На 5 март почитаме велики светци – Св. Мъченик Конон Исаврийски (I – II), Св. Мъченик Конон Градинар († ок. 250), Св. Преподобни Марк Постник († ср. V в.), Св. Преподобни Исихий Постник († ок. 790), Св. Мъченик Йоан Българин († 1784) и Св. Николай Велимирович Сръбски (1881 – 1956).
Житие и страдание на светия мъченик Конон Исаврийски
Конон се родил в селището Витания на 18 стадия от град Исаврия в семейството на Нестор и Нада.
Когато Конон пораснал му се явил свети архистратиг Михаил, научил Коноп на истинната вяра и го кръстил в името на Пресвета Троица. От тогава Конон се изпълнил със Светия Дух и архистратиг Михаил винаги пребивавал с него невидимо.
След не много време блажения Конон успял да убеди и своите родители да оставят идолопоклонството и да се обърнат към Христа. Конон кръстил баща си и майка си. Бащата на Конон, блаженният Нестор, бил удостоен с мъченическа смърт умъртвен от идолопоклонниците.
Веднъж по време на богомерзкия празника на Аполон, Свети Конон със силата на молитвата и своята несломима вяра показал чудо на събралата се за празника тълпа и мнозина се обърнали към христовата вяра а идолите били разбити.
И много хора повярвали в Христа и като разбили идолите, приели свето Кръщение. А други, ожесточени, останали в предишното неверие и силно скърбели за гибелта на Аполоновия идол. Но впоследствие, виждайки многото различни чудеса, извършвани от свети Конон, повярвали в Христа и останалите езичници на тази земя. По това време се надигнало гонение срещу християните свети Конон бил хванат и подложен на много и жестоки мъчения. Исавряните, като научили за страданията на Светията се надигнали и го освободили а неговите мъчители избягали.
Две години след мъченията свети Конон се представил пред Бога. Народа на цялата Исаврийска страна се събрали и тъгували за светеца.
Житие на свети мъченик Йоан Българин
Днес, освен, че почитаме Св. мчци Конон, почитаме и св. мъченик Йоан Българин. Блаженият Йоан бил родом от България. По стечение на обстоятелствата се поддал на дяволските изкушения и се отрекъл от Христа. Впоследствие осъзнал тежестта на своето прегрешение и започнал искрено да се кае за отстъплението си от християнската вяра.
Търсейки покой за измъчената си съвест, Йоан напуснал родината си и се отправил към Света Гора Атонска. Там прекарал три години в служба на един благочестив старец. Въпреки това не намирал утеха – постоянно бил замислен, тъжен и мълчалив, а цялото му изражение издавало дълбока вътрешна болка.
Не издържайки повече угризенията на съвестта, Йоан напуснал Света Гора и се отправил към Цариград. Там се преоблякъл в турски дрехи и влязъл в джамията „Света София“. Вътре започнал открито да се кръсти и да се моли по християнски, което силно разгневило присъстващите мюсюлмани. Те яростно го нападнали и настоявали за обяснение. Йоан безстрашно изповядал, че е християнин, че вярва в Иисус Христос – Сина Божий и истинския Бог, и затова се моли като такъв.
Опитали се да го разубедят, но виждайки неговата непоколебимост, агаряните го осъдили на смърт. Главата му била отсечена в двора на „Света София“ на 5 март 1784 година.
Така блаженият Йоан, едва 19-годишен, приел славния мъченически венец от Христа Бога.
Св. мъченик Конон Градинар
Св. Конон бил родом от Назарет Галилейски. Той живял и се трудел в град Мандон (Памфилия, Мала Азия), като се занимавал с градинарство. По нрав бил прост, безкнижен, но се боял от Бога и пазел Неговите заповеди.
През време на гоненията при император Декия (249-251 г.) войводата Публий заповядал да го хванат и го принуждавал да принесе жертва на идолите. И когато Конон останал непоколебим в своето изповедание, забили му гвоздеи в нозете и го заставили да тича. Мъченикът изнемогвал, паднал на колене и, като се помолил, предал Богу душата си.
Житие на Св. Преподобни Марк Постник
Този свят подвижник надминал всички монаси със своя постнически живот. Наред с това се отдал на изучаване на Божествените Писания и достигнал съвършенство в добродетелта, както свидетелстват за това написаните от него поучения, извършил много чудеса.
Преподобни Марк изучил словото Божие така съвършено, че знаел наизуст цялото Свещено Писание, бил слушател на свети Йоан Златоуст и написал много поучителни слова.
Душевната чистота на преподобния била толкова голяма, че манастирският свещеник, както сам с клетва свидетелства, никога не му преподавал Божествените Тайни със своята ръка, но всеки път, когато той пристъпвал към свето Причастие, приемал светите дарове от ангел, който държал лъжичката и сам го причастявал.
Слугата на преподобния казвал, че никога не го е виждал да плюе на земята, такава била неговата кротост. Преподобният прекарал в монашеско звание четиридесет години и носел подвига на поста в продължение на шестдесет години. На сто години от рождението си отишъл при Господа.
Предполагат, че преподобни Марк е приел монашество, бидейки на 40 години и 60 години се подвизавал в монашеския живот. Място на подвизите му била Нитрийската планина, разположена в Долен Египет на 70 версти на юг от Александрия и на запад от река Нил, близо до Ливийската пустиня.
Преподобният починал около средата на V век.
Житие на Св. Преподобни Исихий Постник
Свети преподобни Исихий Постник е християнски светец, почитан в Православната църква. Той е известен със своя аскетичен начин на живот и строг пост, откъдето идва и прозвището му „Постник“.
Исихий е живял през 4-ти век и е бил монах в манастир в Египет. Той се отличавал с изключителна духовна дисциплина и отдаденост на Бога. Според преданията, Исихий прекарал много години в пустинята, където се подлагал на тежки пости и молитви. Неговата святост и чудеса привличали множество последователи, които търсели неговите съвети и благословии.
В православния календар денят на свети Исихий Постник се чества на 17 юли. Този ден е посветен на неговата памет и на почитането на неговия подвиг като пример за християнска добродетел и духовно усъвършенстване.
Кратко животоописание на св. Николай Сръбски
Св. Николай (Велимирович), епископ Охридски и Жички (1881-1956), е един от най-видните богослови на Сръбската православна църква. Той е духовен водач, проповедник, писател и мислител, допринесъл значително за възраждането на монашеския живот и народното благочестие в Сърбия. Почетен доктор на няколко престижни университета, той бил ненадминат организатор и проповедник, заслужено наречен „Сръбският Златоуст“. Неговото духовно наследство продължава да вдъхновява Църквата и до днес, а св. Юстин Попович го нарича „тринадесетия Христов апостол“.
Роден е на 23 декември 1880 г. в село Лелич, Южна Сърбия. Учи в гимназия във Валево, след което завършва богословие в Белград. Продължава образованието си в Берн, Женева, Лондон и Санкт Петербург. В Берн защитава докторска дисертация по богословие на тема „Възкресението на Богочовека“, а в Женева – по философия.
След завръщането си в Сърбия през 1909 г. приема монашество в манастира Раковица, където получава името Николай. Започва да преподава богословие в Белградската духовна академия „Св. Сава“. В годините на войните (1912-1918) активно участва като доброволец – проповядва и помага на пострадалите. През 1915 г. е изпратен в Америка и Англия като представител на сръбското правителство.
След края на Първата световна война, през 1919 г., е избран за епископ на Жича, а през 1920 г. – на Охридската архиепископия. По настояване на Архиерейския събор и народа, през 1936 г. се завръща в Жича. Като епископ той създава сиропиталища, подпомага възстановяването на разрушени храмове и манастири, и укрепва вярата на народа. Под неговото духовно ръководство мнозина приемат монашески постриг.
По време на Втората световна война, през 1941 г., е арестуван от германските окупатори и затворен в манастира Любостиня, а по-късно – във Воиловица. На 15 септември 1944 г. нацистите го изпращат в концентрационния лагер Дахау заедно с патриарх Гавриил Сръбски. Освободен е на 8 май 1945 г.
Заради разклатеното си здраве, през 1946 г. заминава за САЩ, където до края на живота си служи на Църквата, преподава и пише в Ню Йорк, Джорданвил и Саут Кентън. Сред неговите духовни чада са св. Йоан Шанхайски и св. Юстин Попович.
Епископ Николай умира на 18 март 1956 г., докато се подготвя в молитва за неделната света литургия. До 1991 г. мощите му почиват в сръбския манастир „Св. Сава“ в Либъртсвил (САЩ), след което са пренесени в родното му село Лелич. Впоследствие той е канонизиран от Сръбската православна църква. Паметта му се чества на 5 март – деня на неговата кончина, и на 20 април – деня на пренасяне на мощите му. Днес те почиват в храм „Св. Николай“ в Лелич.
Св. Николай Велимирович оставя огромно духовно наследство, което е събрано в 15 тома от епископ Лаврентий.
На какво ни учат тези светци?
Тези светци ни учат на различни добродетели чрез своя живот, подвизи и мъченичество:
Св. мъченик Конон Исаврийски (I – II век)
- Вяра и чудотворство – Той бил изключително предан на Бога и извършвал чудеса, лекувал болни и изгонвал демони.
- Учение: Да се доверяваме напълно на Божията сила и да живеем с чисто сърце.
Св. мъченик Конон Градинар († ок. 250 г.)
- Труд и скромност – Бил обикновен градинар, който прославял Бога чрез своята скромност и трудолюбие. Пострадал мъченически заради непоколебимата си вяра.
- Учение: Да бъдем смирени и да служим на Бога дори в най-обикновените си дела.
Св. преподобни Марк Постник († ср. V в.)
- Пост и духовенство – Бил известен със строгия си постнически живот и борбата срещу страстите.
- Учение: Постът и молитвата не са само физически усилия, а начин за духовно очистване и приближаване към Бога.
Св. преподобни Исихий Постник († ок. 790 г.)
- Безмълвие и вътрешен мир – Практикувал исихазма (молитвено безмълвие) и учел за важността на вътрешната молитва.
- Учение: Да се стремим към вътрешен покой и постоянна връзка с Бога чрез молитвата.
Св. мъченик Йоан Българин († 1784 г.)
- Покаяние и мъченичество – След отричане от Христос осъзнал грешката си, покаял се и приел мъченическа смърт, отказвайки да се върне към исляма.
- Учение: Истинското покаяние води до духовно възраждане, а вярата трябва да се защитава дори с цената на живота.
Св. Николай Велимирович Сръбски (1881 – 1956)
- Просвета и духовно водачество – Бил блестящ богослов, писател и пастир, укрепил вярата на сръбския народ. Проповядвал любов, смирение и национално единство.
- Учение: Вярата и знанието вървят ръка за ръка, а истинският духовен водач служи на народа си с любов и смирение.
Светците, които почитаме на 5 март, ни оставят безценен духовен пример чрез своя живот, подвизи и мъченичество. Те ни учат на непоколебима вяра, смирение, трудолюбие, покаяние и духовно усъвършенстване.
Независимо дали чрез чудотворство, проповед, аскетичен живот или мъченическа смърт, всички те свидетелстват за силата на Христовата истина. Техните жития ни напомнят, че пътят към Бога изисква постоянство, смелост и чисто сърце. Нека следваме техния пример и се вдъхновяваме от тяхната непоколебима преданост към вярата.
Присъедини се към нашата общност и нека заедно черпим вдъхновение от вярата и празничните традиции! Остави коментар или се абонирай за бюлетина на списание HappWoman.bg, за да получаваш вдъхновяващи съвети, духовни напътствия и красиви идеи за християнските празници – всичко това директно в твоята поща. А ако търсиш нещо наистина специално, разгледай уникалните икони на HappyMarker.bg – символ на благословение и светлина в дома!
