На 11 март църквата почита паметта на Св. Софроний, еп. Врачански, Св. Софроний, патр. Йерусалимски Житие на Св. Софроний, еп. Врачански.
Житие на Св. Софроний, еп. Врачански
Св. Софроний е роден през 1739 г. в Котел. В периода, когато българите търпели най-тежка робия, Котел, разположен в котловината между Ветрила, Разбойна и Юрушки връх, се радвал на известни свободи. В замяна на това, че охранявали пътници и кервани в прохода, местните хора ползвали привилегии и селището било управлявано от свои първенци. Търговията на едро с добитък, с която се занимавали предприемчивите котленци, донесла на богатството на мнозина.
В семейството на Владислав Джелеп се ражда първородният син, когото нарекли Стойко. Бащата го виждал като бъдещия наследник, който да продължи семейния бизнес, но момчето било слабо, болно и мечтателно. Когато Стойко бил на три години, майка му починала. Баща му се оженил повторно за млада, чевръста жена, която започнала да доминира в дома.
Мащехата му не само че не му позволявала да заеме мястото на първороден син, но го малтретирала и тормозила с гняв и презрение. Седем години момчето преживявало горчивината на това насилие, което разрушавало детството му. В деветата си година той постъпил в местното килийно училище, където, под ръководството на свещениците поп Мирко, поп Велико, поп Георги и поп Тодор, научил да чете и пише. Със специално усърдие започнал да изучава църковни книги на гръцки език.
През 1750 г. баща му починал и Стойко останал без родители. Налага се да напусне бащиния дом и да бъде осиновен от чичо си, който също бил търговец на добитък. Тук започнал да се учи на занаяти, което описва с тъга в своето житие като нещо, което забавило мечтите му за образование. След смъртта на осиновителите му, той се сблъскал с проблеми при разпределението на имуществото, като се сблъскал с алчни роднини и коварни лихвари.
На 1 септември 1762 г. поп Стойко бил ръкоположен за свещеник от Преславския владика Гедеон. През 1765 г. се срещнал с преподобния Паисий Хилендарски, чиято духовна сила оказала значително влияние върху развитието му. Това време му донесло силно вдъхновение, а двата му посещения в Света Гора се оказали изключително значими за духовното му възрастване.
Свещеническото служение на поп Стойко не било лесно. Той бил изправен пред много трудности и често бил принуден да защитава интересите на своя народ пред властите. Въпреки заплахи и обиди, той все пак бил поддръжник на общото благо и обикалял из опустошените села, проповядвайки и служейки с голяма отдаденост. През 1792 г. решава да напусне Котел, изпълнен със съжаление, тъй като е лишен от възможността да продължи своето свещеническо служение.
След това поп Стойко се премества в Карнобат, където отново заема свещеническа длъжност, а по-късно и в Карабунар. От този момент започва да използва новото си име – Софроний, вероятно след замонашването му през лятото на 1794 г. Скоро след това той става игумен на Капиновския манастир „Св. Никола“. На 17 септември 1794 г. е хиротонисан за Врачански епископ от Търновския митрополит Матей.
Изпитанията на Св. Софроний
По време на епископското си служение, Софроний бил изправен пред големи изпитания – кърджалийски размирици и войни, които разтърсвали региона. Въпреки трудностите, той не се отклонил от своята мисия да служи на народа си, посещавайки разорените села и подкрепяйки всички в нужда. Тези години от живота му били изпълнени с тежки изпитания, включително пленничество в Видин, където прекарал три мъчителни години.
След освобождението си през 1803 г., Софроний се установява в Букурещ, където се посветил на книжовната и обществената си дейност. По време на руско-турската война той активно участва в подкрепа на българския народ, пишейки „Обръщение към българския народ“, с призив за подкрепа на руските войски. В Букурещ той бил приет с уважение както от владетеля Константин Ипсиланти, така и от митрополит Доситей.
Най-значимите моменти в последните години на живота на Св. Софроний били свързани със създаването на първата българска земска войска и срещата му с генерал Кутузов, който се сбогувал с него преди да напусне Влашко. През септември 1813 г. Св. Софроний завършил земния си път в Букурещ, оставяйки завета, че българският народ ще постигне своята свобода.
Житие на Св. Софроний, патр. Йерусалимски
Св. Софроний, един от най-ревностните защитници на православието срещу заблужденията на лъжеучителите, се родил в Дамаск през VI век в семейство на богати и знатни родители. Още от младостта си той се отличавал със своята мъдрост. Въпреки това, божествената мъдрост го привличала повече от светската, затова той се посветил на изучаването на Свещеното Писание и с благоговение посещавал свещените места, осветени от стъпките на Господа Иисуса Христа.
По време на посещенията си на манастирите около Йерусалим, в лаврата на преподобни Теодосий той се сближил с благочестивия инок Йоан Мосх. Станал негов ученик, Софроний се отправил на далечни странствания. Заедно те обиколили палестинските пустинници, след което посетили египетските и сирийските монаси, записвайки техните жития и духовни подвизи. Тези наблюдения и записки станали основа на книгата им „Лимонар“ или „Луг духовний“ (Духовна градина).
Софроний и Йоан живели дълго време в Антиохия, а в Александрия били близо до св. патриарх Йоан Милостиви, като му помагали в неговите трудове. Именно в Александрия, след като приел монашеско пострижение, Софроний бил чудесно изцелен от очна болест, докато се молел при мощите на св. Кир и Йоан.
През това време Църквата била подложена на сериозни изпитания. Йерусалим бил под персийска власт, а самият свещен кръст бил отнесен от персите. В допълнение, различни ереси разтърсвали Църквата. Когато персите се приближили и до Александрия, св. патриарх Йоан Милостиви бил принуден да напусне града. Йоан Мосх и Софроний го придружавали до неговата смърт и били свидетели на погребението му на родния му остров Кипър. След това те посетили Цариград и Рим. В Рим Йоан Мосх починал и Софроний пренесъл тялото му в Палестина.
Софроний не само се противопоставял на ересите на монотелитите, поддържани от император Ираклий и патриарсите Кир Александрийски и Сергий Цариградски, но също така организирал събор в Йерусалим, за да изясни православната вяра. Въпреки усилията му, ересите продължавали да разтърсват Църквата, а главните защитници на истината, като св. Максим Изповедник и папа св. Мартин, дали живота си за православната вяра.
През 636 г., когато Софроний бил патриарх на Йерусалим, арабите превзели града. След продължителна обсада, когато вече било ясно, че не може да се устои на силите на врага, Софроний предложил условия за предаване. Срещу обещанията за защита на християнските църкви и правата на християните, арабският пълководец Омар не само се съгласил, но и построил джамия на мястото на храма на Соломон. Омар уважавал св. Софроний, който починал около 638 г.
Св. Софроний Йерусалимски оставил множество поучителни слова, обяснение на литургията, житие на св. Мария Египетска, разкази за чудесата на св. Кир и Йоан, църковни песни и съборно послание. Това послание било признато като напълно апостолско учение на Шестия вселенски събор през 681 г., свикан срещу монотелитите.
На какво ни учат те?
Св. Софроний, епископ Врачански, и Св. Софроний, патриарх Йерусалимски, въпреки че са живели в различни исторически и географски контексти, оставят дълбок отпечатък върху българската духовност и история. Те ни учат на редица важни принципи и ценности, които могат да бъдат от голямо значение и днес:
Св. Софроний, епископ Врачански:
- Саможертва и отдаденост на народа- Св. Софроний, епископ Врачански, е пример за дълбокото посвещаване на народа си, дори и в най-трудни условия. В своето служение той не само че е бил духовен водач, но и активен защитник на правата на българите, дори при риск за живота си. Той ни учи, че истинският лидер трябва да служи на хората с безкористие и смелост, без да се обръща към лични интереси.
- Търпение и устойчивост в изпитанията – Софроний претърпял много страдания, вкл. лишения и затруднения в условията на турското робство, но въпреки всичко не се отклонил от своята мисия. Неговият пример показва важността на търпението и постоянството в изпитанията.
- Просветителство и образование – Св. Софроний е и книжовник, който се е стремял да съхрани и развива българската духовна и културна идентичност. Неговата работа показва как важно е да се учим и да се образоваме, за да можем да постигнем напредък като общество.
Св. Софроний, патриарх Йерусалимски:
- Мъдрост и духовна яснота – Св. Софроний, патриарх Йерусалимски, е известен със своята мъдрост и духовна прозорливост. Той насърчавал християнската вяра и духовността, като показвал как християнската добродетел трябва да бъде прилагана в ежедневния живот. Неговата мъдрост и духовна зрелост ни учат на значението на търсене на Божията воля и на това да бъдем стойностни и справедливи в нашите отношения с другите.
- Смирение и отдаденост на Божията воля – Патриарх Софроний се отличавал със смирение и вярност към Божията воля. Той ни учи, че истинската сила идва не от властта или от величието, а от смирението и готовността да се слугуваме на Божието дело и на ближния.
- Любов към ближния и състрадание – Св. Софроний насърчавал любовта и състраданието към ближните. Той показвал, че истинската християнска любов е да служим на другите безкористно, да проявяваме разбиране и състрадание, особено към тези, които са в нужда.
И двамата светци ни учат на стойността на самоотвержеността, душевната сила в трудности и слугуването на хората с искрено сърце. Те ни напомнят, че духовността е свързана не само с молитва, но и с конкретни действия, които могат да променят обществото в положителна посока.
Заключение:
Животът и делото на Св. Софроний, епископ Врачански, и Св. Софроний, патриарх Йерусалимски, остават неизличими следи в историята и духовността на православната църква. Двата светци, въпреки различията в техните географски и исторически контексти, ни оставят безценни примери за саможертва, духовна мъдрост и отдаденост към Божията воля.
Те ни учат как да съхраним вярата си в трудности, да бъдем смирени и да служим на ближния с любов и състрадание. Чрез техните жития и духовни подвизи, те ни напомнят за истинската същност на християнското служение – да поставяме Бога и хората на първо място в живота си. Така, тяхното наследство не само укрепва нашата вяра, но и вдъхновява всички нас да следваме техния пример и да живеем в съответствие с християнските добродетели, които носят мир и спасение.
Присъедини се към нашата общност и нека заедно черпим вдъхновение от вярата и празничните традиции! Остави коментар или се абонирай за бюлетина на списание HappWoman.bg, за да получаваш вдъхновяващи съвети, духовни напътствия и красиви идеи за християнските празници – всичко това директно в твоята поща. А ако търсиш нещо наистина специално, разгледай уникалните икони на HappyMarker.bg – символ на благословение и светлина в дома!
