Църквата почита на 21 юли свети пророк Иезекил, Св. преподобни Симеон, юродив заради Христа, както на неговия сподвижник свети преподобни Йоан.
Животоописание на Св. преподобни Симеон и сподвижникът му Йоан
Св. преподобни Симеон и сподвижникът му Йоан били родом от Едеса. На 30-годишна възраст ходили в Йерусалим и се поклонили на животворния Кръст Господен. Пожелали да видят манастира на преподобни Герасим при река Йордан. Тук те приели монашество от игумена Никон и след една година, с благословението на игумена, се оттеглили на пустинен живот към река Йордан. Там, където реката се влива в Мъртво море, те намерили килия и градина при нея, останали след смъртта на някой старец.
Като се помолили и поблагодарили на Бога, те се заселили тук и служели Богу в молитва, пост и пустинни трудове. Св. преподобни Симеон напуснал килията, ходил в Йерусалим и започнал да се подвизава в Едеса като юродив заради Христа – правел се на малоумен, за да прикрива своята святост, благодатни дарувания и чудеса.
Получил дар на пророчество и чудеса и показал пример на пълно самоотричане и любов към Бога и ближните. Св. преподобни Симеон умрял около 590 година. Преподобни Йоан преживял в килията до самата си смърт (около 592г.).
Свети пророк Иезекиил
Освен Св. преподобни Симеон днес почитаме и Свети пророк Иезекиил, който бил свещеник и произлизал от Левиевото коляно. По време на второто пленяване на Йерусалим при цар Йехония той бил взет в плен от Навуходоносор и отведен в Халдея. Там живял край реката Хавар и в петата година от пленението, около 595 г. преди Рождението Христово, получил от Господа повеля да проповядва на юдеите и да ги убеждава да се разкаят. Тогава бил на 30 години.
В чудно видение му се явил Господ. Иезекиил видял отворено небето и сред сияещ облак – подобие на четири животни, всяко от които имало четири лица, обърнати на четири страни: лице човешко, лице лъвско, лице на теле и лице на орел. Всички имали криле и блестели като свещ, зачервена в огън. Те били като че ли впрегнати в колесница, която се движела след тях и вървяла с шум, приличащ на шум от много води или от многолюден полк. Над тях се издигал бляскав свод и на свода – престол, на който седяло много светло човешко подобие, окръжено от огън и сияние.
Изпълнен от страх и смущение, Иезекии паднал по очите си чул глас Господен да му говори: „Сине човешки, стани и аз ще говоря с тебе!“ И дойде в мене дух казва пророкът – и ме вдигна, и ме постави на нозете ми, и го чух да ми говори:
„Сине човешки, Аз те пращам при дома Израилев, при народ, който непрестанно Ме огорчава, както Ме огорчаваха бащите му, при люде непорокни и жестокосърдечни. Аз те пращам при тях и ти им предай думите Ми! Не бой се от тях, ако дори възстават против тебе и те преследват, но смело предавай Моите думи!“
След това към Иезекиил се простряла ръка, която държала книжен свитък. Тя разгънала пред него свитъка, изписан от двете страни, и в него Иезекиил прочел: плач, охкане и тъга.
По думата на Господа Иезекиил изял свитъка и втори път получил от Бога заповед да предава точно, каквото е писано в него, и да приканя Йзраиля към покаяние. След това духът го вдигнал и понесъл. Пророкът чул след себе си шум от криле и колела и звук от силен гръм и думите: „Благословена е славата на Господа от мястото си!“ Сърцето му било пълно със скръб, но той чувствал, че ръката Господня го укрепва.
Цели седем дни след това Иезекиил не се решавал да предаде на едноплеменниците си думите и откровенията Господни. Тогава Господ му повторил Своята повеля: „Сине човешки! Аз те поставих страж над дома Израилев, за да му предаваш Моите думи. Като ти говоря, че грешникът ще загине, ако не се разкае, а ти не му предадеш Моите думи и грешникът умре в беззаконие, то Аз от тебе ще подиря кръвта му.“ След това Йезекии имал отново видение на Божията слава.
Оттогава Иезекиил започнал без страх да съобщава на народа всичко, което чувал от Господа. В продължение на 22 години той проповядвал на пленението, като ге увещавал да се откажат от пороците си, да се покаят и да се обърнат към Бога. Наставляван от Духа, той възвестявал бедствията, които ще постигнат Йерусалим и Юдея, предвещавал разорения на другите страни – Тир, Египет – и най-после указавал и на връщането на Израиля от плена и на дохождането на Избавителя.
Пророчества на Иезекиил
В пророчествата на Иезекиил Месия се изобразява като пастир, Който ще дойде да спаси заблудените Свои овци. Пророкът го наричал Давид, понеже трябвало да произлезе от рода Давидов.
„Ще изискам овците Си – казва той от името на Господа – и ще ги освободя от всички места, гдето бяха пръснати в ден облачен и мрачен. Ще ги паса на добро пасбище и кошара ще имат на високите израилеви планини. Моите овци Аз ще паса и ще ги отморявам. Изгубената ще намеря и прокудената ще възвърна, ранена ще привържа и болна ще укрепя. И ще поставя над тях един пастир, който ще ги пасе, Моя раб Давид; той ще ги пасе и ще им бъде пастир. И Аз, Господ, казах това. И ще сключа с тях завет за мир.“
Увещавайки народа към покаяние, Иезекиил посочва на милосърдието на Бога, винаги готов да прости каещия се. „Отхвърлете от себе си всички грехове, които сте вършили – говори той от името на Господа – и направете си ново сърце и нов дух! И защо да умирате, доме Израилев? Аз не искам смъртта на умиращия, но да се обърне той от пътищата си и да бъде жив. Обърнете се и живейте!“
Господ многократно наставлявал Иезекиил чрез чудни личби и видения. Веднъж пророкът бил вдигнат духом и поставен на Соломоновия храм, видял идолите, които стоели на светото място, началниците израилски, които служели на идолите, и свещениците, които се покланяли на слънцето. В едно по-утешително видение Господ му показал възобновлението на храма и славата Божия, която го изпълня, и благодатта, която се излива на вярващите във водни потоци.
Пророкът също така имал откровение за възкресението на мъртвите. Той разказва, че ръката Господня го поставила сред поле, пълно с човешки кости, и Господ го запитал: „Сине човешки, ще оживеят ли тия кости?“ Пророкът отговорил: „Господи, Боже, Ти знаеш това.“ И същият глас му казал: „Изречи пророчество за тия кости и кажи им: Сухи кости, чуйте словото Господне! Тъй казва Господ на тия кости: Ето, Аз ще въведа във вас дух и ще оживеете и ще познаете, че Аз съм Господ.“
Иезекиил изпълнил заповяданато, изрекъл пророчеството за костите и видял, че костите се съединяват и на тях израства плът, но дух още нямало в тях. И отново гласът Господен му казал: „Изречи пророчество за духа, сине човешки, и кажи на Духа: „Тъй казва Господ Бог: Дойди от четирите ветрове, Душе и духни върху тия убити и те ще оживеят!“ Пророкът изрекъл това пророчество както му заповядал Бог, и влязъл в костите Дух и те живели и се изправили на нозете си – твърде голямо опълчение.
Това пророчество за всеобщото възкресение на мъртвите се чете у нас на Велика събота.
Светата Библия ни дава малко подробности за живота на пророк Иезекиил. Запазило се е предание, че пленници юдеи – в гнева си за справедливите негови укори – го убили и че тялото му било положено в гроба на Сима и Арфаксада, Авраамови прародители.
Днес е изключителен ден- почитаме Св. преподобни Симеон, юродив заради Христа и Иоан. Св. пророк Иезекиил.
Служба:
В Стария завет е отбелязано, че през петата година от заточението на цар Йоахин във Вавилон, Иезекиил получава Божия призив за неговата служба, което събитие се датира около 592 пр.н.е. (1:2). Пророческото служение на Иезекиил траяло поне до 571 пр.н.е. (Езек. 29:17), което показва, че е продължило приблизително 20 години.
Начина на проповядване на Иезекиил преди падането на Йерусалим е коренно различен от този след падането и унищожението му (ср. 1-24 с 25-48). Необикновените символични действия на Иезекиил подсказват драматично бъдещото падане на Йерусалим, ужасяващата загуба на живот и залавянето на цар Седекия (4:1-5:17; 12:1-16).
Първите две видения много ясно издават огромната бездна разделяща светия Бог и противящите Му се хора (1:1-13:15; 8:1-111:24) както и кулминацията на оттеглящата се Божия слава от Храма в Йерусалим. Езекил осъжда царството на Юда заради многото му грехове (22:1-31) и богохулните ритуали извършвани в храма (8:1-18). Чрез три много силни илюстрации той успява да покаже нагледно, че цялата история на Израиля и Юда е история на грехопадение, недоволство и неподчинение към Бог (16:1-63; 20:1-49; 23:1-49).
Думите на Иезекиил са съсипващо обвинение към Божият избран народ. Стилът на пророка издава драстичните мерки, които е трябвало да бъдат приложени към неговите слушатели, за да може те да се обърнат наобратно към Бог. Бог дава на Иезекиил едно доста силно послание и великият му пророк покорно го предоставя на хората, илюстрирайки Божието послание по един невероятен начин.
След падането и разрушаването на Йерусалим Иезекиил променя стила си на служение. Неговите братя са вече изпитали пълнотата на Божия гняв към тях и Иезекиил век с по-мил тон им показва надеждата за едно ново, по-добро бъдеще, в което връзката им с Бог ще е и доста по-здрава. Както Исая и Еремия, Иезекиил пророкува срещу чужди народи (25:1-32:32) и заявява, че Бог ще ги съди заради техните грехове. После Иезекиил набляга на евентуалното възстановяване на царствата на Израиля и Юда, като използва не толкова драматични символи (37:15-23) които са все така силни, но изпълнени век с надежда и успокоение (34:1-31) в съчетание с послания в резултат на видения (37:1-14; 40:1-48-35).
