На 22 юни отбелязваме Деня на българския фолклор. Фолклорът е сърцето на всяка нация – неговият жив дух, който носи историята, ценностите и душевността на народа през вековете. За България, страна с богато културно наследство и дълбоки традиции, българският фолклор представлява уникална съкровищница от песни, танци, обичаи и мъдрост, които са неразделна част от идентичността и самосъзнанието на българина.
Този ден на българския фолклор е специален празник, който ни дава възможност да се върнем към корените си, да отдадем почит на предците си и да осъзнаем колко важна е ролята на народното творчество в съвременния свят. Тази дата символично съчетава природната магия на лятното слънцестоене и духовната подготовка за Еньовден, което още повече подчертава значението на фолклора в българската културна традиция.
В тази статия ще разгледаме богатството и многообразието на българския фолклор, неговата история и влияние, както и причините, поради които той продължава да живее и вдъхновява и днес.
Ден на българския фолклор: Почит към българския дух и културно наследство
Денят на българския фолклор е празник, посветен на съкровищницата от народни песни, танци, обичаи и мъдрост, които съпътстват живота на българина от векове. Той е обявен за официален празник през 2019 година от Министерството на културата, по инициатива на Ансамбъл „Чинари“, с подкрепата на множество културни институции и творци.
Датата е подбрана символично – в средата на годината, в периода на лятното слънцестоене, когато според традициите природата е в разцвет, а българският народ се подготвя да посрещне Еньовден – един от най-мистичните празници в народния календар.
Какво е фолклор?
Под фолклор или народно творчество разбираме устното, музикалното, танцовото и обредното изкуство на народа, създавано и съхранявано без името на конкретен автор. То е анонимно и колективно – „на народа“, както често се казва.
Думата фолклор произлиза от английския израз “folklore”, съставен от folk (народ) и lore (знание). Това е знание, което се предава от уста на уста, от поколение на поколение, съхранявайки историята, мъдростта и чувствителността на българина през вековете.
Богатството на българските народни песни
Българската народна песен е сърцето на българския фолклор. Тя съчетава поетичен текст и мелодия, преплетени така, че не могат да съществуват поотделно. Това са истински умотворения, възникнали още в дълбока древност.
Първите сведения за народни песни у нас датират от IX–X век.
Най-голямо разнообразие и запазени образци имаме от XVIII век.
Много от песните обаче са изгубени, тъй като дълго време не са били записвани, а са се разпространявали само устно.
Песните са изпълнявани на празници, по време на работа, при семейни обреди, при любовни трепети и битки – в тях е събран целият спектър от човешки емоции и опит.
„Излел е Дельо хайдутин“ – една от най-популярните български народни песни
- Историята на „Излел е Дельо хайдутин“ – от Родопите до Космоса
Народната песен „Излел е Дельо хайдутин“ е едно от най-ярките и символични произведения на българския фолклор, чието значение и слава надхвърлят националните ни граници и дори планетата Земя. Записана за първи път през 30-те години на XX век от български фолклористи в района на Златоград, тази песен започва своето удивително пътешествие като местна народна песен, изпълнявана от емблематичната Надежда Хвойнева.
- Първите записи и популяризация
Първите записвания на „Излел е Дельо хайдутин“ имат огромно значение за съхранението и разпространението на песента. Надежда Хвойнева, с характерния си силен и проникновен глас, успява да предаде на слушателите силата и дълбочината на родопската традиция. Това първо изпълнение полага основите на една от най-известните български народни песни, която по-късно придобива световна известност.
- Изпълнението на Валя Балканска и неговото значение
Най-известната версия на „Излел е Дельо хайдутин“ е тази на Валя Балканска, придружавана от гайдариите Лазар Каневски и Стефан Захманов. Тяхното изпълнение се отличава с изключителна емоционалност и автентичност, които допринасят за дълбокото въздействие на песента върху слушателите. Именно това изпълнение привлича вниманието на широката публика в България и по света, превръщайки песента в културен феномен.
- Пътят към Космоса
Историята на песента „Излел е Дельо хайдутин“ е необикновена и вдъхновяваща. Тя започва своето официално излизане на сцената с участието си в първия фолклорен събор в Копривщица през 1965 година – събитие, което събира на едно място най-добрите народни изпълнители от цяла България. Оттам нататък песента продължава да се разпространява и утвърждава като емблематично произведение на българската народна музика.
Кулминацията на това пътешествие настъпва, когато запис на изпълнението на Валя Балканска е включен в космическите апарати „Вояджър“, изстреляни през 1977 година с цел да пренесат послание към възможни извънземни цивилизации. Тази уникална чест превръща „Излел е Дельо хайдутин“ в първата народна песен, която е излъчена извън пределите на нашата планета, символизирайки не само българската култура, но и човешката творческа душа в Космоса.
- Значение и влияние
„Излел е Дельо хайдутин“ е не просто песен, а истински културен феномен, който обединява история, музика и дух. Тя е своеобразен мост между миналото и бъдещето, между локалното и глобалното, между земното и космическото. В тази светлина няма съмнение, че тя заслужава да бъде включена сред най-хубавите и важни народни песни не само в България, но и в световната класация на фолклорните шедьоври.
Този неповторим музикален шедьовър продължава да вдъхновява поколения, да носи национална гордост и да напомня за силата на народната традиция, която надживява времето и пространството.
Текст:
Първи вариант
Излел е Дельо хайдутин,
хайдутин ян кесаджие,
с Думбовци и с Караджовци.
Заръчал Дельо, поръчал,
дериданскимнем аяне,
айене, кабадалие.
– В селоно имам две лели,
да ми ги не потурчите,
да ми ги не пучърните,
че га си слезам в селоно,
мночко щат майки да плакнат,
по-мночко, млади нивести.
Втори вариант
Излел е Делю хайдутин,
хайдутин ян кеседжия
с Домбовци и Караджовци.
Зароча Дельо пороча
Дериденските аяне,
айяне, кабадаие:
– Две лели имам в селоно,
да ми ги не потурчите,
да ми ги не почърните,
че кога флезем в селоно,
млого щат майки да плачат,
по-млого млади нивести,
дете ще в корем проплака.
Гюлсюме Делю заръча:
– Варди са, Делю, чувай са,
канят са да та примажат,
деридеренски аяне,
аяне, кабадаие:
сребърен куршум ти леят,
та ще та, Делю, удрият.
– Гюлсюме, любе Гюлсюме,
не са е родил чилякън,
дену ще Деля примаже.
Трети вариант
Изльел йе Дельо хайдутин,
Хайдутин, янкеседжия
В Домбофци и Караджофци.
Заръча Делю, поръча
Даръдерскинем аяне,
Аяне, кабадаие:
– „Две лели имам ф селоно,
Да ми ги не потурчите,
Чи ку ви влезна ф селоно,
Много щът майки поплака,
По-много млади невести,
Ф корем ще дете поплака“.
Гюлсюме Делю думаше:
– „Варди са, Делю, чувай са,
Канят са да та премажат,
Леят ти куршум сребърен“.
Делю Гюлсюми викаше:
-„Гюлсюм, черноко момиче,
Кого е майка хранила
На Деля пушка да пукне
На Деля сабля да махне“?
Народните танци – ритъм на българската душа
Народните танци са една от най-ярките и масови форми на българското художествено творчество. От ранна възраст до старост, българинът е играел хора на мегдана, на събори, сватби, домашни празници и дори по време на кратки почивки между тежкия земеделски труд.
В танца българинът:
- Изразява емоциите и жизнеността си.
- Съхранява ритуали и символика.
- Утвърждава своята идентичност и връзка с общността.
Хорáта и игрите се предават и развиват във времето. В тях се усеща духът на местността, емоционалната окраска на празника и характерът на народа. С времето те се оформят в национално богатство с оригинална и самобитна форма.
Обичаите, приказките и народната мъдрост
Българският фолклор не се изчерпва само с песни и танци. Той включва също:
- Обреди и обичаи – свързани с календара (като Коледа, Лазаровден, Еньовден), с живота (раждане, сватба, смърт) и с природата.
- Приказки и легенди – истории с фантастични и поучителни елементи, носещи мъдрост, хумор и морал.
- Гатанки и поговорки – кратки, но дълбоки изрази на народната философия и житейски опит.
Тези форми на творчество изграждат картина на света през очите на народа, отразявайки неговата ценностна система, наблюдателност и умение да намира смисъл във всяко нещо. Важно е да пазим и помним българския фолклор.
Фолклорът днес – жив и вдъхновяващ
Въпреки динамиката на съвременния живот, българският фолклор не е отминал – той живее и днес:
- В училищата и читалищата.
- На сцената – чрез ансамбли като „Чинари“, „Филип Кутев“, „Тракия“.
- В съвременни проекти, където традиционни мотиви на българския фолклор се съчетават с модерна музика и танц.
- В желанието на младите хора да се завръщат към корените си, да играят хора и да пеят родни песни.
Денят на българския фолклор, който честваме на 22 юни, е много повече от обикновена дата в календара. Това е специален момент, който ни дава възможност да се замислим за дълбокото значение на народното творчество в живота на българина. Този ден е призив за благодарност към всички онези поколения преди нас — нашите предци, които с любов и усърдие са създали, съхранили и предали нататък това безценно духовно наследство. Българският фолклор е не просто сбор от стари песни, танци и обичаи — той е живата душа на нашия народ, израз на неговата идентичност, ценности и мъдрост, натрупана през вековете.
Този празник ни напомня, че българския фолклор не е само част от миналото — той е неразривна връзка между поколенията, мост, който свързва онези, които са ни предшествали, с нас днес и с бъдещите поколения. Той е сърцето на българщината, извор на национална гордост и източник на вдъхновение, което продължава да обогатява съвременната култура и да поддържа жив духа на народа ни.
Нека пазим този безценен дар- българския фолклор с грижа и уважение. Нека продължаваме да го предаваме с любов, както го правят нашите предци от столетия, за да бъде българският фолклор винаги жива и дейна част от живота ни — символ на нашата културна същност и духовна сила. Само така можем да гарантираме, че магията на народното творчество ще продължи да вдъхновява и обединява всички българи — днес, утре и завинаги.
Присъедини се към нашата общност и нека заедно черпим вдъхновение от вярата и празничните традиции! Остави коментар или се абонирай за бюлетина на списание HappyWoman.bg, за да получаваш вдъхновяващи съвети, духовни напътствия и красиви идеи за християнските празници – всичко това директно в твоята поща. А ако търсиш нещо наистина специално, разгледай уникалните икони на HappyMarker.bg – символ на благословение и светлина в дома!
