Първата неделя след Петдесетница – 30 юни, е посветена на всички светии. Църквата празнува Събор на светите славни и всехвални дванадесет апостоли (Павловден).
Това е празник за обща прослава на Христовите апостоли, т.е. пратеници. Те са Симон Петър, Андрей Първозвани, Иаков Заведеев, Иоан Богослов, Филип, Вартоломей, Тома, Матей, Иаков Алфеев, Иуда Иаковов, Симон Зилот, Матий (Матия) – на мястото на Иуда Искариот. Към тях се причислява и апостол Павел, затова този ден се казва още Павловден.
Като празнува паметта на всеки един от дванадесетте апостоли отделно, Църквата еднакво благоговее и пред целия техен събор, обяснява канонът.
Отците на Църквата са установили този празник – Неделя след Петдесетница по три причини:
Първо – да ни посочат плодовете, с които слизането на Светия Дух изпълни и оплоди нетленната действителност, духовния свят.
Второ – да ни напомнят, че има много герои на вярата, които със съвършен живот и с жертвена изповед са служили на Бога и са овенчани от Него с „венеца на славата“, но са останали безименни и неизвестни за света.
И трето – да се съберат всички светии в един ден, за да се знае, че те са живели и просияли със силата на Единия Спасител Иисус Христос, че са се подвизавали на едно и също поприще на добродетелта, че всички са от Едната, Света, Съборна и Апостолска Христова Църква и че пребъдват в едно Небесно Царство на Отца и Сина, и Светия Дух – в Царството на благодатта. „Яви се Божията благодат, спасителна за всички човеци“, казва св. апостол Павел.
Неделя след Петдесетница
На този ден- Неделя след Петдесетница прославяме всички светии, възнасяме молитви към тези, които са просияли от нашия род през вековете.
Всеки християнски народ в оградата на светата Христова Църква е дал светци. Такива сме дали и ние българите.
Преподобният наш отец и светец Паисий Хилендарски в своята „История славянобългарска“, в глава девета, е събрал имената на българските светци, „колкото са просияли от българския народ в последните времена“. Той изброява 58 светци и казва „толкова се намериха“, т. е. толкова е могъл той да открие.
Но не само на изброените от отца Паисия светци, но и на други български светци се знаят имената. И на всеки от известните нам е определен ден за честване.
Има обаче много светци от българския род, чиито имена не знаем. Тях знае само Бог!
Затова именно е определен този ден за ден на всички български светци – и знайни, и незнайни.
И днес Българската православна църква отправя сърдечна молитва към всички български светци за благодатна помощ и закрила.
Те са просияли от нашия род; те са най-близки нам и ние с най-голямо дръзновение можем да се обърнем към тях като към свои.
За светците пророк Исаия казва: „Ще дигнат криле като орли“ (40:31). Високо са се издигнали духом светците, високо – при Бога, над греха и порока.
Но погледът им е към света, към техните братя и сестри, седящи често в мрак и сянка смъртна (Мат. 4:16), за да им помогнат, да ги извлекат из благото на греха.
Светците се интересуват за нас. Те винаги са готови да ни помагат. Подават ни ръка и ни казват: „Дайте ни вашата! Вие сте нравствено свободни същества, личности със свободна воля. Насила не можем да ви помогнем!“
Ние знаем, че и Спасителят често поставяше условието: „Искаш ли?“ – Например Той пита разслабления във Витезда: „Искаш ли да оздравееш?“ (Йоан. 5:6).
В Откровението казва: „Ето, стоя пред вратата и хлопам: ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него и той с Мене“ (3:20).
Стои, хлопа, чака; ако някой чуе и отвори вратата, при него влиза. Насила не се втурва!
Затова нека по собствена подбуда често да се обръщаме с молитва към светците и по-частно към нашите – българските светци, като от своя страна чрез образцов християнски живот създаваме необходимите благоприятни условия за взаимообщение с тях и получаване на тяхната духовна подкрепа!
Вие, които сте просияли от нашия род, като сте се подвизали с добрия подвиг, пътя сте свършили, вярата опазили и сте получили от Господа, Праведния Съдия, венеца на правдата (срв. 2 Тим. 4:7,8), помагайте ни да ви бъдем подражатели в доброто и светостта, и тъй като имате дръзновение пред Христа Бога, молете Го като благ да ни изпрати Своите щедрости, да дари мир на света и на нашите души велика милост! – Амин!
Неделя след Петдесетница- ден за прослава и на онези неизвестни монаси и свети хора, отишли си тихо и скромно от този свят
Неделя след Петдесетница – на Всички светии е най-новият подвижен празник в нашия църковен календар. Празнува се в първата неделя след Петдесетница.
Денят на Всички български светии е уникален празник. На него църквата отдава почит към всички исторически личности, живели по нашите земи, които са канонизирани за светци. Те са били хора на вярата и духа и всеки с делата си е заздравявал спойката между църква, народ и държава. Българските светци олицетворяват националната ни съдба, защото всеки период от доосвобожденската ни история има своите мъченици.
Освен тези светии, които са отбелязани в църковния календар, на българската земя са просияли много светители, преподобни, пустинници и мъченици, като се почне от преди покръстването на българите и след това до ново време. На този ден възпоменаваме и безбройните неизвестни свети хора, които проляха кръвта си за запазването на вярата по нашите земи. Този ден е за прослава и на онези неизвестни монаси и свети хора, отишли си тихо и скромно от този свят, които светят с невидима светлина от небесния небосклон.
Първият известен по име български светец е едновременно княз и мъченик. Той е св. Енравота или Боян, пострадал за християнската вяра през 30-те години на IХ век. Този най-голям син на хан Омуртаг е екзекутиран в Плиска по заповед на брат си Маламир. Но преди да се прости със земния живот, Енравота изрекъл следните думи: „Вярата, за която сега аз умирам, ще се разпространи по цялата българска земя…“. Действително не изминали и 30 години и цяла България се покръстила. Канонизираните за светци българи са 104. Последните канонизации в Българската православна църква са извършени по времето на патриарх Кирил.
Светците са великите учители и духовните водачи на човечеството. Всеки, който обича книгата, знае как при съприкосновение със задълбочените мисли или вдъхновените стихове на класиците в нас се пораждат собствени светли мисли, чувства и желания.
Затова ние трябва не само да поддържаме духовна връзка чрез молитва с гигантите от християнското минало, но и да се задълбочаваме в изучаването на техните жития и произведения. Вярващите родители следва редовно да да се молят и да четат Библията и житията заедно с децата си, а не да ги оставят на влиянието на телевизията, Интернет и улицата. По този начин прекрасните добродетели на светците ще бъдат леко усвоени като примери за подражание, които ще изградят от нашите деца истински християни и предани родолюбци.
Защо трябва да почитаме празника на всички светии?
Празникът на всички светии е повод да се замислим за светостта, за светиите и за дължимата към тях почит.
Нашата почит към светиите главно се изразява в благоговейна почит към тях заради добродетелния им свят живот, в молитвено призоваване на тяхната небесна закрила, в почитане на техните изображения, посвещаване на храмовете в тяхна чест, в подражаване на техния пример. Почитта на светиите намира оправдание в словото Божие. Ако ние почитаме Бога, естествено е да почитаме тези, които са били „приятели” Божии. Към това ни поучава и св. ап. Павел – да имаме почит и грижа към светиите: „ И молим ви братя да уважавате ония, които се трудят между вас, които са ваши предстоятели в Господа и които ви наставляват, и да имате към тях преголяма любов заради делото им; живейте в мир по между си” (I Сол. 5:12-13).
Трябва да възхваляваме българските светци, да ги прославяме и да им благодарим, като подражаваме на тяхното боголюбие и трудолюбие.
Един след друг българските светци след достойно изпълнен дълг към Бога и народа отминаваха във вечността; оттам те продължават да бдят над всички ни, да ни закрилят, вдъхновяват, насърчават в трудовете и подвизи.
Трябва да възхваляваме българските светци, да ги прославяме и да им благодарим, като подражаваме на тяхното боголюбие и трудолюбие.
На този ден – Неделя след Петдесетница възпоменаваме и безбройните неизвестни свети хора, които проляха кръвта си за запазването на вярата по нашите земи.
Този ден е за прослава и на онези неизвестни монаси и свети хора, отишли си тихо и скромно от този свят, които светят с невидима светлина от небесния небосклон.
Днес празнуваме всички светии, които със силата на Светия Дух вършеха и вършат чудеса, разпространяваха Евангелието на Спасението и с живота си доказаха, че Божият промисъл и всемогъщество действат винаги и че във всички времена и при всички обстоятелства възсияват нови и нови светци и светици, съсъди на Божията благодат и молитвени застъпници за нас пред престола на Всевишния.
А днес имен ден празнуват всички с имената Панайот, Панталей и Панчо.
