На 20 юни православната църква чества паметта на Свети Наум Охридски. Той е най-младият от учениците на Светите братя Кирил и Методий и спътник на Свети Климент Охридски.
Свети Наум Охридски или Преславски е средновековен български богослов, книжовник и светец. Православната църква го тачи и като един от светите Седмочисленици.
Биография на преп. Наум Охридски
Сведенията за живота на Свети Наум Охридски преди пристигането в България са оскъдни. Според едно от неговите жития, е че той е роден в Мизия, „от благородни родители“, но като презрял богатството и благородството се присъединил към Кирил и Методий. Според житието на Кирил и Методий от Климент Охридски, Наум участва в тяхната мисия във Великоморавия, а през 868 година е ръкоположен в Рим.
През 886 година той е изгонен от Великоморавия, след като прекарва известно време в затвора, заради своята съпротива срещу влиянието на германския клир. Пристига в България, заедно с Климент Охридски, Сава, Ангеларий и може би Горазд. Отделно от тях в България намира убежище и Константин Преславски, ученик на Методий. Наум е сред основоположниците на Преславската книжовна школа (първоначално в Плиска), където работи между 886 и 893 година. След като Климент Охридски е назначен за епископ на Дрембица през 893 година, Наум продължава работата му в Охридската книжовна школа. През този период той основава манастир на Охридското езеро, който по-късно носи името му.
Българската православна църква отбелязва два пъти в годината паметта на Свети Наум – на 23-ти декември, който е денят на неговото успение, както и на 20-ти юни. Летният празник е въведен през XVIII век, като в документ на Охридския архиепископ Йоасаф се посочват част от причините: „заради по-голяма благодат и слава на същия храм и на светлата звезда на църквата, и поради много други обстоятелства… Едно, защото сега е зима и всички, поради мъчнотиите от времето, си зимуват и никога не се наслаждават от светлия събор на светията; друго, което е и най-главното, че празникът се случи до Бъдни вечер от Рождението на Спасителя ни…
Житие на свети преподобни Наум Охридски
Св. преподобни Наум Охридски бил българин от благороден произход. Като оставил всичко, последвал славянските равноапостоли св. Кирил и Методий в Моравия и Рим, където папа Адриан ІІ го ръкоположил за свещеник.
Подир смъртта на св. Методий той заедно със св. Климент се отправил за България, където българският цар Борис-Михаил го приел с радост. Св. Климент като учител на славянска писменост изпратил в югозападната част на държавата, а св. Наум останал в тогавашната столица Плиска.
В 893 г. на историческия църковнонароден събор било решено българската столица да бъде пренесена в Преслав. На същия събор Симеон Велики бил провъзгласен за цар вместо приелия монашество св. Борис–Михаил, а св. Климент бил ръкоположен за епископ. Тогава на негово място за учител бил назначен св. Наум, който работил там седем години. После той построил манастир на брега на Охридското езеро на името на св. Архангели и живял в него десет години.
Преставил се в Господа в 910 г., след като приел монашеско пострижение непосредствено преди смъртта си. Погребали го на северната стена на храма, където мощите му и досега почиват неоткрити, защото, колкото пъти се опитвали да отворят гроба му, преподобният не позволявал това. От външната страна на храма е пристроена стаичка, в която нощуват болни и получават изцерение.
Благодарение на доброто си образование и воден от желание да помогне за християнизирането на българите и на останалите славянски народи, Наум от младини се присъединил към учениците и сътрудниците на славянските равноапостоли свети Константин-Кирил и Методий.
Заедно с другите им ученици той ги последвал при тяхната просветна мисия в Моравия и Панония, след това в Рим, където папа Адриан ІІ го ръкоположил за свещеник. Подир смъртта на свети Методий, Наум, заедно със светите Климент и Ангеларий, се отправил за българската столица Плиска. Там княз свети Борис ги приел с радост, след това изпратил свети Климент за християнски просветител в югозападната част на държавата, а свети Наум останал за учител в Плиска.
Участвал в църковнонародния събор през 893 г., където свети Климент бил ръкоположен за епископ, а на негово място за учител в Охрид бил изпратен свети Наум. Заедно със своите сътрудници просветителят работил много усърдно и с Божията помощ успешно продължил делото на свети Климент Охридски за разпространението на християнството в югозападните български земи с център град Охрид.
Със своите проповеди и постоянната си обучителна работа свети Наум утвърдил християнската вяра сред българския народ. Той построил и манастир на източния бряг на Охридското езеро и живял в него десет години. Там се упокоил от непрестанните си трудове на 23 декември 910 г. Погребан е до стената на манастирския храм, където мощите му и досега почиват.
Защо е бил наречен Чудотворец?
Свети Наум Охридски е Чудотворец, защото по неговите молитви Бог е вършил чудеса сред народа ни, а и на гроба му досега стават изцеления.Икони и стенописи, изобразяващи чудесата, вършени от Свети Наум Охридски, както и неговата смърт, се намират в България, в македонския град Охрид и в православната църква “Света Троица” в град Мишколц, Унгария.
Честваме паметта на Свети Наум Охридски, защото той е бил отдаден християнски просветител, учен и мъдър духовен водач. Неговата работа има трайно въздействие върху региона и допринася за запазването и развитието на славянската писменост и култура. Като го празнуваме, ние си спомняме неговите постижения и се вдъхновяваме да продължим неговата мисия за разпространение на знанието, разбирателството и вярата.
Кога е починал и къде е погребан Свети Наум Охридски?
В своята обител на 23 декември 910 г. бележитият просветител и благодетел на българския народ починал, погребан от своя „брат, другар и състрадалец“ епископ Климент Охридски. Гробът на Свети Наум Охридски е запазен и до днес в нарочен параклис вдясно от олтара на манастирската църква. Въпреки че църквата е преустроявана на два пъти, издигнатият от Наум храм се е запазил като централно помещение на сегашния.
Тази оцеляла до наши дни църква, с гроба на Наум Преславско-Охридски и с високохудожествените си стенописи от 1806 г., дело на зографа Търпо Константинов от гр. Корча (вероятно дебърски майстор, заселен там, или потомък на дебърски заселник), в които централно място заемат образите на княз Борис-Михаил, на светите Седмочисленици – Кирил, Методий, Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий, отделно на Наум, Климент и княз Йоан-Владимир, е най-вълнуващият пантеон на Първото българско царство и на неговия Златен век.
На днешния ден имен ден празнуват Бисер, Бисера, Бисерка, Бистра, Наум. Честит имен ден на празнуващите!
На същата дата 20 юни отбелязваме и Световния ден на бежанците.
Световният ден на бежанците е международен ден, определен от ООН в чест на бежанците по целия свят. Той се пада всяка година на 20 юни и празнува силата и смелостта на хората, които са били принудени да напуснат родната си страна, за да избягат от конфликт или преследване. Световният ден на бежанците е повод да се изгради съпричастност и разбиране за тяхното тежко положение и да се признае тяхната устойчивост при възстановяването на живота им.
Бежанците са сред най-уязвимите хора в света. Конвенцията за бежанците от 1951 г. и нейният протокол от 1967 г. помагат за тяхната защита. Те са единствените глобални правни инструменти, които изрично обхващат най-важните аспекти от живота на бежанците. Съгласно техните разпоредби бежанците заслужават като минимум същите стандарти на третиране, на които се ползват другите чужди граждани в дадена страна и в много случаи същото третиране като гражданите.
Какво означава думата бежанец?
Бежанец е човек, който е избягал от дома и страната си поради „основателен страх от преследване поради неговата/нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически възгледи“, според Организацията на обединените нации Конвенция за бежанците от 1951 г. Много бежанци са в изгнание, за да избягат от последиците от природни или причинени от човека бедствия.
Конвенцията от 1951 г. съдържа редица права и също така подчертава задълженията на бежанците към приемащата ги страна. Крайъгълният камък на Конвенцията от 1951 г. е принципът на забрана за връщане. Съгласно този принцип бежанецът не трябва да бъде връщан в страна, където той или тя е изправен пред сериозни заплахи за своя живот или свобода. Тази закрила не може да бъде поискана от бежанци, които основателно се считат за заплаха за сигурността на страната или, които са осъдени за особено тежко престъпление, се считат за опасност за общността.
Правата, съдържащи се в Конвенцията от 1951 г., включват:
-Право да не бъдеш експулсиран, освен при определени, строго определени условия;
-Правото да не бъдете наказвани за незаконно влизане на територията на договаряща държава;
-Право на труд;
-Право на жилище;
-Право на образование;
-Право на обществена помощ и помощ;
-Правото на свобода на религията;
-Право на достъп до съдилищата;
-Право на свободно движение на територията;
-Право на издаване на документи за самоличност и пътуване.
Някои основни права, включително правото на защита от връщане, се прилагат за всички бежанци. Бежанецът придобива право на други права, колкото по-дълго остава в приемащата страна, което се основава на признанието, че колкото по-дълго остава като бежанец, толкова повече права са му необходими.
