20 декември е професионалният празник на Сметната палата. Този ден е посветен на служителите и институцията, която играе ключова роля в контрола върху разходването на публичните средства и финансовата отчетност на държавните органи и общини.
На тази дата през 1880 г. е обнародван в Държавен вестник първият български Закон за Върховната сметна палата.
Тя продължава традициите в бюджетния контрол на Върховната сметна палата, създадена със закон през 1880 г. и функционирала до 1947 г.
История за Сметната палата
Първият български Закон за Върховната сметна палата е приет през 1880 г. от Второто обикновено Народно събрание. Законопроектът, внесен от министъра на финансите Петко Каравелов. На първо четене е разгледан на 9 декември, а на второ четене – на 14 декември.
В дебатите по законопроекта видният български държавник Стефан Стамболов изрича знаменателната фраза по адрес на служителите на Върховната сметна палата:“Те треба да бъдат такива, на честността на които сме убедени всинца”. Официалното откриване на палатата става на 1 март 1881 г.
На 8 февруари 1883 г. е приет Закон за устройството и общото управление на Върховната сметна палата, изготвен по френски образец. С него се разширяват пълномощията на палата като освен към паричната отчетност контролът се насочва и към веществените държавни сметки.
На 30 януари 1885 г. е приет нов Закон за Върховната сметна палата, чийто вносител също е министър Петко Каравелов. Законът съдържа 76 члена и е в сила 40 години.
Функциите на върховната одитна институция се разширяват непрекъснато с течение на времето. Стига се до положение, че огромната като обем контролна дейност не може да се извършва експедитивно и ефективно при прекалено централизираната структура. Така се поражда необходимостта от приемането през 1925 г. на нов Закон за Върховната сметна палата и окръжните сметни палати. С него се постига необходимата децентрализация на контрола на Сметната палата. Създават се девет окръжни сметни палати, които действат в районите на административните окръзи.
По-късно, с изменение на закона от 24 ноември 1934 г., окръжните сметни палати се заличават и се създават областни сметни палати. Върховната сметна палата и областните сметни палати получават правомощието да контролират цялостното изпълнение на бюджета на държавата, на бюджетите на всички градски и селски общини, на окръжните постоянни комисии, на градските и селските училищни настоятелства, на църковно-духовните учреждения и всички държавни автономни, обществени и благотворителни организации. Към Върховната сметна палата е създаден специален съд, чийто решения са били окончателни.
Авторитетът й
Компетентността и авторитетът й и нейните поделения утвърждават позициите й в държавната йерархия. В началото на Втората световна война със Закона за произвеждане, оправдаване и контрол на войсковите разходи във военно време към всяка армия е била създадена Военна сметна палата. Единствената й задача е била да извършва окончателна проверка и отчитане на направените разходи от военните части.
Тя функционира до края на 1947 г., когато е преустановена дейността й. През следващата 1948 г. се ликвидират и службите на областните сметни палати.
Опит за възстановяване на Сметната палата се прави още в първите години на прехода към демокрация и пазарна икономика. На своето последно заседание на 2 октомври 1991 г. Седмото Велико Народно събрание приема Закон за Сметната палата. Президентът на Републиката обаче упражнява правото си на отлагателно вето и връща закона за ново обсъждане, но междувременно парламентът е разпуснат.
На 27 юли 1995 г. 37-то Народно събрание приема Закон за Сметната палата, с който се възстановяват традициите на бюджетния контрол в България. Съгласно закона тя се състои от председател и 10 члена с мандат от 9 години. На 13 октомври 1995 г. Народното събрание избира за председател на Сметната палата доц. Георги Николов, а на 24-ти ноември 2005 г. са избрани 10 члена на Сметната палата.
На 4 декември 2001 г. 39-то Народно събрание приема нов Закон, с който нормативната уредба на българската върховна одитна институция се привежда в съответствие с международните одитни принципи и стандарти и регламентите на Европейския съюз.
На 7 април 2005 г. 39-ото Народно събрание избира за председател проф. Валери Димитров, а на 13 април 2005 г. – 10 члена на Сметната палата.
41-ото Народно събрание приема нов Закон на 24 ноември 2010 г., който влиза в сила на 04.01.2011 г. Съгласно този закон Сметната палата е в състав от председател с мандат 6 години и двама заместник-председатели с мандат 7 години. На 19 януари 2011 г. за председател е избран отново проф. Валери Димитров, а на 26 януари 2011 г. са избрани за заместник-председатели Валери Апостолов и Цветан Цветков.
Какво представлява тази палата?
Сметната палата е независим държавен орган, който има за задача да контролира как се харчат парите на всички нас. По-конкретно, тя следи дали държавният бюджет се изпълнява по предназначение и дали парите се използват ефективно и без нарушения.
С други думи,тя е като един вид „финансов одитор“ на държавата. Тя проверява дали всички държавни институции и организации харчат парите си правилно и дали няма злоупотреби.
Защо е важна тя?
Гарантира прозрачност: Сметната палата ни дава увереност, че парите на данъкоплатците се използват по предназначение и няма корупция.
Подобрява управлението: Чрез своите проверки и препоръки, тя помага за подобряване на управлението на публичните финанси.
Защитава обществения интерес: Тя защитава интересите на всички нас, като следи дали държавните институции работят ефективно и постигат поставените цели.
Какво прави тя?
Проверява сметките: Тя проверява сметките на всички държавни институции, от министерства до общини.
Анализира данни: Тя анализира големи количества данни, за да открие евентуални нередности.
Публикува доклади: Тя публикува доклади за резултатите от своите проверки, които са достъпни за всички граждани.
Прави препоръки: На базата на своите констатации, Сметната палата прави препоръки за подобряване на финансовото управление.
Защо е важно да знаем за Сметната палата?
Сметната палата е като един вид финансов пазач на държавата. Тя следи как се харчат парите ни – парите на всички данъкоплатци. Затова е изключително важно да знаем за нея и за ролята ѝ.
Ето защо:
Прозрачност и отчетност: Сметната палата ни дава увереност, че парите ни се използват по предназначение, а не се разпиляват или злоупотребяват. Тя ни държи информирани за това как се управляват публичните средства.
По-добро управление: Чрез своите проверки и препоръки, Сметната палата помага за подобряване на управлението на държавните финанси. Това означава по-ефективно използване на парите ни и по-добри услуги за всички нас.
Защита на нашите интереси: Като граждани, ние имаме право да знаем как се харчат парите ни. Сметната палата ни дава тази възможност, като публикува доклади за своята дейност.
Демократичен контрол: Информираността за работата на Сметната палата ни позволява да участваме активно в обществения живот и да държим институциите отговорни за своите действия.
С други думи, Сметната палата е един от механизмите, които ни помагат да живеем в една по-прозрачна и справедлива държава.
Как да отбележим професионалния празник на Сметната палата на 20 декември?
20 декември е специален ден за всички, които ценят прозрачността и ефективността в управлението на публичните средства. Ето няколко идеи как да отбележим този празник:
За служителите на Сметната палата:
Организиране на тържествено събрание: Това може да бъде чудесна възможност да се отбележат постиженията през годината, да се наградят отличилите се служители и да се обменят идеи за бъдещето.
Провеждане на тематични семинари или обучения: Може да се организират обучения на актуални теми, свързани с финансовия контрол и одита, за да се повиши професионализмът на служителите.
Социални мероприятия: Организиране на коктейл, вечеря или друго събитие, което да сплоти екипа и да им позволи да отпразнуват заедно.
За гражданите и заинтересованите страни:
Открити врати: Сметната палата може да организира ден на отворените врати, за да даде възможност на гражданите да се запознаят отблизо с нейната дейност, да зададат въпроси и да видят как се извършва финансовият контрол.
Публични дискусии и дебати: Могат да се организират дискусии на актуални теми, свързани с финансовата прозрачност и отчетност, с участието на експерти от Сметната палата и други институции.
Информационни кампании: Чрез медиите и социалните мрежи може да се разпространява информация за ролята на Сметната палата и за значението на финансовия контрол за обществото.
Участие в образователни инициативи: Сметната палата може да се включи в образователни инициативи, насочени към ученици и студенти, за да повиши тяхната осведоменост за важността на финансовата дисциплина и контрол.
Идеи за тематични събития:
Кръгла маса на тема „Бъдещето на финансовия контрол в България“
Конкурс за есе или видео на тема „Ролята на Сметната палата в живота ми“
Изложба на исторически документи и снимки, свързани с историята на Сметната палата
Обиколка на сградата на Сметната палата и представяне на нейната инфраструктура
Защо е важно да отбележим този празник?
Отбелязването на професионалния празник на Сметната палата е важен начин да:
Повишим обществената осведоменост за ролята на институцията и за значението на финансовия контрол.
Укрепим авторитета на Сметната палата като независим и ефективен орган.
Вдъхновим служителите на Сметната палата да продължат да работят с всеотдайност за постигане на високи резултати.
Изградим по-силно доверие между гражданите и държавните институции.
Сметната палата играе ключова роля за прозрачността и отчетността на публичните финанси. Нейната основна функция е да извършва независим одит на държавния бюджет, общините, държавните предприятия и други публични структури, с цел да се гарантира законосъобразното и целесъобразно управление на публичните ресурси.
Празникът е повод за отдаване на признание на професионалистите, които работят в тази институция, и за подчертаване на важността на доброто управление и отчетността в държавния сектор.
