Будител! Учител по призвание! По душа и сърце… Това е Павлина Ташкова.
За първи път Павлина Ташкова застава на учителската скамейка на 9 септември, 1944 година. Легендарната учителка е родена на 2 юни 1919 г. в гр. Охрид (дн. Република Северна Македония). Средното си образование завършва в Девическата гимназия в гр. Стара Загора, а висшето със специалност „История“ в Софийски университет. Дълги години е преподавател по история.
Въпреки, че е наричана „Желязната дама“ – взискателна, строга, непреклонна към своите ученици, тя се славела сред тях като любимата учителка, до днес дълбоко уважавана.
И на 102-годишна възраст госпожа Ташкова поддържа бодър ум, бистра и завидна памет. Продължава да бъде все така точна и безкомпромисна в делата си.
Мечтата й била да завърши висше образование – немска филология, защото сестра й се обучавала в същата специалност, но в Германия. Обаче, поради липса на финансови средства, за родителите й било непосилно да осигурят и нейното обучение в чужбина, тъй като в семейството броя на децата наброявал четири. Баща й е единственият човек, който бил зает в трудовата сфера.
Павлина Ташкова споделя, че поддържала много близки приятелски отношения с Кирила Възвъзова – приятелка на сестра й, която я попитала какво иска да учи. Оказало се, че квотата била запълнена, но имало за педагог. Станало така, че от педагогика се прехвърлила и все-пак завършила история.
На запитване каква е рецептата за дълголетие, тя отговаря, че никога не допуска скука в ежедневието си. Винаги намира време за четене на обогатяваща литература. Дори, споделя, че и на 102 години все-още може да чете без помощта на очила, което е изумително за възрастта й. Мозъчната си активност поддържа с решаване на кръстословици. Храни се с екологично чисти хранителни продукти, като колбасите не присъстват в менюто й.
Учителката, столетница, споделя още, че не помни да е имало конфликти, където е работила. Може би това се е дължало на ръководните органи, защото за да бъде един колектив задружен, важно е управлението.
С любов в очите и умиление в сърцето, тя си спомня, че е имала много хубави деца – и момчета, и момичета, които никога не й създавали проблеми, били дисциплинирани в час. Най-ценното, на което държала, да научи своите ученици било да се усвоят как да правят собствени изводи от наученото, а не просто да назубрят урока.
Да бъдеш учител е призвание. Учителят е авторитет за детето. Ето защо, тя споделя, че той трябва да въздейства на учениците, да използва всички полезни методи, а не да ги наказва, порицава, унижава.
С огромна тъга в сърцето, Павлина Ташкова изразява емоциите си, относно понижаващото се качество на съвременното образование, особено в университетите.
В заключение, тя споделя, че животът й, който продължава повече от век я е научил на търпение и постоянство. Нещото, което мрази, са скандалите. Казва, че скандали не е вдигала никога и, че всичко в този живот, е съдба. Най-важното – човек сам трябва да си създаде условия за спокоен и щастлив живот.
Тази статия е защитена от Digiprove © 2021 Happy Woman BG
