На 30 ноември отбелязваме Андреевден. Всяка година на 30 ноември Православната църква почита паметта на Свети апостол Андрей Първозвани.
Името Андрей е от гръцки произход и в превод означава „смел“.
Каква е трапезата на Андреевден?
Трапеза на Андреевден: Преобладаващи са зърнените храни. Преди празникът се приготвят ястия от боб, леща, грах, жито, царевица. Също толкова важна е прясната обредна пита с изобразен „Андреев кръст“, която стопанката на къщата омесва вечерта преди празника.
Какво се прави на Андреевден?
Народните обичаи са на Андреевден жените да сваряват царевица, фасул, ечемик, овес – всичко което се сее и да го наричат“ Както сварените зърна наедряват, така и да наедреят посевите„.
Рано сутрин най-старата жена в къщата измивала очите си взимала десет зърна от сварената царевица, хвърляла ги нагоре и казвала „На ти мечко сварен кукуруз, да не ядеш суровия!„. Цялото домочадие после хвърляло нависоко няколко зърна в комина, „да израснат посевите високи“ – хапвали си, а жената раздавала от варивото и на комшиите – да е плодовита годината.
Младите невести също празнували, очаквайки плодородие и здраве.
С тези заклинания българинът целял да умилостиви мечката, вярвали че тя носи здраве. Особено почитана била мечката заради това, че е враг на вълците, които нападали хората и стадата. В Северна България на този ден празнуват в нейна чест, като се вярва, че Свети Андрей е неин господар.
Според народното предание светецът победил мечката, впрегнал я в рало и изорал земята. По тази причина от свареното вариво (най-често царевица) се хвърля в комина с думите: „На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш човеците и стоката!“
Какви са народните вярвания и поверията?
Андреевден е свързан в народния календар с представите за преход от есента към зимата. Смята се, че от този празник, денят започва да едрее колкото просено зърно, за това на места се нарича и Едринден или Едрей.
На Андреевден на трапезата се слага пита и ястия от някакво зърно – царевица, булгур, боб, леща, просо. Тъй като празникът е по време на Коледните пости, всичко на масата е постно.
На този ден трябва да се сложиметален лев в курника. На обяд да се купи с него брашно и да се омеси хляб. Да се раздаде на познати и непознати. Така богатството ще съпътства дома до другия Андреевден.
Народни вярвания: Според преданията, от Андреевден денят започва да расте с големината на пшеничено зърно. Вярва се, че Светецът апостол прогонва зимата и дългите нощи.
Традицията повелява сутринта рано да се взима от наедрялото зърно и да се хвърли в камината – нагоре, за да растат високо всички житни растения и да са едри като набъбналата царевица.
На особена почит на този ден са младите булки, а именно на тях се пада ритуалът с хвърлянето на варените семена, та както бързо наедряват те, тъй и булките да пълнеят с новите рожби.
Защо Андреевден е наричан Мечкинден!
Ето каква причината Андреевден да се нарича и Мечкинден:
Според народно предание светецът Андрей Първозвани победил мечка, като я впрегнал в рало и с нея изорал земята.
В чест на това предание, когато се свари варивото (което най-често е царевица) за деня, се хвърля в комин. Тогава се изричат и думите: „Ето, ти, мечко, варен кукуруз, за да не хапваш суровия, човеците или стоката!“
Българското народно предание разказва за самотника светец Андрей, който живеел в планината. Имал си нива, която го дарявала с всички земни блага. Веднъж обаче мечка изяла единственият вол, с който орял твърдата земя. Ядосал се Андрей и впрегнал мечката в ралото и от тогава светията станал господар на мечките.
Ето защо старите българи на 30 ноември празнували и Мечкинден.
На празника като повечето празници, който извършват прехода от есента към зимата, в къщата жените не трябвало да работят.
В митологията на много европейски и азиатски народи, включително българския, мечката е символ на женското начало, на плодовитостта и раждаемостта. Затова на Андреевден традицията забранява на младите булки да похващат каквато и да било работа, за да наедреят по-скоро, тоест да забременеят и да родят здрава рожба.
Появата на мечкар с мечка в селището се тълкува като добра поличба, която предвещава здраве и благополучие през новата година. (В недалечното минало, когато още съществува професията мечкар, е честа практика животното да гази хора с болки в кръста, за да оздравеят.)
Житие на Апостол Андрей Първозвани
Днес празнуваме Андреевден и почитаме Апостол Андрей Първозвани. Той бил от Галилея. Тази северна част на Светите земи се отличавала с плодородието и живописността си, а жителите й – с доброта и гостоприемство.
Името на Св. Андрей често се среща в Евангелието. За него се споменава в разказа за нахранването на народа с пет хляба. От ранни години Андрей жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил в Юдея, той станал един от неговите ученици. Андрей стоял на брега на Йордан, когато Йоан Предтеча, посочвайки на народа минаващия Исус, казал: „Ето агнецът Божий!“.
Като чул тези думи, Андрей тръгнал подир Спасителя и прекарал с него целия ден. След това отишъл да намери брат си Симон (Петър) и му съобщил радостната вест: „Намерихме Месия!“ и го довел при Христа. Двамата братя продължавали своя предишен живот и се занимавали с риболов. Те били родом от Витсаида. По-късно Спасителят ги видял веднъж на Галилейското море и им казал: „Вървете след мене, и аз ще ви направя ловци на човеци“. Оттогава те навсякъде следвали Христос и били свидетели на неговите чудеса, смърт и Възкресение.
А историята разказва, че още в детството си Андрей бил решен да се посвети на Бог. Когато чул за проповедите на Йоан Кръстител и предсказанията, че скоро Месията идва, той побързал и станал негов ученик.
Библията разказва, че първата му среща с Бог се е състояла край реката, когато Андрей и брат му били за риба. Те веднага последвали Христос. Но защо точно Андрей се смята за първия наречен? Както бе споменато по-горе, Андрей пръв станал ученик на Йоан и вече чувал за Божият син и неговата саможертва за човечеството.
В сърцето му нямало никакви съмнения, докато брат му Петър все още ги имал в душата си. Андрей бил и при разпятието, и при Възкресението. Той присъствал на чудото, когато Синът Божий умножил хляба.
Андрей Първозвани посветил мнозина във вярата още приживе. След възнесението на Исус 12-те апостоли разделят земите, из които продължават да проповядват Христовото учение. Много малко се знае за животът на Светия апостол Андрей Първозвани, но информацията, която е оцеляла, предполага, че в един от градовете той успял да възкреси починало от треска момче, а в друг възкресил друго, което било разкъсано до смърт от зли кучета.
Св. ап. Андрей се счита апостол на православните християни, зашото той е ръкоположил първият епископ в Цариград – апостол Стахий, а от Цариградската патриаршия са получили св. Кръщение и миропомазание православните славяни – българи, сърби, руси и други.
За какво да се молим на светия апостол и къде се намират неговите мощи?
Повечето от мощите на Свети апостол Андрей се намират в италианския град Амалфи. Частица от Андреевския кръст и главата му са в Гърция в град Патра. Също така, сандалът и пиронът, с който е закован на кръста, са в Германия в старата катедрала в Трир. В московските църкви също има от мощите на Св. Андрей Първозвани.
Апостолът се счита за покровител на моряците. Съществува легенда, че той възкресил и върнал към живота 40 моряци, които отплавали към него, за да получат знание за вярата в Христа, но били застигнати и погубени от свирепа буря.
На този ден не забравяйте да отправите молитви от сърце към Св. апостол Андрей Първозвани за:
– изцеление на неразположения и здраве;
– защита на семейството и цялото отечество от беди;
– укрепване на вярата;
– сила в борбата с житейските трудности;
– щастлив брак и добър съпруг/съпруга;
– добро и чисто сърце;
– милост към другите.
Как се тачи Св. Андрей Първозвани в различните части на България:
В различните части на България се приема, че от този ден Андреевден, денят започва да нараства. Обичай е в навечерието на този празник да се вари в гърне смесица от зърна. В микса се слагат жито, грах, боб, царевица, ечемик, леща и др..
От полученото вариво на следващата утрин всеки от домашните обитатели хвърля се малко в жарта и се пожелават добри посеви. Остатъкът се разпределя между хората и домашните животни, включ. кокошките. Приема се, че светията прогонва суровата зима и дългите нощи.
По Черноморието Андреевден е почитан, както и Свети Никола, повелител на бурите.
В Югозападна България се смята, че Свети Андрей е таткото на Свети Никола.
В Северна България на Андреевден празнуват за мечките, защото се приемало, че Свети Андрей е техният укротител и водач.
Самата мечка е водеща фигура по време на празника. Често, дори присъства на масата под формата на картина или друго приличащо на мечка.
Кой празнува имен ден днес?
Днес Имен ден празнуват всички носещи имената: Андрей, Андриан, Андро, Андрейка, Андреа, Андрея, Андриана, Андреяна, Първан, Храбър, Храбрин, Дешо, Дешка и техните производни.
Честит празник на всички именици! Честит Андреевден! Нека Св.ап. Андрей Първозвани ви закриля!
Тази статия е защитена от Digiprove © 2021 Happy Woman BG
