Днес празникът е посветен на св. Йоан Рилски Чудотворец. Преподобни Йоан Рилски е най-великият български светец, небесен закрилник на целия български народ. Основател на знаменития и най-величествен манастир в България – Рилския манастир.
Житие за св. Йоан Рилски
Св. Йоан Рилски се е родил около 876 г. и починал на 18 август 946 година. Родното му място е селото Скрино, разположено в гънките на Осоговска планина край река Струма. Родителите му били благочестиви люде. Отрано те вдъхнали в него вяра и любов към Бога.
Когато починали, той раздал на бедни и болни хора своята част от наследеното от тях имущество. В близък манастир постъпил като послушник. След известно време станал монах. Закопнял за тих отшелнически живот, той напуснал манастира и се изкачил на висока и гола планина, вероятно Витоша. От сухи вейки си направил колиба. И почнал да се подвизава в пост и молитва. Хранел се само с диви растения.
В една нощ разбойници го нападнали, набили го и го изгонили оттам. След скитане из планината намерил дълбока пещера и се заселил в нея.
Един ден неговият братанец (племенник) Лука, без да каже на баща си, тръгнал да търси любимия си чичо из планината. След големи трудности го намерил. Като видял отдалече момчето, св. Йоан помислил, че сънува. Толкова му се видяло чудно, че може сред това пусто място да стъпи човешки крак. С любов той приел племенника си. Много се зарадвал, като чул от него, че желае също да се подвизава.
Намерило се място в пещерата и за Лука. Двамата почнали да се подвизават в труд и молитва.
Разтревожен за сина си, бащата тръгнал из планината да го търси. Намерил го в пещерата като същински отшелник. Разгневил се и се озлобил срещу брата си Йоан, че е допуснал това. Преподобният мълчал. Бащата хванал сина си и го повел със себе си. Св. Йоан коленичил и със сълзи се молел Господ да устрои нужното за вечното спасение на момчето. След това седнал в пещерата и се отдал на размисли за опасностите на светския живот.
Като вървели по пътя към родното село, змия ухапала младия Лука и той умрял. Бащата, дълбоко нажален от станалото, се почувствал виновен за тъй неочакваната смърт на момчето. Той взел мъртвото тяло и го понесъл обратно към пещерата на св. Йоан. Пустинникът поискал от него да погребат момчето близо до пещерата.
Когато бащата си отишъл, св. Йоан започнал редовно да ходи при гроба. Сядал до него и се отдавал на мисли за суетността на тукашния живот. Това било любимото му място. Тук той си почивал от усилните подвизи. А подвизите му били големи – срещу съблазните и изкушенията от злите духове, а също и срещу немощите на плътта. В тая пещера св. Йоан прекарал 12 години. От пещерата той минал във великата Рилска пустиня. Поселил се в хралупата на едно грамадно дърво. Постел, молел се и плачел. Хранел се само с треви. Не виждал никъде човешко лице. Живеел със зверовете, които се оказали добри към него.
След известно време го открили овчари и вестта за него бързо се разнесла. Много хора от различни места идвали при хралупата, за да видят и чуят тоя пустинник. Някои от тях водели със себе си болни. Със силните си молитви преподобният измолвал от Бога за всички здраве.
Един човек бил мъчен години наред от нечист дух. Като видял хора да отиват към пустинята на св. Йоан, тръгнал подир тях. Когато стигнал до полите на планината, той паднал на земята и почнал да вика:
– Не мога да вървя по-нататък, огън ме изгаря!
Съпътниците му вързали нещастния човек и го повели към жилището на преподобния. Помолили го да излекува болния.
– Деца мои – им казал той, – това не е по силите ми. Аз съм като вас, немощен човек. Само Бог може да го излекува!
Те продължили по-усилено да молят светеца. И той се помолил горещо.
Тогава видели обхванатия от нечист дух вече оздравял и прославили Бога.
Св. Йоан Рилски обаче искал да се усамоти така, че да скъса изцяло с тая широка известност. Напуснал любимия си дъб, който години наред му давал топъл подслон, и продължил да се изкачва нагоре в планината. Стигнал до грамадна скала, до която видял просторна пещера. Поселил се в пещерата, а на скалата се молел ту изправен, ту на колене. Тук той водел непрекъсната борба с изкушенията на злите духове. Водел борба и с всички природни стихии – ветрове, бури, дъждове, снегове, виелици. Ходел облечен във вехта кожена дреха.
Но и тук великият отшелник не останал скрит от човеците. Слухът за неговите удивителни подвизи стигнал и до благочестивия цар Петър. Царят искал да го види и да разговаря с него. Пратил му в дар злато и плодове. Св. Йоан приел с благодарност плодовете, но златото върнал, защото не му било нужно. Скромен и смирен, той отклонил срещата с царя, но му написал в писмо какво е нужното за него и за държавата.
Мнозина надошли около Божия угодник и пожелали да се отдадат на подвизи като него. Построили манастир, пръв игумен на който станал сам преподобният Йоан. Преди смъртта си св. Йоан оставил писмен завет на своите ученици и следовници, в който отправя съвет: „Новопокръстените люде от единокръвния свой народ утвърждавайте във вярата и ги наставлявайте да изоставят непристойните езически обичаи и злите нрави…“
Първоначално храмът бил устроен в пещерата, гдето по-рано живеел свети Йоан.
На седемдесетгодишна възраст преподобният блажено починал. Бил погребан в самата пещера от братята монаси.
След няколко десетки години Божият угодник се явил на учениците си и поискал от тях да пренесат мощите му в град Средец (София). Като отворили гроба му, те видели нетленно и благоуханно неговото тяло. Прославяйки Бога, с почести го пренесли в София. Това станало на 19 октомври. Оттогава на този ден тържествено се чества неговата памет.
Къде се намират мощите ба св. Йоан Рилски ?
Светите мощи на св. Йоан Рилски били положени най-напред в църквата „Св. великомъченик Георги Победоносец“. После били пренесени в църквата „Св. апостол и евангелист Лука“.
В дванадесети век един благочестив и богат българин построил в чест на св. Йоан Рилски хубава каменна църква, в която били пренесени мощите му и при която се образувал манастир. Страдалци от всякакъв род тук получавали здраве, утеха и подкрепа.
През 1183 г. унгарците на крал Белла ІІІ превзели град София и отнесли мощите на преподобни Йоан Рилски в своята столица Гран (Естергом). И тук, на унгарска земя, станали редица чудеса, някои от които дали възможност на унгарците да разберат, че мощите на светеца трябва да пребивават в неговата родна земя. След тригодишен престой в Унгария светите мощи били върнати обратно в София с много дарове. Кралят украсил ковчега със злато.
През 1195 г. българският цар Асен І тържествено пренесъл мощите от София във Велико Търново – тогавашната столица на България. Сега мощите на св. Йоан Рилски Чудотворец почиват наново в неговата света Рилска обител.
Как го описва светия житиеписец св. Евтимий
Преподобният Иван Рилски е обявен за изключителен небесен покровител на българския народ и се ползва с народната благовейна почит в България. На 18 август 946 година се представя в Господа дивният пустиножител и чудотворец, великият рилски отшелник, родоначалникът на българското монашество, възвишеният пример за поколения аскети, като св. Гаврил Лесновски, Йоаким Осоговски, Прохор Пшински, застъпникът за българския народ пред Божия престол, основателят на Рилската обител – знаменито духовно средище с непрестанен богослужебен живот, прославилият се преподобен с нетленни мощи, по Божия милост, оставени в нашата земя за утешение и поклонение – св. Йоан Рилски.
Известни са няколко житийни текста, от които добиваме представа за неговия чуден живот и за ранното му прославление, но тук привеждаме откъса от най-завършената и словесно благоукрасена житийна творба, излязла изпод перото на св. патриарх Евтимий, съставил жития за всички светии, чиито мощи са се покоили тогава в просиялия в древност столичен град Търново.
„Прекара прочее блаженият Иван на това място общо седем години и четири месеца, без да прояви нито за един час отпускане или униние, но прибавяйки към ревността още повече ревност и към усърдието – усърдие и казано накратко, в старческа възраст показваше юношеско старание. Мнозина идваха при него, като донасяха своите болни, и получили ги чрез молитвите му здрави, отиваха си. Когато голямата му слава се разнесе по цялата земя, мнозина възревнаха на добродетелния му живот и пожелаха да живеят с него, създадоха в съседната пещера църква и основаха обител, имайки преподобния за началник и пастир.
А той, като пасеше добре стадото си, и преведе мнозина към Господа, и извърши големи и преславни чудеса, достигна до дълбока старост. И когато разбра за своето преселение при Господа, отдаде се на молитва и изливаше от очи топли сълзи, и прегънал колене към земята, говореше:
„Боже Вседържителю, приеми ме, грешния и недостойния свой раб и ме причисли към ликовете на Твоите избраници. Понеже нищо добро не направих на земята, добри, затова и моля Тебе добрия, да дойде ангел добър, та духовете на лукавството да не попречат на възлизането ми!“ И прибавяйки: „Господи, в Твоите ръце предавам духа си!“, веднага предаде дух в ръцете Божии, след като бе живял приблизително чак до 70 години. И тук бе погребан от своите ученици.
Беше изминало немалко време, а от гроба се разнасяше пресилно благоухание. Щом отвориха ковчега му, видяха тялото на преподобния напълно запазено и недокоснато от каквото и да е тление, изпускащо благоухание и подтикващо към божествена ревност.“
Ето така описва успението на великия всеправославен светия житиеписецът св. Евтимий – последният български патриарх от дните на Втората българска държава, светител и книжовник, прославил се в святост.
