На 28 май Българската православна църква тържествено отбелязва деня на светлата памет на Св. преподобни Софроний Български – един от деветимата свети мъченици от София, просияли с живота си вяра, духовна сила и непоклатима преданост към нашия Господ Иисус Христос. Св. Софроний, с дълбоко смирение и пламенна любов към Бога, е оставил ярък духовен пример, който и до днес вдъхновява вярващите да следват Христовия път въпреки изпитанията на света.
През настоящата 2025 година отбелязваме особено значим юбилей – 500 години от блаженото му успение в Господа (1515 – 2025). Този полувековен духовен празник не е просто историческа годишнина, а дълбок повод за молитвено вглъбяване, благодарност и почит към този Божи угодник, който с подвига си е запечатал името си в небесната слава на светците. Нека юбилеят ни призове не само към почит към миналото, но и към живо следване на добродетелите, които Св. Софроний е въплъщавал – смирение, вярност, търпение и непоколебима надежда в Бога.
Св. преподобни Софроний Български: Скромен свещеник, гонен заради вярата си
Сведения за живота на Св. преподобни Софроний Български черпим от житието му, написано от софийския книжовник поп Пейо. Според него, преподобният бил енорийски свещеник в село Пенкьовци, Трънско. През бурните години на османското владичество, когато християнската вяра била подложена на унижения и насилие, отец Софроний бил сред тези, които не се примирили.
Притиснат от турските власти, той напуснал родното си място заедно със съпругата си и потърсил убежище при Радул войвода в Румъния. Там намира временно спокойствие, но след смъртта на съпругата си, взел съдбоносното решение да приеме монашество, като при пострижение получил името Софроний.
След кончината на войводата, Св. преподобни Софроний Български се завърнал в България и се заселил в Басарбовския скален манастир край Русе, където се отдал на молитва, пост и духовни подвизи.
Мъченическа смърт и следсмъртна прослава
Смиреният монах бил убит в манастира през 1515 г. по особено трагичен начин – ударен с брадва от манастирски слуга, чиято жестокост останала непокрита от времето. Но Бог не оставя своите светци в забрава.
Три години след смъртта му, преподобният се явил на братята в манастира. Посланието му било ясно – да разкопаят гроба му. Слушайки гласа на небето, монасите се подчинили – и станали свидетели на чудо, което силно укрепило вярата им.
Тялото на Св. преподобни Софроний Български било открито нетленно, благоуханно и мироточиво – явен знак на святост, според древната традиция на Църквата. Миро изтичало от светите му мощи, а множество чудеса последвали това откровение, утвърждавайки почитта към този преподобен изповедник.
Света Петка и историята на скрития храм
Празничното честване на Св. преподобни Софроний Български възроди спомена и за храма „Св. Петка“ в Пенкьовци – малко известно, но значимо духовно място. Макар днес да изглежда скромен, той носи следи от вековна история.
Според преданията, църквата дълго време била затрупана под земна могила, за да бъде спасена от поругаване. Една случка възвърнала спомена – пастир открил метален кръст, който козичка ближела. Оказало се, че това е куполният кръст на стария храм. Църквата била разкопана и възстановена от местните хора.
- Архитектурни и художествени особености
В средата на XIX век към църквата е пристроен кръгъл притвор – уникален за този край.
Изграден е и открит притвор с дървени колони и декоративни аркади.
Стенописите (1867 г.) се приписват на македонския зограф Зинофия, но под мазилките личат и по-стари фрагменти.
През 20-те години на XX век местен майстор изгражда масивна дървена камбанария, с умения, прилагани и в царския дворец.
До църквата стои стара двуетажна сграда – някога килийно училище, после прогимназия, а днес – нем свидетел на живата вяра от миналото.
- Поклон пред един български светец
Св. преподобни Софроний Български е един от онези Божии угодници, които не са търсили слава в този свят, но са оставили неизтриваем отпечатък в духовната памет на народа ни. Петвековният юбилей от неговата смърт не е просто повод за историческо припомняне – той е покана за събудено съзнание, за вяра, която не забравя, и за почит към нашите небесни застъпници.
Какви уроци можем да извлечем от неговия живот?
От живота на Св. преподобни Софроний Български можем да извлечем няколко дълбоки и актуални духовни и морални уроци, които са важни не само за вярващите, но и за всеки човек, търсещ смисъл, истина и устои в бурното време, в което живеем:
- Вярата е по-силна от страха
Св. преподобни Софроний Български не се поколебал да напусне родината си, когато вярата му била заплашена, но и не се отказал от нея, дори в изгнание. Това ни учи, че когато сме изправени пред преследване или трудности заради убежденията си, трябва да останем верни на съвестта и духовните си ценности, а не да отстъпваме пред страха.
- Смирение и служение дори в неизвестност
Преподобният не бил висш духовник или прославен учител — обикновен енорийски свещеник в малко село. Но именно чрез смирено служение, молитва и търпение, Бог го прославя след смъртта му. Това е урок, че не тържествените думи или позицията правят човека велик, а неговата вяра, постоянство и вътрешна чистота.
- Духовният подвиг не изисква показност
След приемането на монашество, Софроний се оттегля в уединение и тишина, избирайки живот на пост и молитва. Във време на шум и показност, неговият пример показва, че истинският духовен подвиг често е скрит от очите на света, но не и от Бога.
- Мъченичеството понякога идва от най-неочакваното място
Той не загива от ръката на външен враг, а от човек, близък до него – манастирски слуга. Това напомня за предателството на Юда и ни учи, че болката, причинена от близки, може да бъде най-горчива, но в нея също можем да станем свидетели на Христос чрез прошка и търпение.
- Чудесата са печат на истинския живот
Тялото му било открито нетленно и благоуханно, а от него изтичало миро. Това е знак от Бога за неговата святост. Но също така и послание към нас – че живот, прекаран в чистота, отдаденост и жертва, носи вечна стойност, дори след физическата смърт.
- Паметта за светиите е жива и действена
Св. преподобни Софроний Български не е просто историческа фигура – той продължава да действа сред нас чрез молитвите си и чудесата. Урокът тук е, че светиите не са далечни икони, а живи застъпници, към които можем да се обръщаме с доверие, като към духовни бащи и приятели.
- Ценност на родовата и духовната памет
Паметта за Св. преподобни Софроний Български е съхранена от обикновени хора – селяни, пастири, местни свещеници. Това ни напомня, че духовното наследство не се пази само в книги или институции, а в сърцата на хората, които предават разказите, вярата и благоговението от поколение на поколение.
Животът на Св. преподобни Софроний Български ни приканва не просто да се възхищаваме, а да се вдъхновим – да не се боим от трудности, да пазим вярата си чиста, да живеем смирено и да търсим Бога не в шумното, а в тайната стая на сърцето.
Това са уроци, които са актуални днес повече от всякога.
Молитва към Св. преподобни Софроний Български
О, преподобни и богоносни отче наш Софроние,
верен пастир на Христовото стадо,
мъжествен изповедник на светата вяра
и кротък монах, осветен в пост и молитва,
ти, който не се уплаши от гоненията,
но с твърдо сърце понесе скърбите и изгнанието,
а после в тишината на свещения манастир
предаде духа си в ръцете на Всевишния,
приеми и нас, грешните твои чеда,
които сега с вяра прибягваме към тебе.
Моли Христа Бога да ни дарува покаяние,
да ни укрепи в изпитанията
и да ни закриля от всяко зло.
Изпроси за нас мир и утеха,
любов и вярност в служението ни,
и ни води по пътя към Царството Божие,
където ти вече се радваш в светлина и слава.
Амин.
Заключение:
Животът и подвигът на Св. преподобни Софроний Български са не просто част от църковната летопис или регионалната памет на едно малко село в Трънско. Те са живо свидетелство за силата на вярата, за мълчаливото величие на смирения християнин, и за тържеството на Божията правда над човешката жестокост и забрава.
В едно време на гонения и мрак, той избра да остане верен. В изгнание — не изгуби упованието си. В монашество — не потърси слава, а тишина и молитва. А в смъртта си — стана неугасим светилник, чието благоухание и чудеса утвърждават неговата святост дори след пет века.
Юбилейната 2025 година е не просто кръгла дата. Тя е духовен зов към събудено сърце, към връщане към корените ни — не само етнически, но преди всичко духовни. Защото светците като преподобни Софроний не са част от миналото — те са наши съвременници в Духа, наши застъпници и утешители, наши напомняния за това какво значи да бъдеш човек на Бога в тежки времена.
Той ни напомня, че не високите титли, не трибуните, не публичната слава, а вътрешната вярност, кротостта и постоянството са белезите на светостта.
Той ни учи, че страданието не е поражение, а понякога — врата към прослава.
Че не трябва да търсим Бог само в храмове и чудеса, а и в тишината на скръбта, в постоянството на молитвата, в приемането на Божията воля, дори когато тя е тежка.
Нека помним този български подвижник.
Нека го призоваваме в молитва — не като далечен образ, а като духовен баща и сънародник, който разбира болките ни и ни води с невидима ръка към Небето.
Нека почитта към него не остане само в календара, а се превърне в подтик за подражание, за духовно пробуждане, за вглъбяване в истинския смисъл на нашата вяра и живот.
Присъедини се към нашата общност и нека заедно черпим вдъхновение от вярата и празничните традиции! Остави коментар или се абонирай за бюлетина на списание HappWoman.bg, за да получаваш вдъхновяващи съвети, духовни напътствия и красиви идеи за християнските празници – всичко това директно в твоята поща. А ако търсиш нещо наистина специално, разгледай уникалните икони на HappyMarker.bg – символ на благословение и светлина в дома!
