Световният ден на Паркинсон се отбелязва всяка година на 11 април и представлява важен момент за осведомяване и информираност по отношение на болестта на Паркинсон, която засяга милиони хора по света. Този ден не само че предоставя платформа за повишаване на общественото разбиране за това сериозно и инвалидизиращо заболяване, но и подчертава усилията на много организации, които се борят за намирането на ефективно лечение и облекчаване на живота на хората, засегнати от него.
Основната цел на Световния ден на Паркинсон е да привлече вниманието към болестта и да информира обществото за нейното разпространение, симптоми и възможности за лечение. Всеки ден милиони хора по света живеят с болестта на Паркинсон и много от тях срещат трудности не само в лечението, но и в ежедневните си дейности. Осведомеността играе ключова роля за намаляване на стигмата, която все още съществува около заболяването, и за осигуряването на необходимата подкрепа за пациентите и техните семейства.
Чрез организирането на различни кампании, семинари, събития и инициативи, този ден предоставя възможност за широка мобилизация на обществото, като насърчава хората да бъдат по-съпричастни и ангажирани с проблемите на хората, живеещи с болестта на Паркинсон. Това е също така и шанс за всички тези, които работят за изследвания в областта на неврологията и здравеопазването, да споделят своите постижения и напредък в намирането на нови, по-добри терапии и лечения.
Каква е историята на Световния ден на Паркинсон?
Известният английски хирург, Джеймс Паркинсън, написа и публикува „Есе за треперещата парализа“ през 1817 г. Той идентифицира двигателно неврологично разстройство, преобладаващо в по-напреднала възраст. В негова чест болестта е наречена болест на Паркинсон.
През 1997 г. Обществото по болестта на Паркинсон на Обединеното кралство определи рождения ден на Джеймс Паркинсон, 11 април, за Световен ден на Паркинсон. Впоследствие СЗО създаде работна група по болестта на Паркинсон през май 1997 г.
Оттогава Световният ден на Паркинсон се отбелязва ежегодно на 11 април, за да се повиши осведомеността за болестта на Паркинсон и да се служи по-добре на общността.
Какво е значението на Световния ден на Паркинсон?
Световният ден на болестта на Паркинсон има голямо значение поради няколко причини:
- Повишаване на осведомеността: Денят образова обществеността за болестта на Паркинсон, нейните симптоми, причини и налични лечения, което насърчава разбирането и намалява стигмата, свързана със състоянието.
- Подкрепа за пациенти и лица, които се грижат за тях: Предоставя възможност да се покаже солидарност с хората, живеещи с болестта на Паркинсон, и техните лица, които се грижат за тях. Събитията и инициативите на този ден предлагат подкрепа, насърчение и ресурси, за да им помогнат да се справят с предизвикателствата на болестта.
- Застъпничество за изследвания: Този ден насърчава изследователските усилия за намиране на по-добри лечения и, в крайна сметка, лек за болестта на Паркинсон. Той насърчава правителствата, организациите и отделните лица да инвестират в изследвания и разработки за тази кауза.
- Изграждане на общност: Денят обединява хора, засегнати от болестта на Паркинсон, създавайки усещане за общност и споделен опит. Това им позволява да се свързват, да споделят истории и да се учат един от друг.
- Глобално сътрудничество: Денят насърчава сътрудничеството между изследователи, здравни специалисти и групи за застъпничество по целия свят. Улеснява споделянето на знания и ресурси за по-добро разбиране и управление на болестта на Паркинсон.
Като подчертава тези аспекти, този ден играе решаваща роля за подобряване на живота на хората със заболяването и приближаването към бъдеще без болестта.
Каква е темата за Световния ден на Паркинсон през 2025 г.?
Въпреки че темата за Световния ден на болестта на Паркинсон през 2025 г. все още не е официално обявена, Parkinson’s Europe се стреми да наблегне на положителната промяна за пациентите, живеещи с болестта на Паркинсон, чрез кампании за повишаване на осведомеността. Чрез глобални инициативи ще се положат усилия за подобряване на грижите и овластяване на общността.
Освен повишаване на осведомеността сред масите за положителните начини за живот с болестта е от решаващо значение е хората да се образоват за ролята на адекватното здравно осигуряване за такова заболяване.
Какви са симптомите на болестта на Паркинсон?
Болестта на Паркинсон е неврологично заболяване, което причинява треперене на крайниците или ръцете, скованост, стресирано и неуравновесено ходене и загуба на координация. Най-честите двигателни симптоми на болестта включват:
- Тремор: Треперене, обикновено започващо в крайник, често в покой.
- Брадикинезия: Забавено движение.
- Ригидност: Скованост на крайниците и торса, което води до стресирано ходене.
- Постурална нестабилност: Нарушен баланс и координация.
В допълнение, няколко немоторни симптома също са често срещани при пациенти с тази болест:
Загуба на обоняние: ранен симптом в някои случаи.
- Нарушения на съня: Те включват безсъние, синдром на неспокойните крака и разстройство на поведението при сън с бързо движение на очите (REM), което може да причини сложни движения и да накара пациентите да изиграят сънищата си.
- Депресия и тревожност: Честите промени в настроението често водят до емоционални промени, причиняващи тревожност и остра депресия.
- Когнитивно увреждане: Включително проблеми с паметта, мисленето и преценката. Понякога хората с тежка болест на Паркинсон също развиват симптоми на болестта на Алцхаймер.
- Запек: Психичният дистрес от болестта на Паркинсон може да доведе до запек, често срещан проблем с храносмилането, и може да доведе до зависимост от лаксативи за регулиране на движенията на червата.
Какво е брадикинезия?
Брадикинезия се отнася до забавяне на движението и намаляване на скоростта, често с прогресивни колебания или паузи.
Като основен симптом на болестта на Паркинсон, брадикинезията се развива поради дегенерация на произвеждащите допамин неврони в „substantia nigra“, част от мозъка, отговорна за контрола на движението.
Допаминът улеснява контрола на движенията на тялото в тази област на мозъка.
Тъй като нивата на допамин намаляват, тези неврони се израждат, нарушавайки способността на мозъка да инициира и изпълнява движения. Това причинява забавяне, колебания и затруднения с произволни движения.
Как можем да отбележим този ден?
Ето няколко начина, по които можете да отбележите този ден:
- Информирайте се: Научете повече за болестта, нейните симптоми, причини и възможности за лечение. Споделете тази информация с приятели и семейство.
- Участвайте в събития: Много организации и групи организират различни събития като семинари, уебинари, разходки и други инициативи. Проверете дали във вашия град или онлайн има такива събития и се включете.
- Дарете средства: Подкрепете организации, които работят за изследвания и подкрепа на хора с болестта. Можете да направите дарение към фондации и неправителствени организации, занимаващи се с тази кауза.
- Доброволчество: Предложете помощ на местни организации, които подкрепят хора с Паркинсон. Това може да включва участие в грижи, транспорт или просто компания за засегнатите.
- Споделете истории: Ако вие или някой ваш близък страда от тази болест, споделете вашата история. Личните истории могат да бъдат много въздействащи и да помогнат за повишаване на осведомеността.
- Носете синя лента: Синьото е цветът на осведомеността за Паркинсон. Носенето на синя лента или дреха може да бъде символичен начин да покажете своята подкрепа.
- Социални медии: Използвайте социалните мрежи, за да споделите информация и ресурси за болестта на Паркинсон. Използвайте хаштагове, за да достигнете до по-широка аудитория.
- Подкрепете научни изследвания: Участвайте в клинични изпитвания или проучвания, ако сте подходящ кандидат. Вашето участие може да помогне за напредъка в медицината и откриването на нови лечения.
Отбелязването на този ден е важен начин да покажем солидарност и подкрепа към всички, които са засегнати от това заболяване.
Заключение
Световният ден на болестта на Паркинсон, отбелязван ежегодно на 11 април, е не просто дата в календара, а важен повод за съпричастност, осведоменост и действие. Този ден ни напомня, че зад всяка диагноза стоят реални хора – с техните предизвикателства, страхове, но и с неизчерпаема воля за живот и надежда за по-добро бъдеще.
Отдавайки почит на делото на Джеймс Паркинсън и на всички учени, лекари и организации, които работят неуморно в името на лечението и подкрепата на хората, живеещи с това заболяване, ние засвидетелстваме уважение към човешкото достойнство и правото на качествен живот.
Осведомеността е първата стъпка към промяната. Колкото повече знаем за симптомите, рисковете, възможностите за лечение и психосоциалната подкрепа, толкова по-добре можем да помогнем – на себе си, на близките си и на обществото като цяло. Затова е важно не само да говорим за Паркинсон, но и да слушаме – историите на пациентите, нуждите на техните семейства, усилията на специалистите.
В допълнение, на този ден се отдава признание и се подчертават усилията на международни и местни организации, които неуморно се борят за повишаване на осведомеността, за събиране на средства и за подкрепа на хората с Паркинсон. Те организират различни събития, започват глобални инициативи и предоставят важни ресурси, които могат да направят живота на пациентите по-добър. Болестта, макар и сериозна и често инвалидизираща, може да бъде овладяна със съвременните медицински подходи, но те се нуждаят от подкрепа, финансиране и внимание.
Този ден е важен повод за всички нас да се обединим в усилията си да се запознаем по-добре с болестта, да покажем солидарност към засегнатите и да се ангажираме с активни действия за по-добро разбиране и подкрепа. Той ни напомня, че борбата с тази болест не е само в ръцете на медицината, но и в нашите ръце – като общество, което може да направи разлика чрез образование, грижа и състрадание.
Всеки от нас може да допринесе – чрез малък жест, дарение, доброволчество или просто като сподели информация. Тази солидарност, макар и понякога тиха и невидима, е двигател на промяната.
