Днес на 1 ноември отбелязваме Деня на народните будители. Дълбок поклон и огромна признателност към просветното дело на Българските народни будители!
Паисий Хилендарски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Софроний Врачански, Васил Априлов, Неофит Рилски, Петър Берон, Захари Стоянов, Петко Славейков, Любен Каравелов, Светите братя – Кирил и Методий, братя Миладинови и още, и още много велики Българи.
Възникване на празника – Ден на народните будители
Отдаването на почит към народните будители датира още от времето, в което са живели или когато са получили признание. Духовното просвещение на българския народ дава тласък на националното осъзнаване, борбите за самостоятелно църковно и културно развитие и освободително движение по българските земи. Във вече освободена България, народът току-що отхвърлил османското владичество, съзнава подвига на възрожденските просветители и революционери и изпитва нужда от някакво по-значително отбелязване на техните заслуги.
В това време много често явление е назоваването на имената на народните будители на улици, читалища и училища. Специален ден за тяхното честване, първо неофициално (Пловдив, 1909 г.), впоследствие и с правителствен указ, и с конкретен закон става датата 1 ноември (стар стил: 19 октомври).
Според изследователи като Жоржета Назърска празникът възниква като контрапункт на обезверяването след краха на българския национален идеал в междувоенния период (след края на Първата и преди началото на Втората световна война) и е израз на културен феномен със силна идеализация на Българското възраждане, при което възникват обекти като къщи-музеи, бюстове, паметници, алея на възрожденците и се издава в огромни тиражи мемоарна книжнина.
През 1922 г. Стоян Омарчевски — министър на народното просвещение в правителството на Александър Стамболийски, давайки път на инициатива от по-ранни години на група интелектуалци (Станимир Станимиров, Александър Радославов, Димитър Лазов, проф. Беньо Цонев, Иван Вазов, проф. Любомир Милетич, д-р Михаил Арнаудов, д-р Фил. Манолов, Христо Цанков — Дерижан, проф. Иван Георгов, Стилиян Чилингиров, Адриана Будевска и Елена Снежина) внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември като Ден на българските народни будители.
(При установяването на Григорианския календар като държавен през 1916 година Българската православна църква продължава да използва Юлианския календар — чак до 1968 г. Съответно 19 октомври — денят, в който се чества св. Иван Рилски Чудотворец, става 1 ноември по новия календар.) Окръжен с всенародна почит и признание, смятан за небесен покровител на българския народ и държава, свети Иван Рилски е останал в народната памет като образец за всеотдайност, безсребърничество, любов към ближния и отечеството. Народната обич и уважение към този светец остават живи през вековете на османското владичество.
На 28 юли 1922 г. Министерството на народното просвещение излиза с окръжно № 17743, според което 1 ноември е определен за „празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България“. На 31 октомври 1922 г. излиза постановление на Министерския съвет за обявяване на празника. На 13 декември същата година XIX народно събрание приема Закон за допълнение на Закона за празниците и неделната почивка. На 3 февруари 1923 г. цар Борис III подписва закона за въвеждането на Деня на народните будители. Три години след подписване на Ньойския договор българското общество изпитва остра нужда от духовни стимули и ги намира в наследството от идеи на най-мъдрите българи.
Стоян Омарчевски, 1920 г.
Отправя се Прокламация за Деня на народните будители, част от която гласи:
„Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители, в празник на големите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото ни.“
По повод обявяването на празника за общонационален, министър Стоян Омарчевски казва: „…първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето минало и да я приобщим към това минало, за да почерпи тя от него бодрост и упование, сила и импулс към дейност и творчество.
Нашата младеж трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в образите и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото робство, които го водиха към просвета и национална свобода през епохата на Възраждането и които му създадоха вечни културни ценности през неговия свободен живот…
Министерството на народното просвещение определя деня 1 ноември — деня на св. Йоан Рилски, за празник на българските будители, за празник, да го наречем, на големите българи, чрез който празник, уреден планомерно и системно, да се обединяват всички усилия в това направление, като тоя ден се превърне в култ на българския народен гений: отдавайки почит към паметта на народните будители, към ония, които като самоотвержени воини водиха българския народ в миналото към просвета, към свобода, към култура, да вдъхновим младежта чрез техните светли образи към народни и културни идеали.“
Впоследствие празникът се отбелязва редовно до средата на 40-те години на ХХ век.
Какъв е смисълът в отбелязването на този ден?
Денят на народните будители е официален празник на България. Всяка календарна година той се чества на 1 ноември. Смисълът на този ден е в това, че трябва да отдадем заслужена почит към всички български духовници и книжовници, трудили се неуморно и с огромна любов за съхранението и разпространението на българската книжнина. Нека от сърце да благодарим и на днешните будители – нашите учители!
Според българският тълковен речник думата „будител“ се дефинирана: „Будителят е деец от епохата на Българското възраждане, който е работил за просвещението и националното самоосъзнаване на българския народ“.
Какво значи да си будител? Знаем ли какво значи и на какво е способен един духовно пробуден народ? Какво е изведнъж да трепне в душата на човека подтик към вътрешно духовно израстване? Чувството от внезапен прилив на енергия и силно желание, че вече искаме да знаем… Та търсим… Да намерим… Да научим, че сами можем да творим собствената си реалност! Да я променим към по-добро и светло бъдеще!
Онези велики български дейци, разпространители на знанието (писатели, революционери, духовни лица и водачи), дарени с умението да убедят другия, че знанието е сила. Сила, заложена ни, по право, дълбоко в душите. Събудила се искрица в сърцата, за да обърнем поглед навътре към себе си, да потърсим и да намерим. Да запалим, па да се сгреем от огънят на любовта към знанието!
Мислите ли, че е много лесно да убедиш някого в нещо? В миналото нашите будители са били духовно извисени личности, които с чисто сърце са обичали народа си и великата ни история. Техните мисли и дела са били свързани, главно с реализирането на конкретна цел за благото и просперитета на обществото, например, писане на книги, статии във вестници, духовно пробуждане, борба за национално освобождение…
За жалост, днес се намираме в духовен упадък и въпреки това, съществуват знаещи и просветени хора, които по един или друг начин, успяват да предават знанието. Такъв огън трудно се разпалва, но ще бъде. Всяко пробудено сърчице е нова искрица, блещукаща светулка, която не се страхува да свети в мрака. Искрица по искрица и огънят ще лумне!
Всички българи, независимо къде сме по света, трябва да търсим, да учим и да помним, че притежаваме богатство, което никой друг народ няма на този свят. Необходимо е да научим нашата уникална история. Защото България е Велика страна! Защото българите сме Велик народ! Постигнем ли го, проблемите на настоящето ще започнат да се стопяват – като лед под слънчевите лъчи.
Нека се обичаме, от ден на ден, все-повече. Нека силно да обичаме България и българското, да си помагаме – чистосърдечно, без корист и егоизъм. Ето на това искат и продължават да ни учат народните будители от миналото.
Необходимо е да обединим любовта си към Майка България! Да обединим съзнанията си в една обща цел! Да изградим ядро – само така никой и нищо не може да ни разедини! Само така ще бъдем Сила!
Денят на народните будители е един от най-значимите български празници, в който почитаме делото на всички онези, които са допринесли за духовното и националното пробуждане на българския народ. Това са просветители, книжовници, революционери, чиито усилия са поставили основите на съвременна България.
Защо е важно да помним делото на будителите?
Вдъхновение: Животът и делото на народните будители ни вдъхновяват да бъдем по-добри хора и да служим на обществото.
Идентичност: Тези личности са формирали нашата национална идентичност и са ни завещали богата културна и историческа памет.
Отговорност: Почитайки будителите, ние поемаме отговорност да продължим тяхното дело и да развиваме България.
Как честваме Деня на народните будители?
На този ден се организират различни мероприятия, като:
Тържествени академии: На които се проследява историята и значението на празника.
Факелни шествия: Символ на светлината на знанието и борбата за свобода.
Литературни вечери: Посветени на творчеството на българските будители.
Уроци по история и литература: В които се задълбочават знанията за живота и делото на будителите.
Денят на народните будители е повече от празник – това е ден на почит, преклонение и вдъхновение. Нека помним и ценим делото на тези велики българи и да продължим да градим една по-добра България, достойна за тяхната памет.
Честит празник на всички българи по света!
Честит празник на нашите учители!
Честит празник на всички огнени сърца!
Честит Ден на народните будители!
Тази статия е защитена от Digiprove © 2021 Happy Woman BG