бъде посетен от гости. Така че трябва да се подготвите подобаващо с празничната трапеза, за да можете да посрещнете близките си. А тя, разбира се, си има своите тънкости.
Основните ястия, които се правят на Ивановден са свинско месо с кисело зеле (за предпочитане ребра) и варено жито. Тъй като постите отдавна са свършили, можете да се развихрите с всякакви сухи мезета, както и кървавица. В някои региони се приготвя специален обреден хляб, който се разчупва и благославя за здраве и берекет.
Десертите за празника се правят основно с ябълки или сушени ябълки. Това може да са кексове, пити, ябълкови кремове – всичко, за което се сетите. Можете да заложите и на ошав.
Народни вярвания и символика
От гледна точка на народните вярвания, този ден е своеобразно продължение на празничните ритуали от Йордановден, а чрез култа към св. Йоан Кръстител се затвърждава идеята за покаяние и праведен живот. Някои етнолози подчертават, че в по-стари времена именниците на този ден са раздавали и малки дарове на децата от селото или квартала, за да ги орисат със здраве и радост. Същевременно, съществуват и поверия, че ако човекът, който отбелязва имения си ден, прояви гостоприемство и щедрост, то цялата година ще бъде благословена.
Религиозно значение на Ивановден
Смисълът на този празник е дълбоко религиозен, но същевременно е наситен с много фолклорни елементи, които придават на празника характерната му колоритност. В православието свети Йоан Кръстител се почита като образец на смирение и покаяние, които са особено важни във връзка с духовното пречистване, започнало от Йордановден.
Именно чрез кръщението, извършено от св. Йоан, се поставя началото на Христовата проповед и се затвърждава мисията на Иисус Христос. Затова и църковната служба на 7 януари често напомня за ролята на светеца като водач към истината и добродетелността.
Житие на Свети Йоан Кръстител
Днес на Ивановден почитаме Св. Йоан Кръстител.
Земният живот на Йоан има много общо със земният живот на Исус. Двамата били далечни роднини. Майката на Йоан – праведната Елисавета – била сестра на Света Анна, майката на Пресвета Богородица. Подобно на Исус, Господ Бог дал на Йоан малко повече от 30 години земен живот.
Йоан бил истински дар от Господ за родителите си – свещеникът Захария и съпругата му Праведната Елисавета. В крайна сметка той се родил, когато приели, че ще останат бездетни до края на дните си.
И когато Елисавета родила своят син, тя, вдъхновена от Светия Дух, го нарекла Йоан, въпреки че нямала нито един роднина в семейството им с това име.
Служенето, което бе предопределено по съдба на Йоан от Господа, е обхващало три компонента.
Първо, да разобличи греховете на хората.
Второ – Йоан кръщава разкаялите се грешници, като ги потапя във водите на река Йордан. Измиването било символ на очистването от греховете.
Трето – той е трябвало да разкрие за предстоящата поява на Спасителя. Йоан казал на всички: „Аз ви кръщавам с вода, но най-силният от мен идва. Той ще ви посвети в Светия Дух и огън.“
Йоановото кръщение става прототип на християнското кръщение. Това е първото и много значимо тайнство в живота на християнина.
Символиката на Кръщението е, че при потапяне във водата човешкото създание „умира“ за грешния живот и се преражда от Светия Дух за вечен живот.
След смъртта Свети Йоан Кръстител тленното му тяло било взето от учениците му: погребали го град Севастия близо до гроба на светия пророк Елисей. Останките били там почти 1000 години преди Първия кръстоносен поход, когато са открити от кръстоносец.
Мощите му били пренесени в Генуа, а сега те се пазят в специален ковчег от бял камък в манастир „Свети Лаврентий“.
Много години по-късно съдът с главата на Йоан е намерен, когато благочестивият Инокентий решил да построи църква в Елеонската планина. Когато започнали да копаят за основите, хората се натъкнали на съд с главата на Кръстителя.
След това тя изчезнала и никой не я откривал в продължение на едно хилядолетие. Очевидно, тайно пренасяна от едно място на друго. Поради това се смята, че тленни останки от главата на Йоан Кръстител са били разделени на няколко части и сега се съхраняват на различни места по света. По-голямата част се намира в катедрала в Северна Франция.
През м. август, 2010 г. у нас, на остров Свети Иван, край Созопол, при археологически разкопки е намерена кутия с осем лицеви кости. Наши археолози и свещеници твърдят, че тези кости са част от главата на самият Свети Йоан Кръстител.
Молитва към св. Йоан Предтеча
Св. Йоан Кръстител Кръстителю Христов, проповедниче на покаянието!
Не презирай мене, който се кая, но заедно с небесните войнства моли се на Господа за мене недостойния, който паднах в много грехове и се измъчвам от бурните помисли на моя ум.
Изпълнен съм със зли дела и няма край моят греховен навик, умът ми е прикован към земните неща.
Що да правя, не зная, и при кого да отида, за да бъде спасена душата, освен при тебе, свети Йоане, едноимен на благодатта, защото зная, че ти пред Господа след света Богородица си най-велик измежду всички родени на земята.
Ти се удостои да се докоснеш до главата на Царя Христа Божия Агнец, Който взе греховете на света, моли го за моята грешна душа, та поне отсега да понеса благото Му иго и да получа наградата с последните.
О, Кръстителю Христов, досточтими Предтече, последни пророче, първи мъчениче, наставниче и учителю на чистотата и ближни Христов приятелю!
Тебе моля, при тебе прибягвам: не ме отхвърляй от твоята закрила, но подигни мене, падналия в много грехове.
Обнови душата ми чрез покаяние, като с второ кръщение.
Очисти мене осквернения от греховете и ми помогни да вляза в небесното Царство, дето нищо нечисто не влиза.
Амин.
Българската народна традиция свързва обредите и обичаите на Ивановден с очистителната и чудодейна сила на осветената предния ден вода. Периодът на т.нар. „мръсни дни“ е отминал и всеки обръща поглед напред към сбъдването на предсказанията за добро здраве, берекет и щастлив живот.
Кой празнува имен ден днес?
На Ивановден Имен ден празнуват, всички които носят имената и техните производни: Йоан, Йоана, Йоанна, Иван, Иванкa, Иванинa, Ивета, Ивелина, Ивана, Ивалина, Ваньо, Ванко, Ванчо, Ваня, Ванина, Калоян, Йовкo, Йовка, Ивайло, Ивайла, Иво, Ивона, Жан, Жанa, Жанка, Яна, Янко, Яне, Деян, Деан.
Честит имен ден на всички именици! Бъдете живи и здрави!
Тази статия е защитена от Digiprove © 2022 Happy Woman BG
