3 юли на този ден честваме паметта на св. мъченик Иакинт заедно със Св. Анатолий, патр. Константинополски.
3 юли честваме Св. мъченик Иакинт
Мъченикът за вярата в Иисус Христос св. мъченик Иакинт (в друго произношение Хиацинт) е роден в края на I век в град Кесария, област Кападокия, в централната част на Мала Азия. Млад станал християнин и като служител в двора на римския император Траян скоро бил забелязан, че не участва в езическите обреди и жертвоприношения, отказвал също да яде от храната, принасяна в жертва на езическите богове. Това било докладвано на Траян и предизвикало гнева му. След като убежденията не помогнали, императорът заповядал да го бият и измъчват, за да склони да изпълни заповедта му. Но Иакинт бил непоколебим. Затова затворили 20-годишния служител и не му давали никаква храна, освен, ако не пожелаел да яде от жертвеното месо.
За Иакинт обаче неговата принадлежност към християнството не било някаква прищявка или нещо, с което той просто да покаже, че е различен от другите. Вярата в Иисус Христос била за него определяща за цялостния му начин на живот и възможност да бъде със своя Господ както тук, на земята, така и във вечния живот. Затова с риск за здравето и живота си той 40 дни продължил да отказва да яде от идолските жертви. Накрая на 41-ия ден предал духа си на Бог, оставайки предан на искрените си убеждения.
В този ден с молитва си спомняме и за св. патриарх Анатолий Константинополски. Роден в Александрия, той станал духовник и заради достойнствата си бил изпратен в имперската столица, където по-късно е избран за патриарх. Остава верен на православната вяра и ръководи Четвъртия вселенски събор през 451 г. в Халкидон (днес в азиатската част на Истанбул), осъдил ереста монофизитство. Известен е и като съставител на множество църковни химни.
Житие на свети мъченик Иакинт
При царуването на император Траян в Рим било повдигнато жестоко гонение срещу християните. Тогава бил издаден указ, според който всички, намиращи се под властта на римския император, се задължавали да принасят жертви на боговете, а нежелаещите да правят това били предавани на мъчения. В това време в царските палати живеел един прекрасен юноша на име Макинт, родом от Кесария Кападокийска. Заемайки длъжността царски постелник, св. мъченик Иакинт винаги бил близо до императора. Бидейки истински християнин по вяра и целомъдрен живот, св. мъченик Иакинт тайно служел на Христа Бога, украсявайки се с чистота, въздържание, кротост и всякакви добри дела.
Веднъж се случил някакъв празник в чест на нечестивите идоли; по този случай император Траян всенародно принасял жертви на идолите. Прекрасният юноша Иакинт не тръгнал с императора към идолските капища, но останал в двореца, отделил се в една неголяма стая и усърдно се молел на истинния Бог. Това забелязал връстникът на Иакинт, изпълняващ същата длъжност, един юноша на име Урвикий. Като подслушал молитвата на Иакинт, Урвикий донесъл на императора, че Иакинт, нарушавайки императорския указ, се моли на някой си Иисус Христос и Го нарича Бог.
В това време император Траян се хранел на омерзителното празненство в присъствието на целия народ. Той заповядал да доведат Иакинт при него, дал му идоложертвено месо и му заповядал да яде от него. Иакинт отказал, като заявил, че е християнин.
Започнали да го бият и мъчат, но той все повтарял: „Аз съм християнин, Христа почитам и на него са покланям.“ Затворили го в тъмница като забранили да му дават храна, освен идоложертвена. Иакинт търпял глад, но не се докосвал до донесената му храна. Така минали тридесет и осем дни. Веднъж поставения на стража воин влязъл в тъмницата и видял, че тя е озарена от чудна светлина, а ангели подкрепят верния служител на Христа.
След известно време царят заповядал да доведат отново Иакинт при него, но го намерили умрял в тъмницата. По заповед на царя тялото на мъченика било хвърлено вън от града, за да бъде изядено от зверове. Но един благоговеен свещеник, на име Тимотей, тайно го взел и погребал у дома си. След няколко години мощите на св. мъченик Иакинт били пренесени в Кесария Кападокийска.
Свети мъченик Иакинт, Св. Анатолий, патр. Константинополски, молете Христа Бога за сапсението на нашите души. Амин!
Страдание на св. мъченик Иакинт
Този свети мъченик произхождал от благочестивите родители Теоклит и Теопила. Той се родил по времето, когато църквата в град Амастрида била управлявана от епископ Ираклий и получил името си от явил се ангел. Като бил на три години, той, като призовал Христовото име, възкресил едно умряло момче, което след това се подвизавало заедно с него и се усъвършенствало в добродетелите. Като достигнал старост и като извършил множество чудеса, веднъж той видял как неразумни идолослужители се покланят на едно кухо брястово дърво.
Той отишъл и отсякъл това дърво. Заради това го хванали и го завели в град Амастрида при управителя на областта Кавстрисий, по заповед на когото първо жестоко го пребили, при което му избили всички зъби, после, като го вързали с въже, го влачили по земята и накрая го заключили в тъмница, където той предал духа си на Бога.
На този ден също почитаме Почитаме светите мъченик Иакинт и Анатолий, Константинополски патриарх
Свети Анатолий, патриарх на Константинопол, е роден в Александрия през втората половина на IV век – в момент, когато много членове на благороднически фамилии на Византия с цялата жар на жива вяра и въоръжени с гръцката философска мъдрост втурнаха към лоното на Христовата Църква. Свети Антолий е бил дякон на Свети Кирил Александрийски. Заедно с Свети Кирил Анатолий присъствал на Третия вселенски събор в Ефес (431), на която светите отци осъдиха лъжеучението на Несторий.
Светият Анатолий остана дякон в Александрия, и след смъртта на Свети Кирил († 444), архиепископ на Константинопол, когато на патриаршеския трон се възкачва Диоскор, който заемаше друга ерес разпространявана от Евтихий, които твърдяха, че божествената природа в Христос е изял човек. Това лъжеучение подкопава самата основа на учението на Църквата за спасението и изкуплението на човечеството. През годината 449 Диоскор и неговите поддръжници се събраха в Ефес „хищнически“ еретично подкрепяни от самия императорски двор, патриарха на Константинопол, Св. Флавиан бил свален и разпопен.
Избран на Светия престол в Константинопол Анатолий ревностно се заел да се възстанови чистотата на Православието. Още през 450 година в Цариград Св. Анатолий осъжда ереста на Евтихий и Диоскор. Починал заточен патриарх Флавиан изповедник, са пренесени мощите му в столицата.
През следващата година 451, с активното участие на патриарха в IV Вселенски събор в Халкидон. Светите отци на Халкидон, приемат догмата за почитането на Господ Исус Христос, „съвършен в божественост и съвършен в човечеството, истински Бог и истински човек, в две природи без объркване, неизменно, неделимо, неразделно познаваемо.“
Но ереста дълго смущавала светата църквата. В постоянната борба с фалшиви учения ревнив в истината св. Анатолий патриарх Константинополски умира през 458.
Св. Анатолий също направи съществен принос в съкровищницата на литургичната православна църква. Неговото вдъхновение и молитвени богословски дълбочина стихове принадлежат в неделите, някои Господните празници (Рождество Христово, Богоявление) и дните на мъчениците (Св. Пантелеймон Лечител, Св. Георги, Св. Димитрий от Солун). В богослужебните книги накратко са определени „Aнатолиеви.“
Защо е добре да почитаме паметта на светите мъченици?
Чествайки паметта на свети мъченици, ние почитаме смелите и непоколебими последователи на Христос, които са дали живота си в името на своята вяра. Техният пример служи като вдъхновение за вярващите днес, демонстрирайки силата на вярата и готовността да се изправят пред страданието заради любовта към Бог.
Ето няколко причини, поради които е важно да помним и празнуваме свети мъченици:
Потвърждение на вярата: Животът и смъртта на светиите, особено мъчениците, потвърждават истинността на християнската вяра. Тяхната непоколебима отдаденост на Христос, дори пред лицето на ужасна смърт, свидетелства за дълбочината и силата на нашата вяра.
Напомняне за духовната борба: Историите на мъчениците ни напомнят за реалността на духовната борба и цената, която понякога може да бъде поискана за поддържане на нашата вяра. Това ни насърчава да останем силни във вярата си и да устоим на изпитанията и изкушенията.
Молитвена подкрепа: Светиите, включително мъчениците, служат като наши молитвени застъпници пред Бога. Като ги помним и почитаме, можем да черпим от тяхната сила и ходатайство в собствения си духовен живот.
Уроци по смелост и саможертва: Мъченичеството на светиите демонстрира забележителни качества като смелост, постоянство и саможертва. Тези добродетели могат да ни ръководят и вдъхновяват в собствените ни житейски пътувания, както духовни, така и светски.
Подсилване на единството на Църквата: Честването на свети мъченици ни свързва с нашите братя и сестри в Христос през цялата история. Споделяйки техните истории и почитайки техния спомен, ние укрепваме единството на Църквата във времето и пространството.
Формиране на християнски характер: Примерите на светиите, включително мъчениците, оформят характера на християнския живот. Като им подражаваме в тяхната любов към Бог и ближния, можем да станем по-добри последователи на Христос.
Преодоляване на апатията и безразличието: Историите на мъчениците могат да помогнат за преодоляване на апатията и безразличието в нашия духовен живот, като ни напомнят за важността на верността към Христос и Неговата църква.
Честването на паметта на свети мъченици е важно, защото предоставя възможности за потвърждаване на вярата, напомняне за духовната борба, търсене на молитвена подкрепа, учене от примери за смелост и саможертва, укрепване на единството на църквата, формиране на християнски характер, преодоляване на апатията и изграждане на надежда. Техният пример продължава да вдъхновява и ръководи християните днес.
